Ренета Трифонова
О. Грегъри Хейлъм (Антиохийска православна християнска архиепископия на Британските острови и Ирландия)
В петък, 28 февруари, Негово Високопреосвещенство митрополит Силуан, заедно с много духовници от нашата епархия (някои придружени от съпругите си), се събраха на среща в Уолсингам. Селото Малък Уолсингам е значимо място за поклонничество още от Средновековието, след явяването на Божията майка на Ришелдис дьо Фаверш, господарката на имението в района. Тя получава указания да построи светилище под формата на Светия дом в Назарет, където се е случило Благовещението. На мястото е открит и свещен кладенец, който се превръща в място за поклонение на много християни. Въпреки разрушаването му по време на Английската реформация, светилището и кладенецът са възстановени през XX век. То продължава да бъде едно от най-посещаваните свети места на Британските острови, обичано както от православни, така и от римокатолици и англикани, и е от особено значение и за разрастването на Православната църква на Британските острови през последните няколко десетилетия.
Въпреки че срещата имаше за цел отчасти да даде възможност на духовенството и неговия епископ да се срещнат в хармония и да укрепят връзките на своето общение, денят все пак беше изпълнен с активност. Пълната програма на събитието беше следната:
10:00 ч. – акатист на Божията майка в православния храм, отслужен от отец Александър Хай-младши;
11:15 ч. – посещение на Майка Мелангела в нейния скит;
12:00 ч. – обяд в градинската стая на православния поклоннически параклис „Свети Серафим“;
13:00 ч. – среща на Негово Високопреосвещенство с духовенството за обсъждане на общи пастирски въпроси и отговор на въпроси;
15:00 ч. – Велика вечерня за празника на Свети Давид Уелски, последвана от Обред на взаимното опрощение в поклонническия параклис Свети Серафим, отслужен от отец Дмитрий Исмаилов и д-р Ефраим Хадад;
16:30 ч. – отпътуване от Уолсингам.
Денят в Уолсингам започна със службата „Моление към Богородица“ в православното светилище на Божията майка в Уолсингам, което се намира в основното англиканско светилище. В края на службата Негово Високопреосвещенство се обърна към духовенството с кратка проповед за значението на поклонничеството. Той наблегна на няколко причини, поради които поклонничествата са жизненоважни. На първо място, посещението на свято място може да бъде преобразяващо за духовния живот на човека чрез действието на Светия дух. Второ, защото може да имаме личен въпрос, за който трябва да се молим. Но най-важното е, че трябва да помолим Бог да пречисти сърцата ни и да ни помогне да се преборим със страстите. По този начин престоят на свято място помага за духовното пречистване и засилва борбата на човека да живее според Господните заповеди.
Макар че поклонническите пътувания до известни свети места са полезни, Негово Високопреосвещенство подчерта, че задължение на духовенството е да превърне енориите си в места за поклонничество. Това означава всяка енория да се превърне в място, където вярващите да бъдат привлечени да посещават често службите, да преживяват светостта на пространството и собственото си духовно обновление. Той насърчи духовниците да се стремят към тази визия във всяка от енориите си.
След Параклезиса (Молебен канон, бел. ред.) Негово Високопреосвещенство, придружен от няколко духовници, посети православната християнска монахиня майка Мелангел в нейния скит в сърцето на Уолсингам, за да разговаря с нея.
По обяд митрополит Силуан и духовенството се отправиха към православния поклоннически параклис „Свети Серафим“, който също се намира в Малкия Уолсингам. Този параклис, който понастоящем се поддържа от организацията „St. Serafim Trust“1, служи като поклоннически център от близо 50 години и в миналото е бил средище на традиционната православна иконография, популяризирана от блаженопочиналите архимандрит Давид и Леон Лидамент2.
В градината на параклиса Негово Високопреосвещенство и духовенството се насладиха на сиропустен обяд, любезно организиран от попечителите Маркус и Мариамни, които осигуриха пространството, помещенията и необходимите приготовления. След обяда Сайедна (владиката, бел. ред.) проведе лична среща с духовенството, по време на която сподели наблюденията си върху живота на енориите в архиепископията и даде важни пастирски напътствия. В края на срещата Негово Високопреосвещенство пожела на клира и енориашите му благословен Велик пост, като ги призова да засилят молитвения си живот и да насърчат вярващите да направят същото. Той наблегна на връзката между пречистването и молитвата, като заяви, че ако човек не се стреми да очисти сърцето си от зли помисли и не се разкайва искрено за греховете си, молитвата – колкото и да е честа – няма да доведе до духовно издигане.
Програмата за деня завърши с отслужването на Велика вечерня в параклиса „Свети Серафим“. Тъй като на 1 март се отбелязва празникът на свети Давид, епископ на Меневия и просветител на Уелс, части от службата бяха посветени на неговата памет. В края на Великата вечерня, в подготовка за Неделята на прошката, Негово Високопреосвещенство проведе заедно с духовенството обичая на взаимното опрощение. По време на службата присъстваха и мощите на двама велики светци – свети Рафаил от Бруклин и свети Яков Хаматурски, които всички духовници и присъстващи верни имаха благословението да почетат.
Тази среща беше истински благословен повод, който позволи на духовенството да се срещне отново със своя епископ на едно от най-почитаните свети места на Британските острови.
Нека Пресветата Богородица се застъпи за всички нас и нека Бог ни даде сили за духовното пътуване на Великия пост.
–––––––––––––––––––
Превод: Младен Янев
Редакция: Ренета Трифонова
Източник: Аntiochian Оrthodox
––––––––––––––––
- St. Seraphim’s Trust е регистрирана благотворителна организация, която се стреми да запази поклонническия параклис „Св. Серафим“ отворен за всички поклонници и посетители на Уолсингам от всички религии като място за поклонение и мисия. Сайтът на организацията можете да видите на този линк: iconpainter.org.uk (бел. ред.). ↩︎
- През 60-те години на миналия век Леон Лидамент и отец Давид започват да рисуват икони, за да се издържат и продължават да рисуват до смъртта на отец Давид през 1993 г. и на Леон през 2010 г. Повече за тяхната дейност виж тук (бел. ред.). ↩︎
