Меню Затваряне

Страстите са школа по добродетел – падайки, се научаваш да ставаш

О. Харалампос Пападопулос

О. Харалампос Пападопулос

Страстите са школа по добродетел. Падайки, се научаваш да ставаш.

***

Всеки път, когато гледам лика на преп. Мария Египетска, мисля, че страстите ни никога няма да ни оставят, а се преобразяват и трансформират. Напразно се самобичуваме да изкореним страстите. Това, което е нужно, е с помощта на благодатта да насочим същите душевни сили към благото, свещеното, Бога. Преп. Мария никога не  спряла да бъде една дълбоко влюбена жена. Но тя насочила тази нейна любов, тази нейна любяща сила към Христос. Това е  тайната.  Да не се караш с мрака в теб, а да направиш място да влезе светлината.

***

Покланяме се на Кръста, но не го живеем като екзистенциално откриване на себепринасяне и жертва, което превръща смъртта в отношение. Всеки път, когато се разпвам в любовта, разбивам смъртта в мен. Защото смъртта е страх, затвореност, безсилие да отворя сърцето си за другия и Другия.

***

Днес на Утренята размишлявах, че книгите и беседите с  проповедите са много хубави, но нека да признаем, в крайна сметка единствената ни проповед е начинът, по който живеем.

***

Мнозина в пространството на религията чувстват едно тревожно фиксиране в греха. Страхуват се да не извършат грях. В действителност се касае за преименуване на страха им от живота. От живота се боят. Защото животът има в себе си риск, няма сигурност и се разтърсва от обрати. И ние повечето пъти искаме да контролираме събитията, себе си, другите, Самия Бог. Който обаче  живее, ще направи и грешки и грехове като тварен и смъртен човек. Както правилно казва старецът Емилиян Симонопетритски: „Страстите и изкушенията са лоши, но и добри. Те са пътища, които ни водят към Бога. Даряват ни опит от живота”.

***

Само демонът е отегчителен, повторяем, дотеглив и крайно формален. Божественото е  удивително. Различно. Вкусно, звучно, и изключително сладко. Не се повтаря. Не уморява. Не отегчава и не укорява никога и никого. Затова тези хора от вас, които можете да живеете красотата на моментите, сте благословени. Тези, които можете да се радвате с прости неща, сте благословени.  Тези, които всеки ден живеете ново откровение на живота, което само по себе си е откриване на една красива тайна, сте благословени.

***

Всички мислят какви подаръци ще направят тези дни: намери едно сърце в самота и го почувствай.

***

Гледам  Рождественските ясли в градовете. Радостни  и искрящи лица, засмени и благоуханни животни, златисти и неувяхващи житни снопи, светлини и лампички. Смея се на фалша. Защото нещата само така не са били през онази нощ.  В крайна сметка 2000 години минаха и още не можахме да простим на нашия Бог, че се роди в обор. Неговото смирение ни разбива. Това е така, защото Той  се влюбва и не служи на Своя  „имидж”. (Рождественски дни).

***

Каква надежда изпитвам, че моят Бог изгуби Своето „достойнство”, като се роди в обор.

***

Колкото и дарове Бог да ти праща в живота, ти ще ги разрушиш по един невероятен, невротичен начин, ако не преодолееш в себе си вината, която чувстваш, когато  ти се случи да преживяваш нещо красиво.

***

Търсим чудото на изцелението. Човешко и разбираемо е. Но помислихме ли, че да посрещаш болестта с търпение и надежда е най-голямото чудо?

***

Христос не иска да ни излекува без да ни научи как да бъдем здрави. И за това е нужен труд, търпение и преди всичко време. Въпросът не е да се изцелим в конкретен случай или да преодолеем някоя пречка в живота ни, а да се научим да живеем по дивен начин и в пълнота. Да живеем, а не да оцеляваме.

***

Стоиш  пред  св. Проскомидия и в ръцете си държиш две омесени  просфори.  Едната е от майка,  която е загубила сина си, другата от майка, която се е сбогувала и с двамата си юнаци в същия ден. И казваш: Боже мой, ще се пръсна  от толкова болка, която държа в ръцете си. Помниш думите на стареца Софроний: „. . . В св. Литургия Христос освещава и понася всемирната болка и трагедията на човека”. Преди да пристъпя към св. Проскомидия ги помирисвам и благоговейно ги докосвам, да не ги изпълвам с още болка. Да се приобщя искам със сълзите, които са пролели над тях, с молитвата, която ги съпроводи, но най-много да целуна осиротелите ръце, които ги омесиха.

***

Етиката, която цял ден се занимава със сексуалния живот на човека, не ми е по силите. Защото обикновено тези, които говорят за „етика”, са най-безнравствени.

***

Раят не е успех и индивидуално постижение. А дар от Някой, Който лудо те обича.

Да отделим един ден вместо за пости, за да даваме прегръдки на всички онези сираци,  гладни, бездомни, болни, самотни и всякакви ранени, които никога не са почувствали любов и умират, бидейки непотърсени сред самотата.

***

Днес е Задушница. Дълбок спомен за всички онези, които са белязали живота ни по техния уникален начин. Влюбихме се  в тях, обикнахме ги като родители, като приятели. Изпитахме болка, борихме се и се наранихме заедно с тях, но накрая възкръснахме в любовта. И днес въплъщаваме липсата и сиротинството на погледите ни чрез поста като знак на почит и уважение към всички онези, които някога държаха ръката ни, към онези, които докоснаха сърцето ни и ни позволиха да слеем устни в общи думи за ценности, верую и мечти, в тези целувки, които ни показаха  вечността във времето. Помени, Господи, рабите Си (Задушница).

***

Прошка означава да казваш Довиждане! на миналото, което те е наранило, и да правиш място за  другия в теб, в името на Христос.

***

Остави веднъж да се търкулне сълзица от очите ти – ще те направи прекрасна. Остави веднъж да направиш голяма грешка –  ще те направи по-човечна. „Съгреши” да се научиш как хората стават свети.

***

Блудницата, разбойникът, митарят и много други грешници и неуспели за света срещнахме днес в  песнопенията на Великия Канон.  Не знам защо, но ги чувствам толкова близки, когато виждам да се споменават в църковните текстове. Очевидно защото и аз се чувствам неуспял, ранен, безсилен и осакатен от живота. Това са адски измъчени души, които ухаят на Рай. И днес за поредна година почувствах техния аромат, благоуханието на онзи, който знае да губи, да се покайва и да се смирява, да се променя и да живее без страх. На онзи, който чрез живота си показва, че много пъти неуспехът не е проклятие, а възможност.

***

Твоята красота не е в съвършенството, а в онези малки всекидневни несъвършенства на живота ти.  Силата ти не се крие в твоите постижения, а в неуспехите и ада, който превърна в рай.  Спри да търсиш „съвършеното”, за да ти се даде красотата.

***

Много пъти ме попита с тези твои дълбоко изстрадали очи: „Къде се намира тази Божия благодат, за която чуваме и четем?” Ами в търпението и куража  ти, там е благодатта.

***

В най-големите ни „грехове” има добродетел, а в „добродетелите” ни често има много грях. Или, както казваше много хубаво Пол Елиар: „В най-мрачните очи са затворени най-светлите (очи)”.

***

Взехме себе си толкова насериозно, че накрая се поклонихме на нашето аз и го превърнахме в „божество”. Толкова много се занимавахме с  нашето „спасение”, че го загубихме.

***

Чудото с умножаването на петте хляба не е нищо друго освен истината, че онова, което се споделя, се умножава. Това в крайна сметка е любовта, която ни насища, когато знае да  споделя малкото без страх, че ще го загуби. Малкото става много, единствено, когато се споделя.

***

Много пъти, докато постиш от храни, храниш егоизма си.

***

В покаянието няма  вина, инат и насилие. То не заплашва. „От днес ще видиш какво ще направя! . .”. „Днес всичко свърши, ще видите. . .”. Тези абсолютни заявления имат в себе си егоизъм и упорство. Опитват се да сплашат другите или дори собственото ни аз.  Св. Порфирий казваше: „Не така. . . вашето скришно аз (подсъзнанието) чува това, което казвате, и се противи”. Покаянието е сладко, смирено, тихо, спокойно. Прегръща. Утешава. Не заплашва, не прави заявления. Не се налага. Не принуждава. Не се натрапва. Процъфтява в теб, когато не го очакваш, а когато дойде часът да падне надгробният камък – и да възкръснеш.

***

Колкото повече отхвърляме Кръста, толкова повече Възкресението ще са забави.

***

Най-ценните чудеса бяха онези, които никога не очаквахме, че ще се случат в живота ни, защото чудото обикновено идва тогава, когато спреш да го чакаш.

***

Събуждаме се, прекръстваме се заедно с едно голямо Благодаря. Ето един хубав начин да казваме Добър ден! на нашия Бог.

––––-

Превод: Константин Константинов

Вижте още в Блог за отец Харалампос Пападопулос

Posted in Беседи

Вижте още: