Християнство.бг
Отец Харалампос Пападопулос
Ревнуваш. Страдаш. Чувстваш се на парченца.
Страхуваш се, че ще загубиш това, което имаш, че ще те предаде, че вярваш прекалено много.
Че може би други ръце докосват това, което ти прегръщаш със страст.
Не се успокояваш, не спиш.
Мисли, помисли, страхове…
Нима живееш? Не…
Просто умираш бавно в „какво ако“, „мислиш ли?“, „да не би да“…
Наистина ли смяташ, че живота може да бъде контролиран? Че може да е под твоя контрол?
Можеш ли да събереш в шепата си цялото море?
Ти ли ще определиш живота? Великото Тайнство, в което живеем и съществуваме?
Чуй ме, каквото и да правим, колкото и да се опитваме, не можем да контролираме другия човек. Толкова свобода му е дал Бог, че от престъпник да стане светец, от вярващ дори и в невярващ, от приятел – предател.
Ако той или тя иска да си тръгне, да те предаде, ще го направи, каквото и да направиш ти. Какво е решението тогава ли?
Любовта, която вярва и която се доверява.
Любовта, която запълва празнотата.
Любовта, която сгрява и дарява радост.
Която се интересува и комуникира.
Ежедневните прости моменти на любов и изненада.
За да правиш любов вечерта, започни от сутринта.
Не може цял ден да си в роптаене, осъждане, нещастие и всичко това да действа интимно. По този начин не се свързваш.
Не ставай токсична или токсичен.
Не притискай.
Не измаряй другия човек до себе си.
Нека те гледа и ти се радва, не да се крие.
Не искай да контролираш живота му, но да го правиш красив и тогава и твоя ще стане красив.
Да те обича, а не да се страхува от теб.
Да те иска, а не да те търпи.
Не е нужно да сте постоянно заедно, за да е в живота ти.
Не е нужно всичко да правите заедно.
Остави го да му полипсваш, да те копнее, да те потърси, да дойде и да те намери.
Любовта живее с липсата, сигурността я убива.
Спри да се измъчваш.
Животът не може да бъде контролиран.
Научи се да се отпускаш. Да вярваш и да се молиш.
Превод: Радина Райкова
