Меню Затваряне

Сръбският патриарх Порфирий се включи в антибългарската кампания на Белград

Сръбският патриарх Порфирий се включи лично в антибългарската кампания на Белград, като отслужи Литургия за така наречените „Сурдулишки мъченици“. Честванията са обширно отразени на официалния сайт на Сръбската патриаршия.

Белград твърди, че българските окупационни власти в Сърбия са отгворни за  е масово убийство на сърби в градчето Сурдулица през 1916 г. и началото на 1917 г., по време на Първата световна война. Жертвите са главно сръбски чиновници, учители, свещеници и бивши войници. Според Сърбия те са задържани от българските сили, за да бъдат депортирани в София, но част от тях са отведени в горите край града и са убити. През последните месеци не е минала седмица без властите в Белград под някаква форма да не стимулират езика на омразата срещу българите с измислени твърдения за „българските престъпления и окупация“ в периода на Първата световна война, пише Еuractiv.bg.

Сръбският президент Александър Вучич също се включи в честванията на антибългарска кампания, отбелязваща паметта на т.нар. „Сурдулишки мъченици“. Той обяви, че е разочарован от подкрепата на България за Резолюцията за геноцида в Сребреница, която беше приета от Общото събрание на ООН миналата седмица. Припомняме, че на 24 май беше приет и подписан документ, който призовава 11 юли да бъде обявен за Международен ден за възпоменание на геноцида в Сребреница, Босна и Херцеговина, извършен през 1995 г., който осъжда отричането на геноцида и възхвалата на военнопрестъпниците. Изготвилите резолюцията страни заявиха, че това е необходимо, за да не бъде клането отричано или забравяно.

Предстоятелят на Сръбската православна църква патриарх Порфирий участва в отбелязването на „100 години от освещаването на паметната костница на Сурдулишките мъченици“, макар никога да не е имало масови гробове в Сурдулица и военни паметници, които да обозначават „бугарските злодеяния“, като големият брой „мъченици“ в някои твърдения достигат дори до цифрата 30 000… „Броят на т. нар. „Сурдулишки мъченици“, канонизирани от СПЦ, е точно 0. Защото никой никого не е принуждавал да се отрече от Христос“, отбелязва порталът Гласът на България в обширна статия по темата през 2021 г.

На официалната фейсбук страница на патриарх Порфирий обаче, се вижда иконата и „мощите“, съпровождани с лития.

В словото си след св. Литургия патриарх Порфирий казва следното:

„Нашият народ пострада процентно повече от всеки друг народ, и то не като стъпил на чужда земя, тръгнал да завладява, тръгнал да поробва и подчинява други народи, а като този, който беше на своето огнище, на мястото, където се е родил, израснал и препитавал, като в същото време е служел и се молил на Бога и знаел, че целият му живот принадлежи на Бога.

Затова, защитавайки огнището си, защитавайки себе си, дори в такива ситуации, опитвайки се да не извършва престъпления, а да се защити, за да защити това, което е негово; защитавайки честта си, разбира се защитавайки своята православна вяра, честния кръст и златната свобода, нашият народ постоянно страдаше във Втората война и винаги, когато имаше такива, които искаха да отнемат свободата му и които искаха от него да се отрече от себе си. Но винаги след войните нашият народ проявяваше великодушие, протягаше ръце към онези, с които довчера беше в конфликт и неразбирателство и търпеше жестокост, опрощаваше дълговете си и се опитваше да установи нормален живот.

Ето защо е най-малкото е непочтено и неуместно (особено Сурдулица знае това и трябва да се каже на това място) когато някой – и този някой не е кой да е, а този, който е дошъл на сръбска земя и който е извършил престъпления към нашата нация – да иска да каже, че сръбската нация е нация, която извършва геноцид.

Първият мъченик е разпнатият на кръста Господ Христос. Тогава той каза: „Отче, прости им, понеже не знаят, що прваят“. Така и свети първомъченик архидякон Стефан, който, когато пострада и даде живота си, за да свидетелства за Христа, се помоли на Господа, казвайки: „Господи, не им зачитай този грях“. Такъв е бил винаги нашият народ, като Господ ни е оставил пример за подражание, както и свети първомъченик Стефан. Той не вменява грях на тези, които са го наранили, той опрощава дългове, иска мир и любов. С това веднъж завинаги се определя нашия народ, защото е Христов, защото е православен“.

След литургията, пред храм „Свети Георги“ литийният състав потегли към Дъбока долина. „Там се намира паметната костница, където се пазят тленните останки на жертвите, избити от българския окупатор през 1915 г.”, пишат сръбските медии.

В словото си там патриарх Порфирий отбеляза:

„Светите мъченици се застъпват пред Господа с молитвите си; това, което се случи с тях, да не се случи на никого; това, което се случи с тях, да не се случи никога с нашия народ, но и това, което се случи с тях, да не се случи на никой друг от нас. Ако имаме този параметър и насока, ние разпознаваме Евангелието на Христос, ние се разпознаваме като люде Божии, като народ Божи. Такива сме били, такива сме се родили, така живеем днес и ще живеем, защото знаем, че нешето име е Свети Сава и ние сме белязани от него. Така и общата връзка, тоест фамилното име на всички ни е православни Сърби. Дай Боже, нека винаги бъдем такива, нека бъдем едно в това и ще бъдем, ако останем православни не само суста и на думи, но ако се опитаме да направим Евангелието наш живот, ако се опитаме да разберем какво е означава, когато Бог казва: „Обичай ближния си като себе си“.

БГНЕС припомня, че Сръбският патриарх е близък приятел и верен съюзник на сръбския президент в реализацията на политиката за дестабилизиране на Западните Балкани, включително чрез фалшифициране на историята. През последните месеци не е минала седмица без властите в Белград под някаква форма да не стимулират езика на омразата срещу българите с измислени твърдения за „българските престъпления и окупация“ в периода на Първата световна война. „Най-отблъскващата част обаче е свързана с ученическия конкурс за деца от 7-8 клас и гимназиите, които трябва да пишат за „българските престъпления и окупация“, с което омразата към българите започва да се възпитава в нашата западна съседка още от ученическата скамейка“, пише Иван Николов – поет, писател и общественик. председател на българския Културно-информационен център в Босилеград, главен и отговорен редактор на списание „Бюлетин“, автор на четири стихосбирки и на книгата „Българите в Югославия – последните Версайски заточеници“. Ето и неговият коментар по темата за БГНЕС:

„В началото на март тази година в Сурдулица, под председателството на владиката Пахомий и в присъствието на държавните секретари Миомир Джорджевич, Драган Стеванович и Деян Антич, висши военни офицери, местната власт и граждански сдружения, се проведе заседание на Изпълнителния съвет за отбелязване на „100 години от освещаването на паметната костница на Сурдулишките мъченици“.

Още тогава стана ясно, че тазгодишните чествания на т.нар. Сурдулишки мъченици ще се проведат направо под патронажа на президента Вучич, а в дейностите по отбелязването са планирани тържествени научни сесии, създаване на Паметната костница, Паметна къща, отпечатване на юбилейна пощенска марка, концерт на духовна музика, прожекция на филм за Сурдулишките мъченици, снимане на документален филм и ученически конкурс за учениците от 7-8 клас и гимназиите?!

Преди няколко дни, Техническото училище „Никола Тесла“ от Сурдулица, с всеправославното сдружение „Преподобен Юстин Челийски и Врански“ и Съвета за вероучение при Нишката митрополия, разписаха планирания ученически конкурс за литературни и изобразителни произведения, озаглавен „Опазвайки историята – опазваме бъдещето“ и с всичката си наглост го изпратиха и на Босилеградските училища.

Темите, по които учениците трябва да пишат и да рисуват са със силен националистически патос: История на Великата война – страданията на сръбския народ; 100 години Паметна костница в Сурдулица; Свети Сурдулишки мъченици – свидетели на свободата; Когато врагът разруши и най-долния камък на тази земя, нашите предци имаха силата да построят училища върху костите на мъчениците и пр.

Най-успешните произведения ще бъдат наградени със солидни парични награди – 180, 130 и 90 евро. Ясно е, че за да е „най-успешно“ ученическото произведение трябва да стъпи на историческите фалшификати за „зверствата“ на българите по време на окупацията в ПСВ, в които, според сръбската историография, българите били избили 30 000 или 20 000 невинни сърби, както пише на стената на училището СТУ „Никола Тесла“. Да припомним, че в това училище учат и деца от българска народност и е трудно да си представи човек как те се чувстват. Сред сръбските деца тия уроци не могат да предизвикат нищо друго освен омраза и отмъстителност към българите, а сред българските, чувство за вина и срам.

Както се вижда, целта на всичките тия дейности по отбелязването на деня на „Св. Сурдулишки мъченици“, включително и на конкурса, е омаскаряване на България и българите и по същество си е чист говор на омраза и злоупотреба на учениците с цел нагнетяване на национална омраза и нетърпимост срещу българите.

Отделен е въпросът, че и Сръбската православна църква, доколко наистина е православна и проповядва християнското учение, трябва да се съобразява с Христовите заповеди и да проповядва любов и разбирателство между хората, а не омраза. Това обаче не влиза в разбирането на сръбските духовници за християнството. В най-новата сръбска история именно те бяха ястребите на сръбския национализъм които благославяха военно-престъпниците на път за Сребреница и други места.

С цялата си наглост, директорът на СТУ „Никола Тесла“ Игор Аризанович в Сурдулица, е изпратил конкурса и на босилеградските училища!? Вероятно с очакването, че босилеградските ученици от българска народност, ще се полакомят за наградите и ще седнат да си посипват главите с пепел, да оплюват българската история, българската армия и изобщо българите за „зверствата“, сурдулишките мъченици, сръбския героизъм и патриотизъм и пр.

Нещата стигнаха дотам, че дори и на часовете по вероучение се стигна да се преподават уроци за т.нар. „Св. Сурдулишки мъченици“. Това още на другия ден предизвика възмущение сред някои по-будни учители и родители, които скочиха да защитават честта си и децата си.

По същото време, Босилеградската черква „Св. Богородица“, строена и изографисвана от местните българи още през 1870 година, когато Сърбия все още е там някъде далече, е прясно изографисана върху отдавна премазаните български стенописи с чисто нови стенописи, изографисани със сръбски светии и изписани със сръбска кирилица. На първо място – крал Милутин с църква в ръка! Някой ще помисли, че е ктитор на църквата. Тука наблизо е и иконата на новоканонизираните от Архиерейски събор на Сръбската православна църква „Сурдулишки мъченици“. Българската черква в Босилеград вече не е българска черква, в която се проповядва християнското учение за безсмъртието и морала, а чист сръбски етнофилетизъм.

Парадоксалното е, че Сурдулица в края на краищата се оформи като център на антибългарската пропаганда, въпреки че през изтеклите две десетилетия по линията на европейските трансгранични програми и реализацията на съвместни проекти с България, там бяха налети няколко милиона евро, които видимо промениха града. Ако се знае, че целта на тия програми е да сближават и да свързват хората от двете страни на границата, а не обратно, излиза, че постигнатите резултати са точно нула, а европейските пари са отишли нахалост – за провеждане на антиевропейска и антибългарска пропаганда. Но за това, следващия път.“

Posted in Църква и политика

Вижте още: