Християнство.бг
Наскоро в сайта на Българската патриаршия бе публикувано Становище на съветника по каноничноправни въпроси на Негово Светейшество Българският патриарх и Софийски митрополит Даниил д-р Александър Смочевски относно процедурата за преместване (напускане) на атонски монаси от Света гора.
В него накратко се застъпва тезата, че напускането на Света гора от монаси и клирици може да става единствено по тяхна воля, с разрешението на манастира, в който са били братя, и със съгласието за приемането им от манастир извън Света гора, или от друга поместна църква, без да се изисква разрешението на Вселенската патриаршия, в чиито диоцез влиза Света гора (вж. Канонични аномалии в БПЦ • Християнство.бг).
Въпреки съществуващите прецеденти, публикуваното становище не отговаря на действащите правила, регулиращи отпускането на клирици извън Света гора, определени със специален Патриаршески сигилий и с нарочно решение на Двойния синаксис на светогорските игумени.
Преди да публикуваме въпросните решения, предлагаме на читателите на сайта Християнство.бг да се запознаят със Становище на Държавния правен съвет на Гръцката република в пълен състав, указващо начина на приемане на клирици, монаси и миряни, които желаят да приемат монашество, за постоянно пребиваване в Света гора. Тоест да започнем изследването на въпроса от неговото начало, понеже е очевидно, че който има правомощието да приема (в клира и в братството), той би трябвало да има правомощието и да отпуска (от братството и от клира).
В посоченото Становище се разглежда установилата се в по-ново време практика светогорските манастири да приемат в братството си кандидати за монаси без изричното разрешение на Вселенската патриаршия, само с уведомление до нея, и се определя безусловно като противоречаща на вековните правила, а именно:
„…съгласно правилата, които от край време са били в сила на Света гора, за да може всеки православен чужденец, мирянин или духовник, който желае да се установи в нашата Света земя или да остане временно за по-дълъг период от време, надхвърлящ обичайно разрешеното пребиваване, с цел да опознае монашеството или по някаква друга причина, е задължително заинтересованите лица да подадат молба до Негово Божествено Всесветейшество Вселенския патриарх, който съгласно Органическия устав на Света гора е Върховната духовна власт на Света гора, за издаване от него на разрешение за влизане и пребиваване в нашата Света земя. Това одобрение след това се предава на Министерството на външните работи за по-нататъшни действия“.
По причина на възникващите усложнения вследствие неспазването на тези правила, касаещи вече и въпроси на сигурността на гръцката държава, се е наложило да се иска Становище от Държавния правен съвет относно реда на приемане на монаси и миряни (послушници) за постоянно пребиваване на Атон, част от което (пунктове 8 и 9) предлагаме на вашето внимание:
РЕПУБЛИКА ГЪРЦИЯ
МИНИСТЪР НА ФИНАНСИТЕ
ДЪРЖАВЕН ПРАВЕН СЪВЕТ
Становище номер 46/ 1994
ДЪРЖАВЕН ПРАВЕН СЪВЕТ
ПЪЛЕН СЪСТАВ
Заседание от 20.1.1994 г.
(….)
8. Освен това виждането на Свещения Кинотис по отношение на процедурата за заселване е ясно отразено в изричния документ Φ3/6/507/16.6.93 на Свещения кинотис до Управителя на полицейския участък в Карея, чрез който гореспоменатият протокол ΡΙΘ/4/17.6.91 от съвместното заседание на Патриаршеската екзархия и Извънредния Двадесетчленен Свещен Синаксис се тълкува в смисъл, че за заселването на духовници и монаси от единославните църкви е необходима благословията на Вселенската патриаршия, докато за наемането на светски чужденци като послушници просто се информират Вселенската патриаршия и гражданската администрация, последната за издаване на разрешение за временно пребиваване. Вследствие на това Свещеният Кинотис се основава на възгледа, че одобрението на Патриаршията за чуждестранните единославни духовници се отнася до връзката им с единославните църкви, без това да важи за миряните, защото в противен случай това одобрение би било необходимо и при заселването на местните миряни.
Тази позиция на Свещения Кинотис е нова в сравнение с позицията, първоначално подкрепена от него чрез резолюция № 721/K/30.10.1.77 до 20-те свещени манастира, в която изрично се посочва, че: „съгласно правилата, които от край време са били в сила на Света гора, за да може всеки православен чужденец, мирянин или духовник, който желае да се установи в нашата Света земя или да остане временно за по-дълъг период от време, надхвърлящ обичайно разрешеното пребиваване, с цел да опознае монашеството или по някаква друга причина, е задължително заинтересованите лица да подадат молба до Негово Божествено Всесветейшество Вселенския патриарх, който съгласно Органическия устав на Света гора (ΚΧΑΟ) е Върховната духовна власт на Света гора, за издаване от него на разрешение за влизане и пребиваване в нашата Света земя. Това одобрение след това се предава на Министерството на външните работи за по-нататъшни действия. Негово превъзходителство гражданският Управител на Света гора, до когото е адресирана настоящата резолюция, се моли да следи за точното нейно прилагане“.
В съответствие с горното в документ 13617/31/12/20.7.93 на Управителя на Света гора до Министерството на външните работи се отбелязва, че посочената в горепосочения протокол формулировка във връзка с уведомяването на Вселенската патриаршия за заселването на чуждестранни миряни „за тази цел“ няма друго значение освен или предоставяне, или не на благословията на Патриаршията за приемането или не на тези чуждестранни миряни като послушници.
9. Горният въпрос се счита вече за критичен, с оглед масовото приемане като послушници на единославни миряни от източните страни, сред които се споменават двама от Скопие в св. манастир „Григориу“, стотина румънци и неопределен брой руснаци, които първоначално са пристигнали за 4-дневно поклонническо посещение и са се установили като послушници в различни манастири по такъв начин, че да застрашат етническия състав на св. манастири и все още чисто гръцкия им етнически състав. Въпросът е от особен политически интерес и от гледна точка формиране на интересите на страните, от които произхождат заселилите се монаси, в чувствителната зона на Свещ. Кинотис. С оглед на гореизложеното от особено значение е законодателната уредба, с която гръцката държава предоставя на Вселенската патриаршия по гореспоменатите въпроси контрола върху поклонническите посещения и заселването на чужденци на Света Гора.
10. По този начин съгласно упоменатите разпоредби на Органическия устав на Света гора диамонитириото е акт на Св. Епистасия, касаещ посещенията на манастирите от тяхната самоуправляваща се монашеска област. Според Конституцията обаче тази област представлява същевременно част от територията на гръцката държава. Ето защо е немислимо държавата да няма основание да контролира чужденците, които се движат в тази част на държавата, както и в останалата част от територията ѝ, особено когато престоят е продължителен и особено когато пристигналият се установява като монах послушник, избран за тази цел от един от манастирите, с оглед на факта, че вписването му в манастирския регистър като послушник води, съгласно Конституцията, до придобиване на гръцко гражданство. Освен това не само посещението на архиереи или други духовни лица от православните църкви и пребиваването им на Света гора представлява духовно събитие, което по Конституция подлежи на надзор от страна на Вселенската патриаршия, но това трябва да се счита и по отношение на избора на миряни, идващи от други църкви за пострижение. Тълкуването, което Свещ. Кинотис даде наскоро на гореспоменатия термин „за тази цел“ на гореспоменатия Патриаршески сигилий, не е правилно и представлява нарушение на основните разпоредби на гореупоменатия Синопсис относно статута на Света гора.
Извънредния Двадесетчленен Свещен Синаксис, в съответствие с чл. 6 от Закона от 10.09.1926г. няма правомощието валидно да приема нормативни разпоредби, които да противоречат на конституционния духовен надзор на Вселенската патриаршия и властта на гръцката държава по въпросите на обществения ред и сигурността, както и спазването на Устава на Света гора, касаещи заселването на чужденци, идващи от други православни църкви или инославни, присъединяващи се към православието.
Атина, 04.02.1994
Председател ДПС
(подпис и печат)
Държавен Правен съветник
П. Камаринеас
***
Виждаме, че според 33-мата юристи, членове на пълния състав на Държавния правен съвет на Гърция, приемането за постоянно пребиваване (с цел монашески живот) на Света гора на клирици, монаси и миряни, може да става единствено след подаването на молба и получаването на разрешение от Вселенската патриаршия.
Очевидно е в такъв случай, че този, който няма власт да приеме, няма и власт да отпусне, т.е. да даде отпустително писмо, без разрешението на Вселенската патриаршия, на която безспорно принадлежи върховната духовна власт на Света гора, и която не е преотстъпвала тази своя власт на никого другиго.
Следва
