Християнство.бг
На 27 юли – 7 Неделя след Петдесетница, когато Църквата празнува паметта на св. вмчк Пантелеймон. св. Седмочисленици и Успение на св. Климент, архиепископ Охридски, Струмишкият митрополит Наум беше гост на Рилския манастир.
В главния манастирски храм „Рождество Богородично“ съслужиха св. литургия Струмишкият митрополит Наум, Варненският и Великопреславски митрополит Йоан и Адрианополския епископ Евлогий, игумен на светата обител.
След литургията митрополит Йоан засегна няколко въпроса в проповедта си: за духовната подготовка, за смирението, покаянието и за прошката:
„В началото на поста Църквата ни призовава към духовно пробуждане. Това не е просто въпрос на спазване на правила, а на обръщане на сърцето към Бога. Да се откажем от злото в мислите, думите и делата си. (…) Истинското смирение не е унижение, а разбиране за това кои сме ние пред Бога. Постът не е време само за въздържание от храна, а за вътрешно очистване чрез покаяние. (…) Как можем да се молим и да търсим Божията милост, ако ние самите не сме готови да простим? Прошката не е слабост, тя е сила – сила на вярата, която побеждава обидата.“ (цялото видео ТУК).
Струмишкият митрополит Наум поздрави от страницата си във фейсбук читателите със слово за енергията на ума и сърцето:
„Нашето духовно сърце е благодатен център на нашите лични срещи, както и приемо-предавател на всички лични комуникационни и енергийни сигнали. Затова не трябва да си позволяваме да изпадаме в енергийна и сигнална шизофрения.
Ще се опитам да обясня това чрез един пример. Когато някой ни нарани – независимо дали наистина го е направил или само така ни се струва – ние изпращаме грешни енергийни сигнали, ако смятаме този другия за виновен, а в същото време се молим на Бога само нас да ни помилва, да ни помогне, или – още по-лошо – да накаже него. В такъв случай енергията ни не е събрана в нашето сърце или насочена към него – към Бога – а е разпиляна и разделена: уж чрез молитвата я насочваме към Бога – някъде в неопределеността – а чрез мислите я насочваме към онзи, когото обвиняваме за нашата мрачност и лошо чувство. Когато това ни се случи, ние сме извън себе си, извън нашето сърце, извън правия път – и Бог не чува молитвата на такива хора.
Вижте колко различно е, когато, чрез търсенето на Божията правда, смятаме себе си за отговорни за всичко. Тогава енергията ни е събрана в или към нашето сърце, защото, като считаме себе си за виновни за всичко, насочваме енергията към нашето духовно сърце, и молейки се за всички и за себе си, отново я насочваме натам. Умствената енергия не е разпръсната и разделена извън нас и извън Бога – и Бог чува такава молитва.
Дали умствената енергия е събрана в нашето сърце или е насочена към него – зависи от това дали притежаваме дара на умно-сърдечната молитва или се стараем да го придобием, т.е. стараем се чрез молитвата да насочим енергията към областта на сърцето. Има още много по тази тема, но за друг път“.
