На 9 март, 2022 г. Европейският парламент прие Резолюция относно външната намеса, включително дезинформацията, във всички демократични процеси в Европейския съюз, която засяга и етническото напрежение в Западните Балкани. В нея е спомената също и Сръбската църква като проводник на руските интереси в региона и по-специално, че „представя Русия като защитник на „традиционните семейни ценности“.
В параграф 123 от резолюцията се казва следното:
„[Европейският парламент] Осъжда усилията на Русия да използва етническото напрежение в Западните Балкани, за да възпламенява конфликти и да разделя общности, което би могло да доведе до дестабилизиране на целия регион;
- изразява загриженост във връзка с опитите на православната църква в държави като Сърбия, Черна гора и Босна и Херцеговина, особено в нейната част Република Сръбска, да представя Русия като защитник на традиционните семейни ценности и да укрепва връзките между държавата и църквата;
- изразява тревога, че Унгария и Сърбия помагат на Китай и Русия в техните геополитически цели; препоръчва да бъдат свикани диалози с гражданското общество на Западните Балкани и частния сектор за координиране на усилията против дезинформацията в региона, като се постави акцент върху изследването и анализа и включването на регионален експертен опит;
- призовава Комисията да изгради инфраструктурата, която е необходима за предоставяне на основани на факти отговори както на краткосрочните, така и на дългосрочните заплахи от дезинформация в Западните Балкани;
- призовава ЕСВД да премине към по-проактивна позиция, като се фокусира върху изграждане на надеждността на ЕС в региона, вместо да я защитава, като разширява мониторинга на Оперативната група за стратегическа комуникация за Западните Балкани с акцент върху трансграничните заплахи от дезинформация, произлизащи от държави от Западните Балкани и съседни на тях…“
Сръбската православна църква реагира остро на тази резолюция в частта, в която е спомената и на 14 март излезе с изявление:
„Напълно неоправданото споменаване на Сръбската православна църква в Резолюцията на Европейския парламент относно външна намеса във всички демократични процеси в Европейския съюз, включително дезинформация, основана единствено на дълбоки исторически предразсъдъци и тенденциозни стереотипи, не е изненадващо, но със сигурност е дълбоко разочароващо за нас.
Поставянето на Сръбската православна църква в ролята на причината за „напрежението между етническите групи в Западните Балкани с цел разпалване на конфликти и разделяне на общностите“ е напълно в противоречие с фактите и ангажиментите на Църквата в ежедневния живот и затова ние категорично отхвърляме подобно поведение“.
Църквата се моли непрестанно за мир, изгражда мир и насърчава своите верни хора да лекуват ранното минало, насърчава доверието и изгражда мостове на сътрудничество със съседите, независимо от това как се молят и към коя нация принадлежат.
Квалифицирането на Сръбската православна църква в съответната Резолюция, противно на тези неопровержими и добре известни факти, дава неточна картина и резултати, които не са в съответствие с целите, за които е създаден и съществува Европейският съюз, ако се съди поне по нейните прокламирани принципи и официални документи., справедливост и свобода за всички.
Длъжни сме да изясним наистина изненадващото поставяне в негативен контекст на въпроса за защитата на традиционните семейни ценности, които Сръбската църква отстоява по същия начин като Руската православна църква, както и всички други поместни православни църкви без изключение, но не най-малко различни, и Католическата църква, както и някои реформаторски църкви. Това се доказва например от съвместното изявление на папа Франциск и патриарх Кирил, дадено в Куба, както и от изявленията, направени от папа Франциск и неговите предшественици заедно с патриарх Вартоломей, с които и католиците, и православните потвърждават семейството като естествен център на живота, човека и обществото. В исляма намираме подобни принципи за брака, както, разбира се, и в юдаизма.
За Сръбската православна църква това са елементарни и в същото време универсални антропологични ценности, върху които не оцелява не нация, държава или съюз, а човешката цивилизация, така че те не могат да се променят в зависимост от мнението на който и да е политически форум или социална група. Църквата, както по своето битие, така и по своята обществена дейност, сама по себе си не е нито консервативна, нито либерална. Тя не запазва старата ценностна система, защото е стара, нито бърза да приема нов подход към човека и средата, в която живее, защото е нова. Напротив, със своята евангелска и христоцентрична ценностна система Църквата, независимо от времето и пространството, винаги е модерна. Това означава, че тя принадлежи на вечността и нейното време по всяко време, като винаги свидетелства за неприкосновеността на човешкото достойнство като Божия икона и се стреми да участва във всичко добро, истинно, почтено и нетленно, основано на неизменните думи на нейния Глава и Основател, Христос Спасител.
Също толкова трудно е да се разбере защо в споменатата Резолюция се споменават отношенията между държавата и Църквата като противоречиви. Всеки, който се интересува от този въпрос, знае, че Сръбската православна църква е отдадена, което е добре регламентирано от специфични закони в страните, в които изпълнява своята мисия, на принципа на съвместното разделение на Църквата и държавата. Това разделение на Сръбската православна църква се основава на демократични принципи и процедури и за доброто на всички – държавата, Църквата и всички граждани – независимо дали са вярващи или не. Трябва ли да напомняме, че подобно споразумение има и в страните от Европейския съюз, в чийто парламент е приета Резолюцията?
И накрая, няма и не може да има намеса нито от Изток, нито от Запад в основните въпроси на мира и съвместното съществуване, които са в центъра на интереса, работата и ангажираността на Сръбската православна църква. Църквата ще продължи да се моли на единствения Миротворец, Разпнатия и Възкръснал Христос, за мир между хората, които живеят в този край, и за мира по целия свят“.