Скандалът около иконата, изобразяваща Матрона Московска и Йосиф Сталин, поставена в централната грузинска катедрала „Света Троица“, продължава. След като иконата беше залята с боя, се възроди дискусията за носенето на наказателната отговорност при оскверняването на религиозни сгради и предмети на поклонение, която повдигна партия „Грузинска мечта“. В същото време граждански активисти и историци бият тревога – популяризирането и сакрализацията на фигурата на Сталин е част от популяризирането на руската пропаганда в страната.
Образът на Йосиф Сталин върху иконата не противоречи на каноните на иконописта – така реагира Грузинската православна църква на инцидента с иконата на Матрона Московска, представена на Патриаршията от лидерите на проруската партия „Алианс на патриотите“ Ирма Инашвили и Давид Тархан-Мурави и изложена в катедралата „Света Троица“ в Тбилиси. На 9 януари иконата беше залята с боя, което предизвиква остра реакция и разцепление в грузинското общество. Радикалната част от него изисква виновните да бъдат строго наказани, докато други, напротив, смятат за неприемливо използването на религията като пропаганда на руското влияние. В това отношение Грузинската православна църква излезе с изявление, в което се казва, че изобразяването на всеки човек, включително владетели и обикновени хора, еретици и гонители на християнската вяра, дори мъчителите на самия светец, не означава, че иконата прославя тези лица или им приписва някакви добродетели. Патриаршията обаче поиска от дарителите на иконата да коригират в нея сцената със Сталин (тук).
Поради недостатъчно доказателства за срещата на Сталин със св. Матрона – тя не е включена в каноничния текст на нейното житие и не е призната от Руската църква, която я канонизира и проведе специално проучване по този въпрос – необходимо е да се промени споменатият епизод и да се вземе предвид други подробности, свързани с каноничността на иконографията. Молим дарителите сами да направят съответните промени в иконата или ние ще го направим.
Гражданската активистка Ната Перадзе, която първа публикува видео от катедралата с иконата, вече покрита с боя, и която не крие факта, че именно тя е извършила акта на вандализъм, беше заплашена, а радикалната проруска организация „Алт-Инфо“ организира митинг пред къщата ѝ. Активистите обиждали Перадзе и дори се опитали да нахлуят в къщата с цел физическо насилие, поради което се наложила намеса на полицията. Според Перадзе, поради непрекъснати заплахи, тя е принудена временно да се премести от дома си и да поиска от държавата защита, тъй като се страхува за своя живот и този на близките си:
„Ние, заедно с адвокатите, сега ще поискаме от държавата да осигури защита, докато тези екстремистки страсти преминат. И тогава ще продължа да живея, както живях. Вече имах проблеми с хора, които ме познаваха като „гонител на християнството“, не за първи път. Но този остър период трябва да бъде преодолян заедно със защитата“.
Самата Перадзе е изправена пред глоба – от МВР заявиха, че е образувано дело за факта на вандализъм по член 166 от Кодекса за административните нарушения, който включва дребно хулиганство.
В същото време инцидентът с иконата може да доведе до затягане на законодателството – „Грузинска мечта“ планира да въведе наказателна отговорност за оскверняване на религиозни сгради и предмети. Това съобщи представителят на управляващата партия Анри Оханашвили. Според него случилото се в църквата предизвика „справедлив протест и вълнение“ сред преобладаващото мнозинство от грузинското общество:
„В редица държави-членки на ЕС оскверняването на религиозни сгради и други подобни действия се наказват от наказателното право и предвиждат лишаване от свобода – например в Германия, Австрия, Полша, Гърция, Италия и т.н. Затова екипът ни скоро ще инициира законодателни промени за затягане на наказателната отговорност за оскверняване на религиозни сгради и предмети. Това се отнася както за християнско-православните, така и за други религиозни сгради – джамии, синагоги, католически или други църкви.“
По-рано партията „Алианс на патриотите“ внесе в грузинския парламент законопроекти за обида на чувствата на вярващите, но инициативите бяха стопирани и не стигнаха до общо гласуване.
Георги Канделаки от Института за изследване на съветското минало „Совлаб“ е изключително тревожен, че фигурата на Сталин все още е доста популярна в Грузия и тази тенденция нараства едва напоследък:
„Никога не е имало ясно разграничение или ясно отхвърляне на тази фигура в публичния дискурс, което е не само парадоксално, но и трагично. Трагично е, защото самият Сталин е инициатор на убийството, така да се каже, на независима, демократична, европейска Грузия. Но сега има известен скок в популярността му и този скок е показател за успеха на пропагандата. Пропагандата работи много методично, дългосрочно, успешно. Това, разбира се, е допълнително улеснено от амбивалентността на сегашното правителство на „Грузинска мечта“ към съветското минало като такова. И в резултат на това имаме например според нашите изчисления, 12 нови статуи на Сталин, които бяха инсталирани в Грузия след идването на власт на „Грузинска мечта“. Това е доста – 12 статуи. И тези статуи отразяват определена тенденция в нашето общество.“
И както отбелязва Канделаки, именно Грузинската православна църква играе важна роля в популяризирането на Сталин:
„Друг фактор, който влияе на всичко това и който всеки по някакъв начин заобикаля, е, разбира се, Грузинската православна църква и нейните висши йерарси. Не всички, някои от йерарсите на Грузинската църква имат антисъветски възгледи, но най-висшите фигури в Църквата са сталинисти и открито говорят за това в своите проповеди и речи. Също така, патриархът на Грузия говори много положително за Сталин, което е просто катастрофа“.
Междувременно иконата на Матрона Московска с образа на Йосиф Сталин в катедралата „Света Троица“ в Тбилиси е преместена на по-видно място. Иконата сега е поставена по-близо до главния вход, което според наблюдателите може да се възприеме като пряк сигнал от Патриаршията: образът на Сталин, заобиколен от светци, е напълно приемлив за грузинските църковни йерарси.
Иконата на св. Матрона със Сталин бе представена в катедралата от проруска партия
Оказа се, че иконата е била подарена на катедралата от лидерите на проруската политическа сила „Алианс на патриотите на Грузия“.
Ирма Инашвили, генерален секретар на Алианса на патриотите, публикува видеопослание във Фейсбук и заяви, че тя е една от тези, които са участвали в този подарък.
„Живеем в епоха, в която хора като нас винаги трябва да се извиняват. Но няма за какво да се извиняваме. Дарихме тази красива икона на катедралата „Св. Троица“. И тази безсмислена дискусия сега, на Коледа, ни се струва много символична. На тези важни църковни празници враговете на църквата са склонни да се възпламеняват. Сега разбираме и виждаме защо се случва всичко това“, обяснява Инашвили във видеото.
Друг лидер на Алианса на грузинските патриоти, Давид Таркан-Мурави, също направи видеопослание, в което заяви, че лично е занесъл иконата с образа на Сталин на катедралата.
„А иконата на свети Георги изобразява Диоклетиан, победения Диоклетиан! Какво да правим тогава – да махнем иконите на свети Георги? Присъствието на Сталин върху иконата не е престъпление и не носи никакво негативно значение“, казва Тархан-Мурави.
Бяха направени опити тази икона да бъде изложена в църква в Русия през 2008 г. и това завърши със скандал
Иконата има също толкова скандална история. През 2008 г. подобна икона е нарисувана в Русия по инициатива на руския игумен Евстатий Жарков и се нарича „Блажената Матрона благославя Сталин“. Тогава и в българските медии излезе информация, че епархията в Санкт Петербург ще накаже игумена Евстатий, заради икона, съдържаща образа на Сталин. Изображението беше поставено самоволно и без разрешението на Руската православна църква в храма в град Стрелне. Действията на свещеника бяха характеризирани като нарушение на църковната дисциплина, вследствие на което той подаде молба за отстраняване от длъжност. Какво се е случило с него, медиите след това не съобщават, освен че той ще остане на служба в храма като свещеник. Въпреки отрицателните реакции от вярващите, отец Евстатий не махнал иконата, а я преместил на по-закътано място.
Иконата в Санкт Петербург беше изработена по поръчка на бизнесмена Александър Евсеев, който казва: „Поръчах тази икона, защото за мен Сталин е голям политик, който спечели войната срещу нацистите и създаде Съветския съюз“, обясни бизнесменът.
Самият отец Евстатий не крие симпатиите си към Сталин и беше изненадан от реакциите срещу иконата.
„Що се отнася до Сталин, за мен той е истински баща на народа, създал силна държава и общество с морални ценности. След смъртта му нацията загуби своя баща и осиротя. Искам Сталин да се върне“, казва с носталгия свещеникът. Иконата накрая беше преместена от храма, а епархията в Санкт Петербург излезе с официално изявление, че такава среща не е имало и това е легенда.
Независими руски богослови и историци обаче уверено заявяват, че тази икона е изцяло част от пропагандата на Кремъл и Руската църква и че в действителност не е имало среща между Сталин и Матрона, както и че Сталин изобщо не е в ролята на чудовище, дракон или злодей като Диоклетиан, а е изобразен като велик герой, който трябва да защитава Москва от нацистите.
„Посланието на Патриаршията, че Сталин е изобразен на иконата като зла сила, е умишлена лъжа“, казва грузинският богослов Бека Миндияшвили.
„Има правила за изобразяването на злото върху иконата, например, демоните, бесовете, като правило, се изобразяват в черни тонове, без украси. Злодеите са изобразени или в по-малък обем, или в профил и в никакъв случай не са равнопоставени със светците. Що се отнася до гореспоменатия Диоклетиан, той и други мъчители на християните са „повалени“ под образите на светците като знак за победата на вярата над злото. „Свети“ Диоклетиан бил повален в нозете на свети Георги, който го пробол с копие.
Няма как една икона да възхвалява злото, а какво виждаме в тази така наречена икона с Матрона? Сталин стои на преден план в цял ръст, с една ръка в джоба. Ръката в джоба му е жест, който показва, че той не е подчинен на Матрона, на Църквата, на Божието слово, а че самият той отговаря за тях. В тази „икона“ Сталин е главният, а не Матрона“, казва Миндияшвили.
Той също така разказва историята на създаването на този образ. „Според легендата Сталин се запознава с Матрона по време на Втората световна война през 1941 година. Тя го благословила и му казала, че няма да напусне Москва и накрая ще спечели. Тази история е мит за Сталин, който не е потвърден от никого“.
Това е мит, който дори Руската църква не признава
Подобни митове за Сталин стават особено разпространени през 90-те години на миналия век, след движението в Руската църква за канонизация на Сталин. Според сталинските безбожници–православни (т.нар. „православни атеисти“, бел. ред.) Сталин е спасил православието от западното отстъпничество.
Като цяло в църковната традиция с голямо подозрение се гледа на полумитични герои като Матрона или Ксения от Санкт Петербург, с които се случват паранормални явления и фалшиви чудеса“, казва Бека Миндияшвили.
Според него фактът, че тази „икона“ с изобразения на нея победоносен Сталин се появява в катедралата „Св. Троица“ в Тбилиси, свидетелства за „крайната деградация“, както се изразява той, на Грузинската църква:
„Това показва, че ние сме маргинален клон на руското сталинистко православие, а не Апостолската църква на Грузия“
Сталин е един от най-големите инструменти на сатанизма в световната история. Името му се свързва с унищожаването на десетки милиони хора и с гонението на Църквата Христова“ каза Миндияшвили.
През 2011 г. в Източна Грузия започнаха да премахват бюстовете на Сталин и да ги заменят с мемориални плочи с имената на загиналите в руско-грузинската войната през 2008 година (тук). В Кахетия имаше поне 20 бюста на лидера на съветската държава. На мястото на някои от тях след демонтажа бяха слагани плочи с имената на загиналите във въоръжените конфликти в Абхазия и Южна Осетия.
По-рано през 2010 година в Грузия бяха демонтирани няколко паметника на Сталин, като единият беше този в родния му град Гори. На мястото му беше поставена скулптурна композиция в памет на жертвите във войната през 2008 година и на съветските репресии.
––––
Източници: Ехо Кавказа, JAM News и News bg
Заглавието е на сайта „Ехото на Кавказ“.