Софийското братство в Украйна обвинява РПЦ и патриарх Кирил за убийствата на цивилни украинци

Неправителствената организация „Софийско братство“ отправи остра критика към обстрела от руската армия на жилищните сгради и детската площадка в Кривой Рог.

„Софийско братство“ е обществена организация, основана от представители на Украинската православна църква (УПЦ) и Православната църква на Украйна (ПЦУ) с цел обединяване на православните християни на Украйна и насърчаване на междуцърковния диалог за постигане на единството на украинското православие.

В Обръщението Софийското братство определя убийствата на цивилни жители на Украйна от руската армия за престъпление срещу човечеството и хвърля вината за тези жертви и върху Руската църква и нейния предстоятел патриарх Кирил, които оправдават и благославят геноцидната война. Софийското братство призовава украинските църковни йерарси на УПЦ (МП) да прекъснат всякакви връзки с Руската православна църква.

Публикуваме пълния текст на братството, в която членуват свещеници и миряни и от двете църкви в Украйна:

Апел на Софийското братство относно руския обстрел на жилищните сгради и детската площадка в Кривой рог

„Отново беснее Иродиада, отново се вълнува, играе и беззаконно иска от Ирод главата на Иоан Кръстител“¹.

Поредното престъпление на московците в Кривой Рог срещу човечеството и здравия разум отново подтиква всеки християнин ясно да свидетелства пред Бога и хората: на чия страна е той – на Христос или на Велиар².

Виждаме бездната на падението на църковните лидери в Москва, които вдъхновяват руското правителство и общество да извършват несправедливости и престъпления срещу човечеството, дяволски оправдавайки беззаконието под прикритието на борбата за евангелските ценности.

За съжаление дори в Украйна невинаги чуваме от водачите на Украинската православна църква глас в защита на Божията Истина. Много йерарси се стремят да дадат нравствена оценка на престъпните действия на руската армия, на кремълските власти и на цялото московско общество. Манипулирането на еклисиологичните концепции се превръща в средство за оправдаване на насилието и узурпирането на свещени ценности.

Ние, членовете на обществената организация „Софийско братство“, сме убедени, че Христовата църква е призвана да назовава нещата с техните имена: бялото е бяло, черното е черно. Както развалената сол се отхвърля като негодна, така и онези, които се отвръщат от истината, заслужават осъждане.

Ние признаваме убийствата на цивилни жители на Украйна от руската армия за престъпление срещу човечеството и хвърляме вината за тези жертви и на Руската църква и нейния глава патриарх Кирил, които оправдават и благославят геноцидната война. Настойчиво призоваваме украинските църковни йерарси на УПЦ да прекъснат всякакви връзки с Вавилонската блудница – Руската православна църква, според думите на апостол Павел (1 Кор. 5:9-12).

В тази трагедия ние сме близо до семействата, загубили своите близки. Изказваме нашите искрени съболезнования и отправяме молитвите си към Господ. Господ Исус Христос прегръща всеки починал и скърби с всеки, който изпитва болката от загубата.

Последователно и решително се застъпваме за справедливост, ние оставяме отмъщението на Всемогъщия Бог, защото Той е верен в думите Си: „отмъщението е Мое. Аз ще отплатя, казва Господ“ (Рим. 12:19).

––––––––––––––––––––––

1. „Отново беснее Иродиада, отново се вълнува, играе и беззаконно иска от Ирод главата на Иоан Кръстител. Отново Иезавела, отново се вълнува, играе и беззаконно иска от Ирод главата на Иоан Кръстител. Отново Иезавел замисля да похити лозето Навутеево и да прогони от планината свети Илия“. С тези думи започва един от известните паметници на книжнината от ранното Средновековие – Словото за отсичането на главата на св. Пророк, Предтеча и Кръстител Господен Йоан.Предполага се, че е произнесено в храма „Света Софѝя“ в Константинопол, сегашния Истанбул, в началото на пети век. Прието е за автор на словото да се смята знаменитият православен патриарх от онова време – архиепископът на Константинопол Йоан Златоуст“. Източник на текста: Двери.бг ↩︎
2. „Какво съгласие може да има между Христа и Велиара? Или какво общо има верният с неверния?“ (2 Кор. 6:15). ↩︎