Специалисти и Видинска митрополия с решения за реставрация на уникален храм

Наташа Войкина

“Интелектуалци-специалисти  по културно наследство и Видинска митрополия търсят решения за цялостна  реставрация  на  уникален храм”

Проф. дин Рая Заимова от Института по Балканистика и архитект-специалистът по културно наследство Боряна Ненчева търсят начини  в сложна и драматична обстановка да се реставрира  изцяло храм “Св. Георги Руян” от Късното средновековие при двама Видински митрополити – покойният Дометиан и сегашният Даниил. Проф. Рая Заимова  е изследвала професионално стенописите на храма. Архитект-специалистът по паметниците на културата Боряна Ненчева, дава  техническа характеристика. И двете дами са участнички в инициирането на ремонта и реставрацията от самото му начало.

НАЧАЛОТО…

През 2010 година хора, чиито корени са в селото, се събират, учредяват Инициативен комитет с цел ремонт и реставрация на местната светиня – късносредновековния храм “Св. Георги Победоносец“(“Руян”). В него участват историкът проф. Пламен Цветков (1951-2015) и неговата съпруга проф. Рая Заимова от Института по Балканистика с център по тракология при БАН , която продължава започнатото дело, арх. Боряна Ненчева, историкът Соня Серафимова. До днес проф. Заимова  полага усилия чрез научна логистика за реставрацията на сравнително запазените стенописи, засега само укрепени. Има редица публикации в местни и национални медии, уведомителни писма до Видинска митрополия и лични посещения на процеса  на ремонта през годините. Мястото е известно и с уникалната пещера “Венеца” в близост до рушащата се през вековете църква. Там е организирана и проведена от Соня Серафимова първата  благотворителна акция за събиране на средства за ремонта: пленер за деца – художници, ръководен от пловдивския художник Георги Терзиев, чийто фамилни корени са в с. Горни Лом, Белоградчишко. През 2012 година инициативният комитет събира 10 хиляди лева за ремонт на покрива на храма и ги предава на  настоятеля на църквата отец Рафаил (Росен Иванов Александров), който възлага поръчката на строителна фирма без лиценз за ремонт на паметници на културата и без проект. Дейността е изпълнена изключително погрешно и опасно за спукания свод. През 2018 година са стабилизирани основите с бетон и е направен дренаж, но това не спира разрухата на храма.

Така се стига до кандидатстване за средства от Министерството на културата  за “ ремонт на ремонта” през 2019 година, като е сключен договор  N =РД 11-05-11/29.07.2019 г. с фирма “Бонстрой” ЕООД – гр. Нови Искър, представлявана от Илия Бисеров Бонев – управител. Фирмата притежава удостоверение от камарата на строителите (I-TV011355) за извършване на реставрационно-консервативни дейности на обекти НКЦ и обекти 4-та категория. Според протосингела на Видинска митрополия архим. Антим изборът на фирмата не е случаен. Тя е извършила през годините много  ремонтно-реставраторски дейности в епархията, включително и на Чипровския манастир.

За извършване на реставрационно-консервационните дейности по художествените ценности, след подбор е избрана фирмата Арт Център „Прохлада“ ЕООД с управител Емил Георгиев Чушев,  художник-реставратор.

Емил Чушев (1955 г.) е роден в семейството на Георги Чушев – иконописец и живописец, един от хората които възродиха иконописта през 60-те години на миналия век. Завършва Национална художествена академия и по късно става преподавател по технология на живописта – „Консервация и реставрация“. Работи като реставратор към Национална художествена галерия до 1993 г. След 1993 създава ателие за реставрация, рамкиране и оформление на художествени произведения. Има богат опит в създаване и управление на галерии и на аукционна къща. Поддържа няколко значими колекции и има собствена колекция.

Идеята е подкрепена от епископ Сионий (сн. 1). Тогава той е викарий на Видинския митрополит Дометиан и хората в селото, които приемат каузата с въодушевление са убедени, че  ако не беше назначен от Св. Синод за игумен на Троянския манастир през пролетта на 2014 година, досега църквата щеше да е грейнала в целия си блясък с уникалните си стенописи. Те  са били и са обект на спорове и трактовки от изкуствоведи в местен и национален ефир от дълго време.

От началото на замисъла за реставрация минават години и арх. Боряна Ненчева (сн. 3) не престава да мисли за светинята в селото на родителите си, завършвайки двугодишен курс във Франция с лиценз за реставрация по Закона за културното наследство, била е и в български делегации в ЮНЕСКО. Както споделя младата амбициозна дама: ”Много градове и села са получили  помощ от хора с местни корени, които са натрупали опит и контакти”. Боряна Ненчева  съдейства  след обследване за изработване на  благотворителен проект за реставрация на храма (от 1973 г. паметник на културата от местно значение) от двама специалисти, единият – специалист в НИНКН (Национален институт за недвижимо културно наследство). Самата тя има 5-годишен стаж в Министерството на културата и НИНКН. Проектът е финансиран  с нейно съдействие от ведомството, в което работи – първо с 47 хиляди лева, а впоследствие с 68 хиляди лева. Сумите са предвидени за  укрепване на сградата и реставрация на стенописите, но само аварийна: ”Укрепване на живописния слой, профилактично  облепване, изработване на щитове, предпазващи подкожушената мазилка, запълване на пукнатините с кълчища, ломен камък и пенополиуретан; демонтиране на част от иконите на дверното пространство и тяхната реставрация (благотворително)”.

ПЪРВИ  И ВТОРИ ОГЛЕД …

 Комисията, която инспектира ремонта със Заповед на заместник-министъра на културата на  25.05.2019 г., изпраща анализа си на 18.12.2019 г. с протокол с копие и до Църковното  настоятелство, в който е констатирано неизпълнение на част от договореното:

“- Не са извършени качествено видовете консервационни и реставрационни дейности по покрива на църквата;

– Покритието на абсидата не е ремонтирано и подменено;

– Неизпълнени пукнатини по фасадите на църквата;

– Обмазани  и лепени с циментов разтвор са капаците по билото на църквата;

– Не е монтирана челна дъска и мрежа против птици зад олуците на църквата;

– На покрива е предвидена по проект и КСС на два пласта изолационна мембрана, а е положен един пласт.

– Не е изпълнена заповед на проектанта от 20.10.2019 г. за затваряне отворите между главния корниз и новия покрив на църквата. Същото създава предаварийна ситуация на НКЦ и риск от овлажняване на масивните сводове”.

– Комисията няма забележки към консервационно-реставрационните  работи на художествените ценности и ги намира за качествено извършени.

– Дава препоръки за изправяне  на допуснатите нарушения (сн.4,5,6,7) и препоръчва  на Министерството на културата да направи финансова и техническа проверка на място и актувани строителни дейности”(сн.8).

В обстановка на напрегнатост, подозрения, взаимни упреци в липса на професионализъм и загриженост за съдбата на ремонта на храма, забавяне и пропускане на оптимален срок за кандидатстване за същинска реставрация на ценните стенописи, минават следващите месеци, през които фирмата извършва препоръчителните корекции (благотворително) и “на 03.07.2020 година изпратихме рапорт-писмо до Министерството  на културата”- заяви архим. Антим. Следва нов оглед на Комисията и тя изпраща след близо една година, в навечерието на Новата 2020 г.  последен (засега) протокол с приети за качествени препоръчаните корекции(сн.9,10). Той е публикуван от изключително активния църковeн настоятел и общински съветник Таси Тасев във фейсбук групата “Църквата в село Орешец”.

“Храмът няма да бъде преосветен от митрополит Даниил ,докато не бъдат реставрирани стенописите, за което ще направим нов проект и ще поискаме ново финансиране от Министерството  на културата, въпреки че там бе отслужена литургия на празника на св. Марина на 17 юли 2020 г. Жителите и гостите на селото настояха:   уникалният образ на светицата, запазен през вековете, събира всяка година много вярващи от близо и далеч”, заяви пред екипа ни преди дни Негово Високопреподобие архим. Антим, като добави, че църквата  е отворена за посещения и молитви (сн.11).

“Първоначалното намерението  беше да се направи само водосвет, тъй като заради ремонта има забрана за събиране на хора под купола му. Впоследствие обаче и след оглед за безопасност е дадено разрешение за голямото събитие”, поясниха  тогава настоятелите (сн.11).

ЗАЩО СА ПРОБЛЕМНИ РЕМОНТИТЕ НА ПОДОБНИ ХРАМОВЕ?

Датировката на храма е била обект на спорове между историци и археолози дълги години. От късносредновековна до ранновъзрожденска е хронологичната граница, която и сега не може да доведе до консенсус между специалистите.

Факт са обаче уникалните й стенописи, които също бяха два пъти обект на научни спорове между изкуствоведи през късната есен на 2018 година. Някои специалисти дори изказаха мнение, че те са дело на богомили, а самият храм е бил център на тяхно средище. Тези твърдения не бяха подкрепени със сериозни факти. Проф. Пламен Павлов, когото помолихме за мнение, категорично отхвърли “богомилската теза”. По този повод митрополит Даниил излезе с отговор до предаване в национална медия.

Със сигурност има няколко пласта от различни периоди, но най-доказуемият е този на художници от Тревненската школа през 16-18 век.

След построяването на железопътната линия и изграждането на гара Орешец, определена в техническото задание на строежа като „гарата на Белоградчик“, населението на намиращото се на 3 км от гарата старо село Орешец, в подножието на  пещерата “Венеца“, постепенно започнало да го напуска. Районът на гарата постепенно бил застрояван с нови къщи и за нуждите на богомолците построен параклис. В наши дни в изоставеното село Орешец вече никой не живее, но има запазени няколко стари къщи. Така храмът и селската чешма остават в  тиха самота, но в него на празници се отслужва литургия. Има екскурзовод, който показва на туристи  забележителностите на пещерата и храма, в чийто двор и наоколо  има множество оброчни каменни кръстове, които  ще бъдат извадени от забравата също с инициативата на Соня Серафимова. И двата храма са в Белоградчишка духовна околия, община Георги Димово. Архиерейски наместник е отец Рафаил, многодетен млад баща.

ХИПОТЕЗИ И ИСТИНИ…

За първи път научен интерес към историята на храма е проявен в статия на Георги Кожухаров, публикувана в “Известия на Българското историческо дружество”, том 39, 1984 г. (с. 85-107), но според проф. Пламен Павлов негово изследване (на Г. Кожухаров, б.а.) е споменато от изкуствоведа Иванка Гергова още в “Известия на Археологически институт“, кн.17, 1950, (с.84-104). Макар че тези  публикации не са непознати в по-тесните научни среди,  изглежда не са знаят от по-широкия кръг читатели. А текстът на Кожухаров е много интересен и с хипотезата си (впрочем грижливо обоснована с архивни турски литературни източници), че „Св. Георги Руян“ е “манастирска черква, построена в последните десетилетия от царуването на цар Борис I”.

ГРАДЕЖЪТ…,

който трудно бе импровизиран.

Според арх. Ненчева и нейните колеги, обследвали градежа, се  установяват следните факти:

”Строежът  на храма преди столетия не е направен професионално, тогавашните майстори не са имали как да извършат  проучвания върху терена, които сега са възможни по много бърза процедура. Така храмът не само трудно е издържал на превратностите на времето, но сложно е и неговото възстановяване в близък до автентичния вид, защото трудно се намират строителни фирми с такъв капацитет и лиценз. В каменния свод има дървени клинове, които с времето са изгнили и камъните са започнали  да се разместват. Те не са от здрав вид, не са обработени  качествено, не са редени симетрично, a отгоре, в средата на свода, няма ключов камък. Липсват почти и основите на църквата, строена е върху по-стар храм, но размерите на  основите на двата градежа се разминават. Добавяме факта, че теренът има значителен наклон ,църквата е широка 9 метра, за които има 1 метър денивелация и от едната страна е вкопана, съответно е обливана от скални и подпочвени води. Затова през първия етап на реставтация през 2019 година отведохме водите, за да се излеят основи под зидовете  на църквата. Те са градени  според традициите на  времето – доста са дебели и от това също има допълнително слягане на терена.

Скоро след построяването  на църквата е добавен втори дублиращ зид от страната с падащия терен. Поставени са и три контрафорса, които са с цел подпиране на зидовете. Защото стандартният проблем на каменните сводове е: от теглото им да се “разтворят “ страничните  зидове, които ги носят. След контрафорсите са направени и дървени обтегачи, които с времето са спрели да работят, защото са на фуга от зидовете. Накрая е направен и притвор, който е от плет и каменни колони. Целта му е да защитава стенописите на храма, които за разлика  от самата сграда, са дело на най-добрите от онова време представители на забележителната Тревненска зографска школа. И това е тежката задача: да запазим ценните стенописи, поставени върху недобре изграден храм. За наше щастие, впоследствие е изградена камбанария от най-добрите строители на времето си – от Добърско. Това се вижда освен по надписа в притвора, и по изключително правите стени, непомръднали с годините (сн.12).

Витата  каменна стълба  е с изключително тънка дебелина на конструкцията, но  е уникално  здрава. Тя  е истинско произведение на строителното изкуство. През 2019 г. ремонтът бе посветен на конструктивното укрепване, което е водещо, за да се стигне до укрепване на стенописите. Те не са реставрирани никога, запазени са в автентичния им вид. Затова бяхме длъжни да изберем най-добрите реставратори, които първо да ги укрепят, а после да ги възстановят. С тази цел бяха поставени нови метални обтегачи, успоредно на съществуващите дървени. Беше укрепена зидарията на контрафорсите, както и връзката им със стените. Под тях бяха изляти нови основи. През 2020  година трябваше да се освободи тежестта от свода от погрешно изпълнения проект на покрива през 2012  година.”

СТЕНОПИСИТЕ…

За първи път проф. дин Рая Заимова (сн. 13) запознава научната общност с интересния култов артефакт през 2012 г. в Шумен на тридневната Трета национална конференция по археология, история и културен туризъм с участието на наши и чужди учени „България в световното културно наследство”. В нея тя   председателства секция  „Българските земи и българите през ранните векове на османското владичество и през епохата на Възраждането” и изнася експозето “Храмът „Св. Великомъченик Георги“ (с. Орешец, Белоградчишко) – история и съвременно състояние” .

В следващите години ученият продължава своите изследвания и публикации в авторитетни издания, а последният нейн разказ по вълнуващата тема е на 21.03.2020 г. пред Радио България: (тук).
“Всички стенописи са изпълнени в ярко жълто, оранжево, червено, наситено синьо – разказва проф. Рая Заимова от Института по балканистика към БАН.

Повечето от изображенията не са правени от школувани зографи, затова и липсва подредба и съобразяване с канона. Така вместо образа на Света Богородица, на олтара намираме сцената с Тайната вечеря на Иисус и апостолите, нарисувана като детска рисунка.

Въобще на преден план излиза индивидът, творецът, който изографисва според собствените си виждания – св. Марина е представена с чук в ръка, готова да смачка дявола (сн.14), а св. Харалампий държи кошничка с инструменти, с които да гони лошите духове и болестите. Тоест художникът запазва почитта към светците, но в същото време прибавя и по нещо от действителния живот, за да може богомолецът да стои по-близо до образите върху стените.

С известен наивитет и несъразмерни пропорции са предадени и изображенията от иконостаса. На него могат да се видят не само икони, но и сцени от сътворението на света – Господ е изобразен като старец, а Адам и Ева са тъмни на цвят, защото Бог е създал човека от кал (сн. 15).

Но освен боговдъхновени самодейци, в изографисването на църквата са участвали и творци от прочутата Тревненска художествена школа. За това свидетелстват саморъчно изписаните им имена над една от входните врати на храма. През 1866 г. подписа си е поставил и Витан Николов – внук на основателя на школата папа Витан. Дело на тези умели майстори са дърворезбите и дюшемето в храма, както и камбанарията.

Кулата с “чудесно изработената” камбана, по думите на проф. Рая Заимова, е отделена от храма (сн.16). В двора му има също така чешма с лековита вода, която извира от планината и дълго време е събирала вярващи в чудодейното изцеление хора. Тук са и оброчните кръстове, и останките от старото гробище, и руините на килийното училище, обградени със зид от варовикови камъни.

Макар и оцеляла две столетия, църквата в Орешец носи рани, нанесени й не само от времето, но и от злосторничество, извършено в период на умопомрачение и мрак. Както всички храмове в района, и този по времето на комунизма бил превърнат в обор. Ценните му стенописи като по чудо са запазени до днес, ала заради все по-разширяващите се пукнатини се нуждаят от спешна реставрация. В момента се укрепват само основите, стените и покривът на храма.

Разположен недалеч от Белоградчишките скали – само на няколкостотин метра от пещерата „Венеца“ и заобиколен от живописни местности, храмът “Св. Георги” в Орешец може да бъде приятна дестинация за поклоннически туризъм.”

А ние имаме уговорката да поговорим с проф. Рая Заимова, за да разберем професионалната й оценка за етапите на дългогодишната сага преди старта на последния етап на реставрацията.

Снимки: Рая Заимова, Соня Серафимова, Боряна Делчева, архимандрит Антим

Още за “Св. Георги Руян” в с. Орешец и повече снимки от вътрешността на храма можете да видите тук.