Меню Затваряне

Стефан Панаретов – просветен деец от Сливен, общественик, дарител и дипломат

Малцина от нас знаят кой е Стефан Панаретов, но той се нарежда сред българите, допринесли много за България.

Стефан Панаретов е роден в Сливен на 4 октомври 1853 г. в семейство на свещеник. Учи в българското училище във Фенер (1860 г.-1867 г.), а след това и в „Робърт колеж“ в Цариград (1867 г.-1871 г.), където по-късно е професор по български език . През 1884 г. е приет за дописен и редовен член на Българското книжовно дружество (БКД). След потушаване на Априлското въстание (1876 г.) е изпратен от от Екзарх Антим I (по – късно от българското правителство) със специална мисия в Англия, като допринася много за запознаването на световното обществено мнение с османските жестокости след въстанието.

На 10 декември 1914 г. Стефан Панаретов става първи български пълномощен министър във Вашингтон (1914-1925, с кратко прекъсване), като българската легация там е официално открита на 16 януари 1915 г. На 22 декември 1914 г. е приет тържествено в Белия дом от президента на САЩ Удроу Уилсън. На него Панаретов връчва акредитивните си писма, като декларира, че главната линия на политиката, която ще следва в българо-американските отношения, е да се засилват приятелските връзки, съществуващи между България и САЩ. Публикува под надслов „ Константинополитан“ във вестник „Таймс“. Важно е участието му в движението против решенията на Берлинския договор (1878 г.) като изнася сказки в редица американски университети и организации за българския национален въпрос. След Първата световна война, в която синът му Кирил загива, е включен в състава на българската делегация на Парижката мирна конференция, по време на която се подготвя подписването на мирния договор в Ньой през 1919 г. Български делегат в Обществото на народите през 1921 г. Кавалер на ордена „Св. Александър“, IVстепен. Стефан Панаретов е член на БАН.

След напускане на дипломатическата си работа остава до края на живота си в САЩ. От 1925 г. работи като постоянен хоноруван лектор по славянска филология и литература във Вашингтонския университет. Пише статии и дописки в българския и чуждестранния печат – във вестниците „Македония“, „Напредък“, „Мир“, „Дейли Нюз“ и др., както и е автор на различни изследвания. Сред творбите му са: Българска граматика (1881 г.), книгата Near East Affairsand Conditions, съчинението Bulgaria and her neighbors, както и англо-български речник, върху който работи повече от 40 години.

Той умира във Вашингтон на 78 години и е погребан на 21 октомври 1931 г. в гробището Рок Крийк (Rock Creek Cemetery).

Интерес представляват спомените на Константин Поптанасов, в които Стефан Панаретов е обрисуван не само като голям учен и дипломат, но и като пламенен патриот и родолюбец. Безспорна ценност представлява готовия в ръкопис англо-български речник и допълнителните бележки към него. Няколко статии и бележки сочат за всестранните интереси на фонда на Стефан Панаретов в БАН. Материалите идват в България чрез Карлайл Беер, който изпраща снимки, портрет и готовия в ръкопис речник, както и чрез Попатанасов, предал на два пъти през 1968-1969 г. по-голямата част от архивните материали на Панаретов. Във Фонд 7 към БАН (1863-1869 г.), съставен от П. Свирачев, 1970 г. има опис от 9 листа и съдържа 51 архивни страници с интересни факти.

Сливенското село Панаретовци, носещо името на известния просветен деец през Възраждането, дипломат и общественик след Освобождението отбелязват годишнини от рождението му.

От 2010 г. насам Министерство на външните работи на Република България съдейства на Областна администрация Сливен за осъществяването на инициативата, превърнала се в традиция – отбелязване на годишнината от кончината на 19 октомври на Стефан Панаретов – първият дипломат на България в САЩ и член на Българската академия на науките.

Стефан Панаретов заедно със съпругата си Лидия Гaйл (1869-1931 г.), оставя цялото си състояние, възлизащо на около 5 млн. лв., за подпомагане на българското просветно и културно развитие. Според завещанието той дарява всичките си вложения в български банки на БАН. Предвижда и средства за стипендии на студенти по българска филология в СУ, за стипендии за ученици от софийски гимназии, изпращане на бедни ученици на летни ученически колонии, за подпомагане на бедни учители, за комплектуване на книжовния фонд на Народната библиотека в София и др.

От завещаните суми са формирани и два фонда: единият към БАН, а другият към Народната библиотека.

За изпълнение на завещанието 21 700 долара, равностойни на сумата 2 180 847 лв., са изпратени с чек чрез американския консул в София за образуването на фонд „Д-р Ст. Панаретов“ (към БАН). На 28 юли 1933 г. БЗКБ превежда сумата на БАН. През 1935 г., съгласно волята на дарителя, УС на БАН дава първата стипендия „Д-р Ст. Панаретов“ на беден студент от СУ, втори курс българска филология. От 1935 до 1944 година още 10 талантливи, но бедни студенти получават стипендии. През 1935 г. УС на БАН учредява ученическа стипендия на името на сина на дарителя „Кирил Панаретов“ (5200 лв.), която се дава на ученик от Втора софийска мъжка гимназия „Цар Борис III“. До 1946 година 8 ученика от гимназията получават стипендии. През 1935 г. БАН отпуска стипендия на името на съпругата на дарителя „Лидия Джил Панаретова“ (5200 лв.), която да се дава на ученичка от Трета софийска девическа гимназия. Учителският съвет на гимназията присъжда стипендията на 12 ученички.

На 5 октомври 1933 г. със заповед на министъра на просветата е основан фонд „Д-р Стефан Панаретов“ (към Народната библиотека). За основен капитал служат 1500 долара (103 950 лв.), дадени от д-р Ст. Панаретов съгласно завещанието. Изискването на дарителя е лихвите на фонда да се използват ежегодно за попълването на книжовния фонд на Народната библиотека в София. Фондът се управлява от МНП. През 1933 г. Ф. Пекхам изпраща на Народната библиотека чрез Американското консулство в София чек на стойност 1050 долара, сума, съставляваща 70 % от завещания капитал. До апр. 1934 г. на два пъти е изплатена останалата сума, като е преведена в БНБ по сметката на фонда. Съблюдавайки волята на дарителя, по поръчка на Народната библиотека и на МНП, срещу постъпилите и осребрени в банката суми от фонда се закупуват ценни книжа (БДЗ – 1904 и 1923). С приходите от фонда ежегодно се обогатява книжовният фонд на библиотеката с нови издания. През 1948 г. фондът е ликвидиран и финансирането на библиотеката от него е прекратено.

За родния си град Сливен, Стефан Панаретов прави завещание и в полза на дружество „Майчина длъжност“ (1000 долара) и читалище „Зора“ (1000 долара) в Сливен. Последното дарение е предназначено за годишна стипендия на ученик от Сливенската мъжка гимназия. За усвояването на даренията в Сливен липсват сведения.

Оставя след себе си достойно име на виден просветен деец през Възраждането и дипломат, общественик и дарител след Освобождението.

Използвани източници: Енциклопедия „Дарителството”, архиви от 1970 г. на БАН, архиви на Областна администрация-Сливен и др.

Рубриката „Дарителството в града на 100-те войводи – в миналото и настоящето“ е част от проекта „Дарителството в Сливенския край – заедно по Пътеките към доброто“ на ОДФ – Сливен. Подкрепата за Фондация „Обществен дарителски фонд Сливен“ е осигурена по програма „Развитие на дарителството на местно ниво“ от Сдружение „Платформа АГОРА” и Фондация „Америка за България”. Изявленията и мненията, изразени тук, принадлежат единствено на ОДФ – Сливен и не отразяват непременно вижданията на Фондация „Америка за България” или нейните партньори.

————

Източник: Фондация Обществен Дарителски Фонд Сливен

Posted in Мисия

Вижте още:

error: Content is protected !!