Ренета Трифонова
През изминалата седмица откъс от документ на Русенския митрополит Наум се превърна във „вайръл“ събитие. Митрополитът си позволи почти непростим акт – с окръжно писмо до свещениците в епархията да напомни, че съществува решение на Св. Синод относно Символа на вярата. Някой заснел откъс от писмото и той бързо обиколи Facebook. Последствията бяха предвидими: публични обвинения в „недостойнство“ от самоназначилите се пазители на православието в социалните мрежи.
„Църковните хора“ – според израза, който често употребява Ловчанският митрополит Гавриил – знаят, че окръжните писма са обичайна и нормална част от църковния живот. За останалите обаче, за които Църквата е по-скоро повод за коментар, отколкото жив организъм, подобни писма се възприемат като „диктатура“, посегателство или почти забрана на „свободното изповядване на вярата“ – разбирано като право да се говори каквото и да било, независимо от църковния ред, контекста или елементарната църковна дисциплина.
Заради такива, които си „играят на църква“ – по думите на наш покоен бивш митрополит – и поради спекулациите около Окръжно писмо от 20.03.2026 г. на Русенския митрополит Наум, свързано с употребата на термините „съборна“ и „вселенска“, реших да проследя развитието и ескалацията на този въпрос.
Първо се опитах да установя кога настъпва промяната. Отговорът се откроява ясно в църковните календари: през 2009 г. календарчето е отпечатано с „вселенска“, както е било всяка година дотогава, докато през 2010 г. джобното издание вече съдържа „съборна“.
Оттук възниква логичният въпрос – защо, как и по чия инициатива е извършена тази промяна. При преглед на ръководството на Синодалното издателство се вижда, че директорският пост е бил обект на чести смени, които трудно могат да се приемат като случайни.
През 2009 г. е извършена поредната подобна смяна – архиереите избират Сливенския митрополит Йоаникий за директор. Този момент съвпада с последвалата промяна в текста на Символа на вярата в църковния календар. По-рано, в периода 2002–2005 г., същата длъжност е заемана от Георги Тодоров, възприеман като доверено лице на митрополита. Неговата редакционна линия обаче среща съпротивата на част от синодалните архиереи, които я определят като проблемна, поради близостта ѝ до старостилни и крайно консервативни нагласи, както и заради по-самостоятелния му подход при списването на църковния официоз.
По отношение на самата промяна обаче липсват ясни данни. Няма сведения да е свиквана комисия от митрополити, богослови и преводачи, която да е обсъждала въпроса, нито официално решение, взето въз основа на такова обсъждане.
Още по-интересно е, че първият Часослов с променения Символ е отпечатан през 1996 г. Негови редактори са бившият Нюйоркски митрополит Геласий, Неврокопският митрополит Натанаил и проф. Иван Денев. В антикварни и каталожни описания най-често се срещат изданията от 1982 и 1996 г., което подсказва, че вероятно това е първото издание след политическите промени.
Така се очертава последователност, която повдига допълнителни въпроси: промяната се появява първо в богослужебна книга още през 1996 г., но остава почти незабелязана, а едва 14 години по-късно – през 2010 г. – се пренася и в джобното календарче, без да бъдат променени никакви други елементи – нито дизайнът, нито оформлението, типографията, графичният стил или форматът.
В този контекст е показателна и оценката на проф. Иван Желев в статията „Съборна или вселенска е Църквата?“, който отбелязва, че „от края на миналия век обаче у нас […] вече не изповядваме вяра в едната, света, вселенска и апостолска Църква, а в едната, света, съборна и апостолска Църква“. По думите му промяната е резултат от това, че „в новите издания на старите църковни книги […] някой умник замени определението за Църквата вселенска със съборна“, което той определя като „меко казано, неточно“ и „твърдо казано – неправилно“. Тази критична оценка съвпада с наблюдаваната липса на ясно документирана процедура и засилва съмненията относно начина, по който е наложена промяната.
Ако този процес се разгледа в по-широк контекст, не може да не направи впечатление, че той съвпада по време с подготовката за Критския събор. Българската църква участва в предсъборните срещи и подписва съответните документи, а богословските среди до последно са убедени, че тя ще вземе участие в самия събор през 2016 г.
На този фон възниква въпросът: дали част от тези процеси не са подготвяли предварително определена нагласа сред християните? Първо се появява промяната на Символа в Часослова, която измества акцента от „вселенскост“ към „съборност“. След това, през същата 2010 г., когато е сменен Символът и в календара, в Сливенска епархия стартира сайтът Бъди верен, чиито екип заявава, че ще „води борба“ с „модернизма“, и който в рамките на няколко години успява да наложи сред немалка част от вярващите възприятието за подготвяния събор като за „Великият и свят антисъбор“.
Днес, същата линия на мислене продължава да се артикулира в публичното пространство – с твърдения, че Вселенската патриаршия е просто „Истанбулска“, че титлата „Вселенски“ е лишена от съдържание, и че решаващият акцент в Символа на вярата следва да пада върху думата „съборна“.
В цялата тази полемика прави впечатление още нещо – колко лесно сложни исторически и богословски въпроси се превръщат в инструмент за идеологическа мобилизация. Тъкмо това отбелязва и протодякон Андрей Кураев в свой коментар по темата, озаглавен показателно: „Невежеството — най-добрият помощник на пропагандиста“.
Повод за реакцията му стават поредните внушения за „йезуитски манипулации“, „профенерски сили“ и заговор около употребата на думите „вселенска“ и „съборна“ в Символа на вярата. Кураев обръща внимание, че чрез подобни лозунги миряните биват въвличани в поредното изкуствено противопоставяне – този път около начина, по който се назовава Църквата.
И тук идва същественият момент: исторически въпросът далеч не е толкова еднозначен, колкото днес се представя във Facebook. Не върши работа вече и старата теза, че св. братя Кирил и Методий са превели Символа със „съборна“, защото в старите славянски ръкописи не съществува единен превод на гръцката дума Καθολικὴ. В някои древни глаголически текстове тя дори остава непреведена – „католикии и апостольцей церкви“. Именно затова Кураев отбелязва, че ако св. братя Кирил и Методий бяха установили окончателно и безалтернативно превода „съборна“, подобно многовековно разнообразие в ръкописната традиция едва ли би било възможно (пълният текст на Кураев виж под линия1).
Но най-важното в неговия текст е друго: колко лесно незнанието може да бъде превърнато в средство за идеологическо внушение. Защото когато исторически сложни теми се сведат до лозунги, тогава започва подмяната – не на една дума, а на самия начин, по който вярващите възприемат Църквата.
Поставени в една последователност, тези явления вече трудно могат да бъдат обяснени като поредица от случайни решения или редакционни недоглеждания. Те по-скоро очертават устойчива линия на влияние и внушение, която постепенно променя богословския език и църковното съзнание – без открит дебат, без ясно поета отговорност и без прозрачност в решенията.
Вероятно заради това през 2017 г. Св. Синод решава да отпечатва занапред богослужебните книги и молитвениците с определението „вселенска“ – така, както са отпечатвани десетки години, с преведен текст на български още от началото на XX век, преди „някой умник“ да реши да направи промяната.
Така се оформя парадоксална ситуация: от една страна се настоява за терминологична и богословска „съборност“, а от друга – на практика се създава и поддържа разнобой именно в рамките на съборното единство, което формално уж се защитава. В по-конкретен план този парадокс се проявява като разминаване в прилагането на синодалните решения: едни архиереи спазват и възпроизвеждат утвърдената от Св. Синод формулировка, докато други продължават да използват различен текст в своите издания на църковния календар.
Читателите вероятно не знаят, че след решението на Св. Синод от 2017 г., както и при последващото му прилагане в синодалното календарче, част от епархиите започват да издават собствени календарчета. Освен Русенският митрополит Наум, също така Пловдивският митрополит Николай, Старозагорският митрополит Киприан и Сливенският митрополит Арсений издават календари, в които Символът на вярата отново е с „една, света, вселенска и апостолска Църква“.2
Тук е редно да се напомни на християните, че Св. Синод в пълен състав, на заседанието си от 9 юни 2017 г. (протокол № 10), е определил Символът на вярата при светата литургия и съответните богослужебни последования да се произнася със следната формулировка: „В една света, вселенска и апостолска Църква…“.
В този смисъл, включително и по повод отпечатаното в календара на Св. Синод за 2026 г., трябва да се уточни още веднъж нещо, което очевидно продължава да поражда избирателни тълкувания – че употребата на термина „съборна“ вместо „вселенска“ на отделни места, включително в Софийска епархия, не съответства на приетото от Св. Синод решение.
Ако се върнем към самата уредба на църковното управление, нещата всъщност са достатъчно ясни и отдавна установени. Според Устава на Българската православна църква – Българска патриаршия, цялостното управление на Църквата се осъществява от Св. Синод (чл. 5), който е и нейният върховен ръководен орган, съставен от Българския патриарх и епархийските митрополити (чл. 6, ал. 1).
В същата логика чл. 9 изрично постановява, че върховната съдебна и управленска власт в БПЦ – БП принадлежи на Св. Синод, т.е. не на отделни епархии или индивидуални позиции, а на съборния му състав.
Българският патриарх, съгласно чл. 49, § 2 от Устава на БПЦ – Българска патриаршия, се ползва с първенство по чест пред всички архиереи на Църквата. Това обаче е първенство по чест, а не по самостоятелна власт.
В този смисъл той не разполага с правомощие да взема еднолични решения по въпроси, свързани с върховното управление на Църквата, нито да дава благословение по дела, отнасящи се до общоцърковното устройство и ставропигиите, които са под прякото управление на Св. Синод, без предварително съборно решение в пълен състав. Това се отнася и до отпечатването на определени богослужебни книги, както и до оформянето, редактирането и издаването на църковните календарчета. И в този ред на мисли, добре би било да се погледне протокола с решението – защото то е единодушно – всички митрополити, които са присъствали, са били на едно мнение, както ще видите от текста на самото решение в края на моя коментар.
Тук неизбежно възникват въпросите: каква е тази линия на противоречие, при която от една страна се настоява за „съборност“ като ключово богословско определение, а от друга страна се подкрепят процеси, които отслабват или подкопават именно съборния характер на Църквата? И които на практика обезсмислят самите синодални решения? Как публично се издигат „герои“ от лица, които не спазват решенията на Св. Синод и едновременно с това се неглижира самият принцип на синодалност, като се настройва паството срещу съборно взети решения и се осъждат архиереи, които напомнят за тяхното изпълнение?!
За хората, наблюдаващи спора отстрани, вероятно е странен фактът, че някои християни се противопоставят на решенията на Синода, но трябва да се уточни, че в православието съществува особен вид „протестантство“. Без да искам да обидя приятелите си протестанти, и ние си имаме „протестантстващи православни“ – това са хората, за които личното мнение, оформено от определена идеологическа линия, стои над съборното съзнание на Църквата, и които не признават църковен авторитет и църковно предание.
На тях трябва да се напомня не само вярата, изложена в Православния катехизис, но и фактът, че решенията на Св. Синод на БПЦ–БП са задължителни за всички архиереи, клирици и миряни в диоцеза на Българската православна църква.
Защото констатацията е тревожна: част от православните християни в различни епархии постепенно се увличат по сектантстващо „православие“ и старостилни влияния, като пренебрегват обстоятелството, че именно съборността е това, което прави Православната църква вселенска по своята същност.
Свикнали сме да наричаме това явление „зилотизъм“, но можем да го определим и по друг начин – като „one man church“ – всеки сам си е църква. Или, както казва народната мъдрост, предадена от възрожденеца Илия Блъсков: „Всяка коза за свой крак виси“.
Дали поради незнание или неслучайно, това поведение се превръща в своеобразно „служение за съблазън“, защото Българската православна църква се ръководи от съборни правила, валидни за цялото Православие, и те са задължителни за всички нейни членове.
Тъкмо това би следвало най-често да се напомня на онези християни, които най-шумно говорят за „чистотата на православието“, цитират канони и отечески текстове, но в същото време не приемат съборните решения на Св. Синод. Така съборността и синодалността постепенно се превръщат не в жив принцип на църковния живот, а в празна дума, използвана избирателно според случая.
А може би именно затова крясъците им са толкова силни – за да бъдат чути от всички, защото „наглед имат благочестие, но от силата му са се отрекли“ (2 Тим. 3:5).
За тях споровете около съборността и вселенскостта – въпроси, които в църковната традиция отдавна са изяснени и приети в живота на Църквата – дори се превръщат в нещо желано. Причината е, че те продължават да действат в логиката на своята „игра на църква“, в която формалната ревност измества съборното съзнание, а идеологическите тълкувания надделяват над църковния ред и преданието на Църквата.
П Р О Т О К О Л № 10
ЗАСЕДАНИЕ на 9.VІ.2017 г.
Днес, деветият ден на месец юни две хиляди и седемнадесета година, петък, Св. Синод в пълен състав под председателството на Негово Светейшество Българския патриарх Неофит откри заседанието си.
ПРИСЪСТВАТ Синодалните архиереи:
Видинский Дометиан, Великотърновский Григорий, Ловчанский Гавриил, Пловдивский Николай, Доростолский Амвросий, Варненский и Великопреславски Йоан, Неврокопский Серафим, Русенский Наум, Врачанский Григорий.
ОТСЪСТВАТ:
Сливенский Йоаникий, На САЩ, Канада и Австралия Йосиф, Плевенский Игнатий, Западно- и Средноевропейский Антоний, Старозагорский Киприан.
Св. Синод изслуша и прие протокола от предишното заседание. Св. Синод разгледа:
ПО ДОКЛАД НА ГЛ. СЕКРЕТАР МЕЛНИШКИ ЕП. ГЕРАСИМ:
§ 11. Писмо, вх. № 273/02.06.2017 г., на свещ. Владимир Дойчев, директор на СИ, с приложени два броя оферти от печатници за подготовка и фототипно отпечатване на Напрестолно Евангелие, Часослов и Типик, по решение на Св. Синод.
След проведено гласуване Св. Синод единодушно Р Е Ш И:
– относно отпечатването на нов ЧАСОСЛОВ, в Символа на вярата да се използва занапред думата „вселенска”, вместо „съборна”;
– да се впише в Символа на вярата думата „вселенска”, вместо „съборна”;
– ударението на думата „страда” да бъде на последното „а”;
– в Часослова да се добавят тропарите и кондаците на: св. Лука Симферополски, св. Серафим Софийски Чудотворец, Сс. Силуан Атонски, св. Баташки, Новоселски и Доростолски мъченици;
– на литийната молитва вместо „Николаа” да се запише „Николая”.
§ 12. След проведени разисквания Св. Синод единодушно Р Е Ш И:
– при пресъществяването на светите Тайни при извършването на света Литургия, при посочването на светата Кръв, свещеникът или Архиереят да произнася: „… Сие есть Кров Моя…“ (…това е Моята Кръв …), в съответствие със синодалния превод на Библията, което да се утвърди за всеобщо практикуване в диоцеза на БПЦ – БП.
Да се подготвят и изпратят писма до Епархийските митрополити.
––––––––––––––––––––––––––––
- Целият текст на А. Кураев в публикация във Facebook от 22 април: „Православните се разбунтуваха отвъд всякакви граници: „Йезуитска манипулация на профанарските сили в България“: „Накрая се опитват да въвлекат миряните в още едно противопоставяне, да ги разделят по още една тема – как се нарича Църквата в Символа на вярата: „вселенска“ или „съборна“ – пише в профила си във Facebook българският писател, публицист и филолог Иван Стамболов-Сула. (https://www.facebook.com/profile/1516098731/search?q=%CE%9A%CE%B1%CE%B8%CE%BF%CE%BB%CE%B9%CE%BA%E1%BD%B4%CE%BD&locale=bg_BG).
При митрополита на Пловдивската епархия Николай (привърженик на Фенер) в Символа на вярата по време на богослуженията вече няколко години се чува „вселенска“ Църква, докато в цялата БПЦ тя е „съборна“. За това напомни на паството и българският патриарх Даниил: „Не е случайно, че при превода на Символа на вярата светите братя Кирил и Методий превеждат думата Καθολικὴν на славянски като „съборна““.
(https://www.youtube.com/shorts/7aLgkMWSRjs) Но въпросът е, че чак до XV век литературата на църковнославянски не познава единство в превода на думата Καθολικὴ, включително и в Символа на вярата. При това дори в най-древните, глаголически ръкописи се среща „католикии и апостольцей церкви“ (вж. Гезен А. История славянского перевода символов веры: Критико-палеографические заметки. Спб., 1884, с. 93 сл.). Ако Кирил и Методий бяха дръзнали да преведат думата Καθολικὴ като „соборна“, такова продължително, многовековно разминаване в текстовете на тяхната традиция би било невъзможно. Но най-вероятно те изобщо не са превеждали Символа на вярата, тъй като той (както и други основни молитви) е бил преведен преди тях. Тези предкирилски преводи са били направени в средата на латиноезичния клир, точно където не е било прието да се превежда тази гръцка дума дори на латински. Жителите на Моравия са свикнали с тях и защо да нарушават обичайното? Така че от онези времена са ни останали и такива латински термини като алтарь или къмкание (причастие-комунион). ↩︎ - Тук е редно да се отбележи, че Ловчанска и Великотърновска митрополия също издават свои календари, но в тях текстът на Символа е със „съборна“, въпреки че високопреосвещените митрополити са били съгласни с решението от 2017 г. в предстоящите издания на Символа да бъде вписана думата „вселенска“. ↩︎
