Маргарита Генчева
Страхът от антихриста витае като тъмна сянка в умовете на мнозина. Това се проявява в различни аспекти на църковния живот. Такъв страх съпъстваше пандемията и беше катализатор в църковните среди на конспиративните теории за нея. Този страх съпътства и настроенията, че християнството трябвало да бъде спасявано, че врагът е по-силен, че злото едва ли не ще победи.
Стана традиция нововъведенията в технологиите и медицината да се придружават от някаква психоза сред православните християни, че ето – „антихристът идва“.
Бъдещата тоталитарна система, чрез която той ще властва над света, вече е завладяла умовете на по-зилотски настроените миряни и духовници в Църквата.
Дали тук няма погрешно разбиране за християнската свобода? Свободата в Христос никой не може да ни отнеме, както свидетелства Порфирий Кавсокаливит, светецът, когото много обичам. В центъра на живота си е поставил Христос, животът в Христос. Всичките му думи и дела сочат към това хората да се успокоят от тревожността, като се върнат в Христовата прегръдка.
„Бог не държи ада в ръцете си“, казва на друго място св. Порфирий.
И докато се притесняваме, че свободата ще ни бъде отнета с новите електронни документи, с ваксините и други нововъведения, се случва страшна и огромна подмяна в самата Църква.
Вече сме говорили кои са идолите на 21 век и колко са опасни те за християните. Бих казала, че именно тези идоли представляват духа на антихриста, който вече „е в света“ (1Йоан 4:3). Защото те изместват Христос, те са вместо Христос за човека.
Св. Порфирий Кавсокаливит казва, че антихристът не може да направи нищо на християните, докато имат Христос в сърцата си. Аз му вярвам, защото неговите думи блестят с онази радост и свобода, която ни донесе Господ.
Не сте ли се замисляли, че хората, които ще приемат печата на антихриста, предварително в сърцата си ще са го признали за бог и спасител на човечеството? Физическият знак или печат е само следствие от духовната подмяна, която ще се е случила. Да се пазим от новите лични карти или документи, защото след десет години антихристът може да се възползва от тях, за да бележи хората си, според мен е излишна параноя. Знанието за начините, по които действа злото, не спасява от него.
А подмяната вече се случва. Не е малко, че йерархията на цяла една поместна православна църква оправдава една война например, като новото е, че измисля дори собствено богословие, с което да я оправдае.
Не е малко, че все по-трудно се ориентираме кое е добро и кое е зло. Не е малко, че разколите не само не намаляват, но се увеличават.
И на този фон странно звучат послания на църковни хора срещу новите електронни документи, срещу ваксините и т.н.
В „Писмата на душевадеца“ на К. С. Луис единият бяс, душевадецът, съветва друг бяс да обръща вниманието на хората върху тази добродетел, която е най-близо до даден порок, към който те са склонни в съответното време. Погрешно разбраната ревност, ревността не по разум може да е точно такъв порок.
Пандемията от коронавирус може и да се поразсея, но пандемията на умовете ни продължава да бушува. Четете това, което ви носи радост! Четете авторите, в които отсъства идеологията и които с живота си проповядват Христос!
