Меню Затваряне

Струмишки митр. Наум: „Православното лидерство отново е пред голямо изпитание“

Струмишкият митрополит Наум: Православното лидерство отново е пред голямо изпитание – ще попадне ли в светските схеми и опасни игри или ще се издигне над тях? Разговор със Струмишкия митрополит Наум по актуални теми на Македонската православна църква.

– Ваше Високопреосвещенство, как ще коментирате изказването на архиепископ Стефан относно трите условия, които трябва да изпълним, за да ни издаде Вселенската патриаршия окончателен Томос за нашата автокефалия?

– Негово Блаженство архиеп. Стефан носи най-голямата отговорност за Църквата, заедно с Архиерейския събор. Разбира се, и затова трябва да бъде много внимателен, понякога дори нащрек, защото не всички мислят доброто на Едната, Свята, Съборна и Апостолска Църква, и особено на Македонската православна църква – Охридска архиепископия, Юстиниана Прима – съзнателно и несъзнателно. Има всякакви хора в Църквата, както с нас, така и около нас, така че той трябва да бъде постоянно бдителен.

Ние, останалите архиереи, можем да си позволим малко повече свобода и активност и да огласим и изложим публично всички перспективи, които ни се разкриват за окончателното решение на нашия междуцърковен статут, но в крайна сметка никога няма да бъдем против Архиепископа, а напротив, ние ще предпочетем неговите възгледи, дори и да не сме съгласни с тях, което е рядкост, и всичко това в името на единството на нашата поместна църква. И разбира се, ние трябва да действаме според решенията, които нашият Свети Синод е взел досега. Например, едно от ключовите ни решения е да поискаме Томос за автокефалия от Вселенската патриаршия, което означава, че с отговорите на вашите въпроси, аз не само изразявам вижданията си по проблемите, с които се занимавам, но и реалната ситуация и някои от съществуващите възможни изходи от възникналите проблеми, според различни гледни точки, опитвайки се да ги помиря.

Да не забравяме, че ние сме епископи на едната, свята, съборна и апостолска Църква и основната ни задача е да се грижим за нейното единство. С тази загриженост показваме и зрялост за автокефалията, която трябва да бъде призната от всички, а не само от две църкви. Освен това, всяко вземане на страна в съществуващия конфликт между Константинопол и Москва, би означавало загуба на нашата скъпоценна самопровъзгласена автокефалия и претопяването ни в една от двете страни – и загуба на всичко, което сме постигнали досега. Всъщност, ние бяхме приети в канонично общение именно заради този конфликт, иначе кой би се интересувал от нас… Както и да свърши големият спор, всичко се свежда до въпроса: Бог ли е на първо място или нещо друго? На него всеки един от нас ще трябва да даде отговор днес и сега, после ще е късно.

– Можете ли да ни кажете нещо повече за трите условия за издаването на окончателен Томос за автокефалия?

– Споменава се някакво условие относно използването на уставното ни име. Нашият първосветител правилно отбелязва, че ако има искане за промяна на уставното ни име, то е невъзможно да бъде удовлетворено, така че нека всички да са спокойни. Но не мисля, че Вселенската патриаршия би искала промяна на уставното ни име, понеже това изобщо не е църковен проблем, освен ако случайно именуването не засяга нечия чужда юрисдикция, но за това вече имаме споразумение.

Всички трябва да знаем, че Вселенската патриаршия, като Църква-майка, която се грижи за всеправославното единство, наименува всички томоси за автокефалия, дадени от нея досега, без национален знак, например: Печка патриаршия, Търновска патриаршия, Руска патриаршия, Охридска архиепископия и т.н., или Православна църква на Гърция, Православна църква на Румъния, Православна църква на Албания и др. – което акцентира върху тяхното единство, а не Руска, Сръбска, Българска, Македонска или Гръцка православна църква – което би наблегнало на етническото разделение. Някои църкви добавят национален знак по-късно, в резултат на борбите за независимост или освобождевие, но те не твърдят, че са само една строго национална църква, тъй като етнофилетизмът е осъден като ерес от цялата Православна църква и използването на националвото име в такъв контекст е крайно недопустимо. Затова те оправдават подобно наименование с пастирски съображения, като го извличат от името на държавата си.

Все пак Вселенската патриаршия досега трябваше да свика всеправославна конференция, на която всички да се съгласим имената с национален знак да останат за вътрешно ползване – по пастирски съображения, а във взаимното си общуване да използваме имената, които подчертават нашето единство; за съжаление все още не е имало такава среща. Доколкото си спомням, ние се разбрахме преди няколко години с гръцкоезичните църкви да използваме името Охридска архиепископия и документът, който Печката патриаршия нарече „томос за нашата автокефалия,“ ни насочва точно към това. Ние сме им много благодарни за този документ, въпреки че той има и своите недостатъци. Но веднъж вече писах, че ние сме автокефална Църква по нашия Устав от 1967 г., със собствено име и за нас няма по-важен нормативен акт от него, докато актовете, които издават другите църкви, за нас са само техният начин да влязат в канонично и евхаристийно единство с нас, те са израз на любовта им към нас – но не и правно обвързващи актове за нас, и ние ги приемаме само като израз на любовта и желанието им да влязат в канонично и евхаристийно общение с нас. Напротив, ние не можем сериозно да приемем например, че някой ни признава автокефалията само, ако е под името „Северно-Македонска Православна Църква“, а църковният ни глава е „Северно-Македонски Архиепископ“, или че нашата църковна собственост не е наша и сме „автокефална църква под наем“.

Както и да е, не мисля, че Вселенската патриаршия ще поиска от нас промяна на уставното име и като добра Църква-майка ще ни даде с Томоса толкова, колкото даде на всички останали – ни повече, по-малко, а специално за целта ще утвърди и потвърди пред целия свят нашето пресвято, най-славно и същинско църковно име – Охридска архиепископия, както и нашата историческа приемственост, която ще бъде призната от всички поместни църкви.

Знам, че е имало някои неофициални разговори (дори и писмени) с Вселенската патриаршия, които предвиждат различно решение, но дали е така, може да се попита само в лична комуникация с патриарх Вартоломей и хората около него, които са отговорни за нашия случай, когато наша църковна делегация посети Патриаршията във Фенер за разговори. Това е сегашната геополитическа ситуация. Отлагаме ли – не знам, обикновено става по-зле. Спомнете си как беше в случая с името на държавата, или просто се замислете за нашата раждаемост и заминаването на толкова много хора на работа в чужбина и емиграцията. И накрая, тъй като очевидно църковните въпроси също са станали политически, първите, които реално ще се сблъскат с възможния проблем, ще бъдат сегашните ни правителства. Но не дай Боже да стигнем дотам, тогава ще бъде твърде късно да се поправят щетите, затова е необходимо да се действа предварително.

– Какъв е проблемът с нашата диаспора?

– Що се отнася до нашата диаспора, тук поне нямаме проблем. Доколкото ми е известно и доколкото съм присъствал на разговори по темата, от нас се иска само титлите на нашите епископи да не съвпадат с титлите на епископите на Вселенската патриаршия, което не е особен проблем. Това е единственото искане към нас, още повече че и те, и ние знаем, че собствеността на храмовете в диаспората принадлежи на частни лица или сдружения и тази с тази собственост могат да се разпореждат само те и никой друг – дори и ние, Св. Синод. Затова архиепископът казва, че такова искане би било изключително невъзможно за изпълнение. Въпросът за църковно-административната уредба на диаспората ще се решава на бъдещ Вселенски събор – дай Боже!

– Как ще решите въпроса с Православната църква на Украйна?

– Що се отнася до Православната църква на Украйна, искането на Вселенската патриаршия не е да признаем официално тази църква, а само да съслужим с нейните епископи, и то не всички, а които от нас искат. И този въпрос не е неразрешим, особено като се има предвид, че по този начин и други църкви са решили проблема и така може пряко и косвено да се запази пълното единство на едната, свята, съборна и апостолска Църква, включително, разбира се, и с Руската патриаршия, която отстоява своите интереси.

От такова едно решение никой няма да е напълно доволен – нито Константинопол, нито Москва, но и никой не може да е напълно недоволен. Важното е да се запази цялостното църковно единство, пряко или косвено, което е най-основната ни грижа. С оглед запазването на това единство Москва не съслужи с тези, които съслужиха с епископите от Православната църква на Украйна, но съслужи с онези епископи, които съслужиха с епископите, съслужили с украинските. Ако прекъсването на общението беше последователно, тогава Москва нямаше да има общение нито с тези, които служиха с украинците, нито с онези, които служиха с тези, които служиха с тях.

Например, руски епископ няма да съслужи с Вселенския патриарх Вартоломей, защото той ще съслужи с епископи от Православната църква на Украйна, но все пак ще съслужи и с нашия архиепископ Стефан, който пък от своя страна съслужи с Вселенския патриарх. Виждаме, че нито Москва иска пълен разкол, нито някой друг, а и не бива! И не само че всички служат заедно, но и се поменават един друг в светата Литургия, което е отличен признак за единство.

—————-

Превод: архим. Никанор

Източник: Radio StrumicaNet

Posted in Интервюта

Вижте още: