Днес се навършват 9 години от праведната кончина на нашия духовен отец, стареца Хризостом.
Физически старецът Хризостом си „напусна“, но молитвата му ни съпътства. Неговото присъствие е силно осезаемо в нашето ежедневие.
Целият му живот беше духовна школа за всички, които го познаваха.
Старецът Хризостом говореше с мълчание. Присъствието му бе силно, усмивката му бе ярка, погледът му бе утешаващ, мисълта му бе източник на любов.
Отец Хризостом напълно отговаряше на определението за Старец. Той беше баща, изпълнен с любов към децата си, даващ утеха за всички. Той се жертваше за ближния без дребни сметки или очакване на благодарност.
Той беше пример за подражание. Мнозина смятаха неговата любов и деликатност, неговото самораздаване за всички, за слабост. Но те не можеха да разберат, че животът му е неподправен, без лицемерие. Любовта струеше от него във всички посоки.
Старецът Хризостом, когато е бил онеправдаван и нараняван в живота си, никога никого не е обвинявал.
Мълчанието му беше свидетелство за доверието му в Бога. „Има Бог!“ — възкликваше често той. — „Благодаря на Господ за всичко!“, беше пък отговорът му на всяка трудност.
Наш обични старче, времето тече като река, но твоята любов надхвърля времето и смъртта. Споменът за теб е дълбоко запечатан в сърцата ни. Нека твоята молитва ни съпътства и нека твоята любов стане пътеводител на спасението за всички ни.
Вечна да бъде паметта ти!
+архим. Вартоломей
Игумен на св. обител Есфимен – Света гора, Атон