Ренета Трифонова
– Отче, някои хора чувстват сигурност, че ще бъдат спасени, а други се съмняват. Кой е правилният подход?
– Стремежът на човека трябва да е в това да спазва Божиите заповеди. Духовния човек трябва да е в такова състояние на духа, че дори и Бог да не го прати в Рая, да няма нищо против. Трябва да разберем, че днес живеем, утре може и да си отидем и трябва да внимаваме как ще отидем при Христос. Всички, които с Божията благодат успяха да разберат суетата на съвременния живот, получиха най-големия дар без да имат нуждата да получават дарбата да предвиждат бъдещето… Защото е важно човек само да предвижда и да се грижи за спасението на своята душа и да вземе най-добрите духовни мерки, за да се спаси. Виждаш ли, Христос казва: ‘‘Колкото струва една душа, не струва и целия свят’’. Κаква стойност има една душа! За това спасението на душата е велико нещо!
Бог е добър. Иска всички да се спасим. Ако щяха да се спасят малко хора, тогава защо Христос бе разпнат? Не е тясна вратата на Рая. Побира всички хора, които се навеждат смирено и не се надуват от гордост, стига да се покаят, да оставят товара от греховете си на Христос и тогава лесно ще преминат през нея. Имаме и оправданието, че сме земни, сътворени от пръст. Не сме като Ангелите, които имат само дух. Въпреки това сме неоправдани за това, че не се покайваме и не се опитваме да се доближим смирено до Спасителя. Престъпникът на кръста само с едно ‘‘Благослови, Боже!’’ се е спасил. Спасението на човека зависи от секундата, не от минутата. Човек с една смирена мисъл може да се спаси, а с една горделива помисъл да загуби всичко.
Трябва да се спасим според нашите усилия. Няма по-голяма болка за Бога от това да види човека да отива в ада. Вярвам, че е достатъчно да сме благодарни на Бога за Неговите благословения, милостинята и обичта към Неговите творения, към нашите братя и сестри, както и нашите усилия, за да имаме спокойна душа в този и в бъдещия живот.
Превод: Радина Райкова
Източник: Vima Orthodoxias
