Ани Вълева
На 28.07.22 г. Ангелофания от хартия постави началото на творческите и образователни предпразнични работилници, за светлия празник Преображение Господне.
Вдъхновени и докоснати от слънчевите дни и прекрасните слънчогледови пейзажи, с част от децата изработихме пано, вплело в себе си разцъфнали „безброй малки слънца“, гледащи към слънцето. Между тях поставихме малко момиченце като послание за цветното и щастливо детство, докосвано и сгрявано от летните лъчи. 
СЛЪНЧОГЛЕД
Слънчогледа
Слънчо гледа.
Слънчо гледа
слънчогледа.
В следващата ни среща в работилницата на Ангелофания от хартия, децата се запознаха с празника Преображение. Отново се „възкачиха на планината“, като слушаха с интерес евангелския разказ за едно от най-тайнствените събития – Христовото Преобразяване, откриването на божествената Му природа. За тази цел бе подбрана и подходяща иконография.
Придобитите знания в процеса на работа, децата запечатаха в изработването на голям слънчоглед, чийто детайли рисуваха, рязаха и лепиха сами върху бял картон с размери 50/70 см. В питата на слънчогледа децата написаха Христос – Богочовек, Син Божий, Син Човешки. Слънчогледовите семена свързаха с Божието Слово, а слънчогледът – като човека, който търси и гледа (съзерцава) Бога. В огнените листенца вписаха думи като преобразяване, богомислие, боголюбие, вяра, надежда, любов, радост, богопознание, труд, обещание с Бога, Божие слово, Сияние на Отца, среща с Бога, Светодавче, Христова Слава, защото се запознаха и с празничния тропар.
По тяхно желание нарисуваха три листенца на слънчогледовото стъбло, които символизираха тримата апостоли Петър, Яков и Йоан.
Защо използвахме слънчоглед в урока за Преображение? Всъщност, може да разгледаме слънчогледа като едно покайно растение, което се радва на слънчевите лъчи, насочено изцяло към светлината. Но когато я няма, то скланя тъжно глава в тишината като в покайна молитвеност, готово за нова и трепетна среща със светлината. Така и човекът трябва да търси Бога – изгрялото Слънце на Правдата; да насочва мислите и движението на сърцето си – в богомислие, боголюбие – към Бога. Да желае срещата си с Бога и да върви към преобразяване.
Крайният резултат е ръчно изработен с голямо желание и вдъхновение слънчоглед, плод на въплътените в творчество знания.
На планината преобразил се, учениците Ти видяха Твоята слава, Христе Боже, доколкото можаха, та когато Те видят на кръста, да разберат Твоето волно страдание и да проповядват на света, че Ти наистина си сияние на Отца. (Кондак, глас 7)
––––
Източник: Ангелофания от хартия
