На 2 април 2022 г. се изпълват 72 години от епископската хиротония на Великотърновския митрополит д-р Стефан (1907-1995), станала на 2 април 1950 г. в храм-паметника „Св. Александър Невски“ в София. Бог да го прости!
Във връзка с това, публикуваме спомени за него от книгата „Великотърновски митрополит д-р Стефан“, която излезе на книжния пазар през 2019 година.
Монахиня Анисия Зографова, Калоферски девически манастир „Въведение Богородично“
„Родена съм на 29.03.1955 г. в гр. Пловдив със светско има Фанка. Основно образование получих в родния си град, след което завърших средно селскостопанско училище в с. Катуница, Пловдивско. Постъпих като послушница в девически манастир „св.св. ап. Петър и Павел“ край гр. Лясковец на 1 октомври 1974 г., а игуменията майка Пелагия и останалите монахини ме приеха с внимание и неподправена сестринска обича.
За първи път имах възможност да видя и се запозная със своя епархийски архиерей – Великотърновския митрополит Стефан, на храмовия празник – Петровден – 1975 г, за който той винаги е идвал да служи в нашата св. обител. Когато ме видя, владиката се зарадва много. Благослови ме и ме помилва отечески. Аз вече бях чувала да ми разказват, че той много държи на своите монаси и монахини, радва се искрено на онези, които в млада възраст са пожелали да се отдадат на този подвиг, а и сам също е бил приел иночески постриг в младежките си години.
В продължение на шест години изпълнявах възлаганите ми послушания с усърдие и страх Божи, а заедно с мене в манастира пребиваваше на послушание и още една девойка на име Иванка Савова.
Навлизайки в Рождественския пост на 1980 г., разбрахме, че дядо Стефан е решил скоро да ни калугери. Дойде и уреченият ден – 20 декември, когато стана това важно за нас събитие. На вечерното богослужение игуменията – монахиня Пелагия, взе под мантия мене и Иванка и ни поведе към архиерея, който стоеше пред царските двери. Аз вървях отляво, а Иванка отдясно, под мантията на духовната ни старица. Въвеждането ни в малка схима се извърши от дядо Стефан, който през цялото време на последованието не престана да рони сълзи, предвиждайки вероятно изпитаният, които ни очакваха в бъдещото монашеско поприще. Иванка бе постригана първа и получи името Параскева, а аз бях наречена Анисия.
Във връзка с пострижението ни си спомням и още един интересен момент. Малко преди това заедно с майка Пелагия и сестрите бяхме на поклонение из някои румънски манастири. Когато посетихме манастира „Сихастрия“, Окръг Нямц, Област Молдова, имахме щастието да се запознаем и общуваме за кратко със забележителния духовен старец архим. Клеопа Илие, който ни покани да присъстваме на пострижението на един послушник същата вечер в полунощ. Това, на което станахме свидетели, ни се бе сторило много мистично и когато сте завърнахме в Лясковския манастир, майка Пелагия бе предложила на дядо Стефан да постриже мене и Иванка също в полунощ. Владиката възприе предложението на игуменията ни с радост, но някакви непредвидени обстоятелства го възпрепятстваха да го стори.
Дядо Стефан беше много добър и сърдечен човек и с присъствието си винаги внасяше особена ведрина. Никога не сме го виждали сърдит или в лошо настроение, въпреки че знаехме за неговата строгост в съблюдаването на точността и прецизността към всичко.
Посещавайки светата обител за богослужение или по друг повод, митрополитът винаги споделяше и скромната ни манастирска трапеза, а това също ставаше повод за празник, защото той много обичаше да пее, като подканяше и останалите си сътрапезници да го правят. Ние, монахините, от своя страна, му изпълнявахме въодушевено така наречените „братствени песни“, което му доставяше истинска духовна радост.
Впоследствие поради наложителни причини от лично естество трябваше да се преместя по-близо до родния си град Пловдив, като през 1988 г. се установих в Калоферски манастир и дядо Стефан, продължавам да пазя в сърцето си.
Чувах, че в последните си години владиката боледуваше… Бог да го прости!“
Росен Петров Петров – гр. Килифарево пише в спомените си за митрополит Стефан:
„Времето, в което митрополит Стефан светителства, се отличава с една усилна църковна и обществена дейност, която издига името му на висок пиедестал и подчертава неговия авторитет както сред останалите архиереи, така и сред представителите на държавната власт от този период. На първо място се откроява пастирската му загриженост за развитието на епархийските манастири и за тяхното духовно въздигане и стопански просперитет. Той продължава и осъществява на дело и идеите на митрополит Софроний за организирането на общополезни дейности.
Така под непосредствените наставления на архиерея в някои от светите обители започва производството на различни предмети, свързани с църковно-богослужебните практики. Владиката полага особени грижи за ремонтирането, укрепването и благоукрасяването на редица храмове и манастири в епархията. В това начинание той влага значителни сили и немалко лични средства.
Достатъчно е да споменем само някои от тези благополучно изпълнени начинания, а именно: изграждането на новото жилищно криво в Килифаревския манастир, мащабното строителство на жилищни и стопански сгради в Лясковския манастир „Св. св. ап. Петър и Павел“, ремонтните работи в Присовския манастир „Св. Пантелеймон“ и изографисването на неговия храм, ремонтните работи в манастира „Св. Троица“ край Велико Търново и в Дряновския манастир „Св. архангел Михаил“, реставрационните дейности по съхраняването на сградите в Преображенския манастир и други свети обители от епархията. Не на последно място трябва да се спомене инициативата му за построяването на почивната станция на Великотърновската митрополия в курортното селище „Вонеща вода“, която става и един своебразен духовен бисер в короната на митрополита.
Разбира се, в своята мащабна и разностранна работа владиката среща и множество пречки и затруднения, но с много търпение, воля и постоянство продължава да гради започнатото.
Митрополит Стефан е и един от дейните членове на инициативния комитет по преименуаването на Търново, като пред нещо се добави думата „Велико“, идея, която се приема с въодушевление от обществеността, и с Указ № 501/27.07.1965 г. старата столица на България официално и заслужено получава новото си име – Велико Търново.
Вниманието на архиерея е насочено и към обогатяването на митрополитската библиотека, в която да се съберат и съхраняват ценни издания ръкописи за ползване от граждани и научни работници.
В пастирското си служение дядо Стефан се грижи и за църковните кадри, и за тяхното духовно развитие, като ги насърчава по пътя на Христовото служение. Сред имената на тези водещи сеячи на Божията нива можем да откроим: архимандрит Нестор, впоследствие Смоленски епископ, който по ходатайството на митрополит Стефан пред Българския патриарх Кирил заминава за Москва, където се завръща с научната степен „Магистър на богословието“.
Друга емблематична личност е и йеромонах Дометиан, впоследствие Видински митрополит, който след своята богословска специализация в Московската духовна академия е поискан от дядо Стефан за протосингел на Великотърновската митрополия през 1963-1967, като по време на това негово служение на 4 декември 1963 г., в катедралния храм „Рождество Богородично“ митрополит Стефан го възвежда в архимандритско достойнство. През 1974 г. в Преображенския манастир митрополит Стефан постригва в монашество и Йорго Стефанов (впосл. митрополит Григорий).
Многобройни са добротворните земни трудове на Великотърновския митрополит Стефан, осъществени според волята Божия. Въпреки преживените тревоги, съпътствали дългогодишното му служение на Христовия виноград, в неговата душа няма място за отчаяние“.
––––
Източник: Борис Цацов „Великотърновски митрополит д-р Стефан“, София, 2019 г.