Ренета Трифонова
Архим. Никанор (Мишков)
Както всяко друго неправомислие, така и старостилният зилотизъм се корени в човешката гордост. Запознавайки се със Свещ. Писание, църковната история и светоотеческите текстове, новопросветеният християнин преживява мировъззренчески катаклизъм и мислено се озовава в нов, дотогава непознат за него, „вълшебен и очарователен“ свят. Струва му се, че само трябва да протегне ръка, и ще откъсне от плодовете на лозата, от която е приготвено виното за сватбата в Кана Галилейска… Умът е изцяло променен, но сърцето си е старото – изпълнено с всякакви змии-страсти. От тях най-главни са егоизмът, гордостта.Тъкмо те не могат да понесат мисълта, че нам е отредена една пределно скромна задача – да спасим собствената си душа. Точка. Full stop.
Ако не попадне на добър духовник, новообърнатият започва да търси около себе си осезаемо Божия промисъл… за света. И както някога западните християни не се задоволили с вярата в Бога и Неговия промисъл, а искали да Го имат до себе си, жив, от плът и кръв, Христов заместник (vicarius Dei), та измайсторили института на папството, така и нашият неофит иска „да види и пипне“. Иска да вземе и той дейно участие в божиите дела – разбира се, на страната на „доброто“. Тук е първата подмяна. Тънко подхлъзване, неусетна прелест…Вместо да се бори със злото, което е… самият той със своята повредена, грехолюбива природа, иска да се подвизава в „защита на вярата и благочестието“, срещу… лошите.
И се отваря кутията на Пандора. Първоначално лошите са някакви далечни иноверци. После се оказва, че са агресивните инославни, плетящи заговор срещу верните Божии чеда. Често в съюз с масони, илюминати, Ротшилд, Билдерберги и други екзотични имена. С времето пред взора на превърналия се в „ревнител“ неофит се открива ужасната истина, че крепостта е предадена отвътре… Сменен е календарът, подменено е благочестието! Сред враговете се нареждат синоди, патриарси, архиереи и православни (на вид) богослови. Козните на лукавия се виждат все по-изтънчени и хитри. Под маската на паспорти, егн-та, чипове и ваксини, врагът иска да погълне душите на вярващите, които вече на никого и нищо не вярват… Желанието да се живее осезателно в божественото Откровение е довело до живот в един собствен апокалипсис – без светлина, без утеха, без надежда – в очакване на Антихриста.
Ревнители „в Църквата“. Ревнители в Църквата, но „непоменаващи“. Ревнители извън Църквата, изчакващи тя да оздравее. Ревнители, „отричащи църквата“. Безблагодатна била. Ревнители, отричащи отричащите – били фалшиви „ревнители“… И така до безкрая на абсурда, често – просто до специализираното медицинско заведение. Това е православната „Кутия на Пандора“. Добре е никой да не посяга да я отваря! А всъщност нещата са толкова прости. Всеки от нас трябва да се стреми чрез духовен живот и очистване на сърцето да достигне до познание на истинските неща, а не погледът му да остане забоден в преходни и временни работи като богослужебен ред, одежди, църковна архитектура и обреди. Всичко това се е променяло в миналото, променя се днес и ще се променя до края на света. Богослужебният ред и устав, пости – в това число. Богоугодно е било да се променят многократно в миналото, ще се променят и занапред. Защото Църквата не е музей!
Староверие, старостилие, старообрядие – всички те носят дух на идолопоклонство, защото временни и материални неща закриват единствено вечното – Св. Евангелие и разкрилият се в него Спасител. Това, което никога не се променя, не подлежи нито на архаизация, нито на модернизация, а е винаги актуално, е: „Възлюби Господа, Бога твоето, от всичкото си сърце, и от всичката си душа, и с всичкия си разум, и с всичката си сила“. Тази е първа заповед. Втора, подобна ней, е: „възлюби ближния си като себе си“. (Марк 12:30-31). Е, оказва се, че според един нашумял неотдавна у нас схимник, българин родом, „Бог вече не иска от нас любов, за спасението е достатъчно да държим истината!“ Този богат на таланти момък не трябваше да отваря кутията на Пандора!
