Християнство.бг
Свещ. Траян Горанов
Трета неделя след Петдесетница – Събор на светите Доростолски мъченици
Глас 2
В СЪБОТА НА ВЕЧЕРНАТА
Господи, воззвах (Пс. 140), глас 2:
Господи, извиках към Тебе, чуй ме. Послушай ме, Господи. Господи, извиках към Тебе, побързай към мене; чуй моя глас, когато Те призовавам, чуй ме, Господи!
Да се възнесе молитвата ми пред Тебе като тамян, издигането на ръцете ми да бъде като вечерна жертва, чуй ме Господи!
Стих1: Изведи от тъмница душата ми, за да славя Твоето име! (Пс.141:7A)
Елате да се поклоним на Бог Слово, роден от Отца преди всички векове, Който взе плът от девицата Мария. Защото Той доброволно претърпя кръста и се предаде на погребение, и като възкръсна от мъртвите, ме спаси, заблудения човек.
Стих 2: Около мене ще се съберат праведните, кога ми сториш благодеяние. (Пс.141:7Б)
Нашият Спасител Христос заличи записа на греховете ни, като го прикова на кръста и отмени господството на смъртта. Нека се поклоним на възкръсването Му на третия ден.
Стих 3: От дън душа викам към Тебе, Господи. Господи, чуй гласа ми. (Пс.129:1-2А)
Заедно с архангелите нека възпеем Христовото възкресение, защото Той е Избавител и Спасител на нашите души, Той ще дойде отново в страхотна слава и мощна сила да съди света, който е създал.
Друга стихира, От св. патр. Анатолий, глас същия:
Стих 4: Да бъдат ушите Ти внимателни към гласа на молбите ми. (Пс.129:2Б)
Ангелът Те провъзгласи за Владиката, разпнатия и погребан, и каза на жените: елате да видите мястото, където лежеше Господ, защото възкръсна, както предсказа, понеже е всемогъщ. Затова Ти се покланяме като на единствен Безсмъртен: Животодателю Христе, помилвай ни!
Стих: Господи, ако Ти забелязваш беззаконията – кой ще устои, Господи? Но в Тебе е прошката. (Пс. 129:3-4А)
Ти си премахнал проклятието на дървото чрез Твоя кръст и чрез погребението Ти, си умъртвил господството на смъртта, като чрез Твоето издигане си просветлил човечеството. Затова викаме към Тебе: Благодетелю Христе, Боже наш, слава на Тебе.
Стих: Надявам се на Господа, надява се душата ми; на Неговото слово се уповавам. (Пс. 129:5)
Вратите на смъртта се отвориха пред Тебе в страх, Господи, и вратарите на ада, като Те видяха, се изплашиха. Ти счупи медните врати, смачка железните стълбове, и ни изведе от тъмнината и сянката на смъртта, и ни скъса веригите.
Стих: Душата ми ожида Господа повече, отколкото стража – утрото, много повече, отколкото стража – утрото. Нека се уповава Израил на Господа! (Пс.129:6)
Да отворим устите си и да изпеем песента на спасението. Елате и се поклонете в Господния дом и кажете: Прости греховете ни, Ти, Който беше разпънат на дървото и възкръсна от мъртвите, и въпреки това си винаги в лоното на Отца.
За мъчениците (от общите), гл. 4, Подобен: Яко добля:
Стих: Защото у Господа е милостта, и пълно е у Него избавлението, и Той ще избави Израиля от всичките му беззакония. (Пс.129:7Б-8)
Вие, прехвални мъченици, бяхте просветени от Светия Дух, като се опълчихте на управителя на този свят (Сатана) и възставайки с Божието съдействие срещу него, мъжки победихте козните му. Затова днес празнуваме вашата светла памет и с хваления по дълг почитаме вашите страдания.
Стих: Хвалете Господа, всички народи, прославяйте Го, всички племена. (Пс. 116:1)
Предадохте се на мъчения и рани, светии, чрез премъдростта останахте непреклонни; с духовна топлина като с разпалени свещи просветихте сърцата на верните с благодат. Затова всеки род и възраст празнува вашата светла памет, като с песни прославя Господа.
Стих: Защото Неговата милост към нас е велика, и истината Господня (пребъдва) вечно. (Пс. 116:2)
С вашите чудеса, Доростолски мъченици, просветихте цялото творение със светлина, която прогонва мъглата на страстите и скърбите на прибягващите при вас, които с вяра просят вашето застъпничество, храбри страдалци на Спасителя; затова с вяра празнуваме вашето свято и светоносно тържество.
Слава на Доростолските мъченици, гл. 2, творение Траяново:
Благословен е древният град Доростол с този светъл облак от светци, които не пожалиха живота си, за да защитят вярата си пред мъчителите; затова днес се събрахме да почетем братята Дада, Максим и Квинтилиан, както и Пасикрат и Валентин, и техните съпруги, не забравяме тракиеца Дасий, всички те обезглавени за истината както Предтечата, а Емилиян – изгорен на клада; да почетем още Юлий, Маркиан* и Никандър, както и Исихий, Кирил и Виталиан; има и други смели мъже и жени от този славен край, чийто подвиг Бог е приел. По техните молитви, Господи, помилвай ни!
* Marcian (Μαρκιανός), понякога изписван като Марк или Марциан.
И сега, Богородичен (догматик) на гласа, гл. 2. Прейде сень
Отмина сянката на Закона при идването на благодатта. Както къпината, която гореше, а не изгаряше, така и ти си родила, Дево, и си останала девица. Вместо огнен стълп, изгря Слънцето на правдата; вместо Мойсей, се яви Христос, спасението на нашите души.
Вход с кадилница. Свете тихий:
Творение на Св. Софроний, патр. Йерусалимски
Тиха светлина от светата слава на Безсмъртния, Светия и Блажения Небесен Отец, Иисусе Христе! Като стигнахме до заник слънце и видяхме вечерната светлина, възпяваме Отца, Сина и Светия Дух – Бога. Сине Божий, Който даваш живот, достоен си през всички времена да бъдеш възпяван с приятни гласове. Затова и светът Те слави.
Прокимен, Пс. 92
Дяконът: В премъдростта да внимаваме. Вечерен прокимен на гл. 6.
Господ царува; облечен е с величие.
Стих: Облечен е Господ с могъщество и препасан.
Стих: Затова вселената е утвърдена и няма да се поклати.
Стих: Твоят престол е утвърден открай време. Ти си вечен. (стихове 1-2)
Паримии на мъченици (стр. 29)
Пророчество на Исайя (43:9-14А)
Нека всички народи се съберат наедно, и се съединят племената. Кой измежду тях е предсказал това? Нека обадят, какво е било отначало; нека представят свидетели от себе си и да се оправдаят, за да може да се чуе и каже: наистина! А Мои свидетели, казва Господ, сте вие и Моят раб, когото избрах, за да знаете и да Ми вярвате, и да разберете, че това съм Аз: преди Мене нямаше бог, и подир Мене не ще има. Аз, Аз съм Господ, и няма спасител освен Мене. Аз предрекох и спасих, и възвестих; а другиго нямате, и вие сте Мои свидетели, че Аз съм Бог, казва Господ; от начало на дните Аз съм същият, и никой не ще избави от ръката Ми; Аз ще направя, и кой ще отмени това?
Тъй казва Господ, вашият Изкупител. Светият Израилев.
Премъдрост Соломонова (3:1-9)
Душите на праведните са в Божия ръка, и мъка няма да ги докосне. В очите на неразумните те минаваха за умрели, и краят им се считаше за погибел, и заминаването им от нас – унищожение; но те си пребъдват в мир. Защото, макар в очите на хората и да се наказват, тяхната надежда е пълна с безсмъртие. И бидейки малко наказани, те ще бъдат много облагодетелствувани, защото Господ ги е изпитал и ги е намерил достойни за Него. Той ги е изпитал като злато в горнило и ги е приел като най-съвършена жертва. Когато им се въздава, те ще блеснат като искри, които лазят по стърнище. Ще съдят племена и ще владеят над народи, а над тях ще царува Господ вовеки. Които се Нему надяват, ще познаят истината, и верните в любовта ще пребъдат у Него; защото благодат и милост има за светиите Му и промисъл за избраниците Му.
Премъдрост Соломонова (5:15-6:3А)
Праведниците живеят довека; наградата им е у Господа и грижата за тях у Вишния. Затова те ще получат царство на славата и венец на красотата от ръката на Господа, защото Той ще ги закрили с десницата и ще ги защити с мишцата. Той ще вземе за всеоръжие – Своята ревност, и ще въоръжи тварите за отмъщение на враговете; ще облече за броня правдата, и ще Си наложи за шлем – нелицеприятния съд; ще вземе за непобедим щит – светостта; строгия Си гняв ще изостри като меч, и светът ще се опълчи с Него против безумците. Ще захвъркат праволучни светкавични стрели, и от облаците, като от силно опнат лък, ще полетят в луната, и като от каменометно оръдие с ярост ще се изсипе град; ще възнегодува против тях морската вода, и реките свирепо ще ги издавят; ще въстане против тях духът на силата и ще ги разнесе като вихър. Тъй беззаконието ще опустоши цялата земя, и злодеянието ще катурне престолите на силните.
Затова, слушайте, царе, и разберете, научете се, съдии от земните краища! Внимавайте, вие, които владеете множествата и които се гордеете пред народите! От Господа ви е дадена властта, и силата – от Вишния.
Сугуба ектения.
Вечерно славословие
Сподоби ни, Господи, през тази нощ да се запазим от грях. Благословен си, Господи, Боже на отците ни, и хвално и прославено да е името Ти во веки, амин. Да бъде, Господи, милостта Ти над нас, според както Ти се уповаваме. Благословен си, Господи, научи ме на Твоите наредби. Благословен си, Владико, вразуми ме чрез Твоите наредби. Благословен си, Светий, просвети ме с Твоите наредби. Господи, Твоята милост е вечна, делата на ръцете Си не изоставяй. На Тебе подобава хвала, на Тебе подобава пение, на Тебе слава подобава, на Отца и Сина, и Светия Дух, сега и всякога, и во веки веков! Амин!
Просителна ектения
На стиховните стихири, възкресни, глас 2:
Твоето възкресение, Христе Спасителю, озари цяла вселена и призова Твоето създание. Всесилни Господи, слава на Тебе.
Стих: Господ царува; Той е облечен с величие, облечен е Господ с могъщество и препасан. (Пс.92:1А)
С дървото (на кръста), Спасителю, Ти премахна проклятието на дървото (от рая), като чрез погребението Си умъртви господството на смъртта и просвети човечеството чрез възкресението Си. Затова викаме към Тебе: Животодателю Христе, Боже наш, слава на Тебе!
Стих: Затова вселената е утвърдена и няма да се поклати. (Пс.92:1Б)
Когато се яви, Христе, прикован на кръста, Ти промени красотата на създадените неща. Войниците показаха безчовечност, като пронизаха ребрата Ти, а евреите поискаха гробницата Ти да бъде запечатана, без да разбират Твоята сила. Но заради милостта Си Ти прие да бъдеш погребан и възкръсна на третия ден, Господи, слава на Тебе.
Стих: На Твоя дом, Господи, подобава светост през дълги дни. (Пс.92:5)
Животодателю Христе, заради нас смъртните доброволно претърпя страдания и слезе в ада със сила, грабвайки от ръцете на силния звяр онези, които Те очакваха там, като вместо ада им дарува рая, затова дарувай на нас, които славим Твоето възкресение на третия ден, очистване на греховете и голяма милост.
Слава: на Доростолските мъченици (с превод отдолу), гл. 6:
Днес собори верних сошедшеся духовне да торжествуим, Христових страдальцев в песнех и пениих почтим: Никандра, мужа победи, благочестно восхвалим, Валентина сильнаго, вместилище всех Царя Христа и Бога, Даду, свещу любовию горящей, Дасия, жертви чистия, и пятаго Квинтилиана, Максима, величавшаго Бога, Иулиана блаженаго, Пасикрата вседержащаго, спокойнаго Исихия, вси убо радостно приятному, еже радуйся возопиим, Емилияну и прочим с ним, присно молящихся о душах наших.
Превод: Днес събранията на вярващите нека заедно духовно да тържествуваме и с песни да почетем Христовите стадалци, благочестиво да възхвалим Никандър, мъж на победата, силния Валентин, вместилище на царя на всичко, Христос и Бог, Дада, горящата от любов свещ, Дасий, човек на чистата жертва, и петия – Квинтилиан, Максим, който величаеше Бога, блажения Юлиан, вседържащия Пасинкрат, спокойния Исихий, всички прочее радостно да извикаме «Радвай се!» на приятния Емилиан и другите с него, които винаги се молят за нашите души.
(Химнописецът се е постарал с определенията за всеки от споменатите мъченици да преведе името му).
И сега, Богородичен, гл. 2: О чудесе новаго
О, ново чудо, по-голямо от всички древни чудеса! Защото кой някога е видял майка да роди без мъж и да носи на ръце Този, Който държи цялото творение? Воля Божия беше да се роди Този, Пречиста, Когото ти носи като бебе на ръце, и като имаш майчино дръзновение пред Него, не преставай да Го молиш за нас, които те почитаме, да се смили и да спаси душите ни.
Песен на Симеон Богоприемец:
„Сега отпускаш Твоя раб, Владико, според думата Си, смиром; защото очите ми видяха Твоето спасение, що си приготвил пред лицето на всички народи – светлина за просвета на езичниците и слава на Твоя народ Израиля“. (Лука 2:29-32)
Трисвятое
Възкресен тропар,глас 2:
Когато слезе при смъртта, Живот безсмъртни, тогава умъртви ада с блясъка на Божеството; а когато и умрелите възкреси от преизподнята, всички небесни сили викаха: Животодателю, Христе Боже наш, слава на Тебе!
Слава, на Доростолските мъченици (по Никола Антонов), гл. 1:
Собор ваш честний почитающе и память святую празднующе, святии доростолския прилежно молим ви: Господа о всех молите, паче же о присних, сохранитися земли болгарстей от всяких бед и народу утвердитися на веки в вере православней и вкупе с вами наследим вечное блаженство в небеснем Христа Бога царствии.
Превод от проф. Иван Ж. Димитров: Като почитаме вашия честен събор и празнуваме светата ви памет, свети доростолски мъченици, усърдно ви молим: молете се на Господ за всички, а най-вече за днешните, да се запази българската земя от вякакви беди и народът да се утвърди навеки в православната вяра, та заедно с вас да наследим вечно блаженство в небесното царство на Христос Бог.
И сега, Богородичен: Еже от века утаеное
От вечност скритата, непозната и на ангелите тайна чрез тебе, Богородице, се откри на живеещите на земята: Бог се въплъти в неслитно единство и заради нас доброволно прие кръст, чрез който възкреси първосъздадения и спаси от смърт душите ни.
———————————————
ГЛАС 2
В НЕДЕЛЯ НА УТРИННАТА.
Бог Господь, гл. 2:
Пс. 117
Стих 1.Славете Господа, защото Той е благ, защото милостта Му е вечна.
Господ е Бог и ни се яви, благословен е Идещият в името Господне.
Стих 2. Oбсадиха ме, обиколиха ме, но с името Господне аз ги повалих.
Стих 3. Няма да умра, но ще живея и ще разгласям делата Господни.
Стих 4. Камъкът, който отхвърлиха зидарите, той стана глава на ъгъла: това е от Господа, и е дивно в очите ни.
Възкресен тропар, глас 2:
Когато слезе при смъртта, Живот безсмъртни, тогава умъртви ада с блясъка на Божеството; а когато и умрелите възкреси от преизподнята, всички небесни сили викаха: Животодателю, Христе Боже наш, слава на Тебе! (2 пъти)
Слава, на Доростолските мъченици (по Никола Антонов), гл. 1:
Като почитаме вашия честен събор и празнуваме светата ви памет, свети доростолски мъченици, усърдно ви молим: молете се на Господ за всички, а най-вече за днешните, да се запази българската земя от вякакви беди и народът да се утвърди навеки в православната вяра, та заедно с вас да наследим вечно блаженство в небесното царство на Христос Бог.
И сега, Богородичен: Еже от века утаеное
От вечност скритата, непозната и на ангелите тайна чрез тебе, Богородице, се откри на живеещите на земята: Бог се въплъти в неслитно единство и заради нас доброволно прие кръст, чрез който възкреси първосъздадения и спаси от смърт душите ни.
Малка ектения: Защото Твоя е властта, и Твое е царството…
Първи възкресни седални, глас 2: Благообра́зный Иосиф
Благообразният Йосиф от дървото сне пречистото Твое тяло, обви го с чиста плащаница, покри го с благоухания и положи в нов гроб, но на третия ден Ти възкръсна, Господи, като дари на света велика милост.
Стих: Стани, Господи Боже мой, дигни ръката Си, не забравяй Твоите до край потиснати. (Пс.9:33)
Пред мироносиците жени на гроба застана ангел, казвайки: за мъртвите се носи миро, а Христос е чужд на тлението. Но извикайте: възкръсна Господ, като дарява на света велика милост.
Слава, и сега, Богородичен: Много прославяна си, Богородице Дево. Ние ти пеем похвала, защото чрез кръста твоя Син потъпка ада и умъртви смъртта. Ние, мъртвите, станахме и се сподобихме с живота, получихме първоначалното наслаждение от рая. Затова с благодарност възнасяме слава на Христос, нашия Бог, като Могъщ и единствен Многомилостив.
Малка ектения:Защото си благ и човеколюбив Бог и на Тебе възнасяме слава…
Втори възкресниседални, глас 2
Не забрани запечатването на гробния камък, а като възкръсна, даде на всички камъка на вярата, Господи, слава на Тебе!
Стих: Ще Те славя, Господи, от все сърце, ще възвестявам всички Твои чудеса. (Пс.9:1)
Съборът на Твоите ученици и мироносиците жени се радват заедно, с тях и ние празнуваме Твоето възкресение в слава и чест, и чрез тях Те умоляваме, Човеколюбче Господи, дай на Твоите люде велика милост.
Слава, и сега, глас 2: Преблагословена си, Богородице Дево, защото чрез Въплътения от тебе адът беше пленен, Адам беше извикан отново, клетвата – премахната, Ева – освободена, смъртта – умъртвена, а ние оживяхме; затова възкликваме и пеем: благословен си Христе, Боже наш, Който така си благоволил, слава на Тебе!
Полиелей
Величание на св. мъченици (К.88)
„Благословен си, Господи“, Глас 5
Благословен си, Господи, научи ме на Твоите наредби! Пс.118:12
Съборът на ангелите се удиви, като Те видя между мъртвите, а като разруши силата на смъртта, Спасителю, със Себе Си възкреси Адам и освободи всички от ада.
Благословен си, Господи, научи ме на Твоите наредби!
Блестящият в гроба ангел благовестеше на мироносиците: защо разтваряте мирото с милостиви сълзи, ученички? Вижте гробницата и разберете, че Спасителят възкръсна от гроба.
Благословен си, Господи, научи ме на Твоите наредби!
Много рано мироносиците изтичаха при Твоя гроб ридаейки, но застана пред тях ангелът и рече: „Свърши времето за ридания, не плачете, а кажете на апостолите за възкресението.“
Благословен си, Господи, научи ме на Твоите наредби!
Жените мироносици ридаеха, когато дойдоха при Твоя гроб с миро, Спасителю, а ангелът ясно им заяви: защо смятате Живия за мъртъв? Той като Бог възкръсна от гроба.
Слава
Покланяме се на Отец и Неговия Син, и на Светия Дух, Свята Троица в едно същество, и със серафимите казваме: свят, свят, свят си, Господи!
И сега
Като роди Животодателя, Дево, ти избави Адам от греха, а на Ева даде радост вместо скръб, въплътилият от тебе Бог и Човек доведе към живот отпадналите от живота.
Алилуйя, алилуйя, алилуйя, слава на Тебе, Боже! (3 пъти)
Малка ектения
Свещеникът: Защото е благословено Твоето име и е величествено царството Ти…
Ипакои, глас 2
След Твоите страдания жените отидоха в гроба да помажат тялото Ти, Христе Боже, и като видяха ангели в гроба, се изумиха, защото чуха от тях, че Господ възкръсна, за да дари на света велика милост.
Стъпални, глас 2
Антифон 1. Пеем антифонно, повтаряйки стиховете:
Повдигам очите на сърцето ми към небето, към Тебе, Спасителю, спаси ме с Твоя блясък.
Помилуй ни, които многократно съгрешаваме към Тебе по всяко време, Христе мой, и дай ни начин на покание пред Тебе преди края.
Слава, И сега: На Светия Дух подобава да царува, освещава, въздига тварите, защото е Бог, единосъщен на Отца и Словото.
Антифон 2:
Ако Господ не беше сред нас, кой би се запазил здрав от врага, който е и човекоубиец?
Не предавай в зъбите им Твоя раб, Спасителю, защото враговете ми като лъв се надигат срещу мене.
Слава, И сега: Светият Дух е изворът на живот и чест, и като такъв, бидейки Бог, Той чрез Отец и Син укрепва и поддържа всяко създание.
Антифон 3:
Надяващите се на Господ се уподобиха на светата планина, те никак няма да се разтресат от нападенията на врага.
Живеещите за Бога да не протягат ръцете си към беззакония, защото Христос не оставя Своя жребий (дял) под жезъла (на грешниците).
Слава, И сега: От Светия Дух изтича всяка премъдрост, а от нея изтича благодатта на апостолите и мъчениците се увенчават за страданията си, и пророците виждат бъдното.
Прокимен,глас 2, Пс.7:
Стани, Господи, Боже мой, пробуди се заради мене за в съда, който си заповядал, и множество народи ще застанат около Тебе. (Пс.7:7) Стих: Господи, Боже мой, на Тебе се уповавам, спаси ме. (Пс.7:1)
Канон възкресен.Глас 2.
Песен 1
Ирмос:Някога непреодолимата Сила напълно повали в дълбокото фараонската конница. Сега въплътеното Слово напълно заличи зловредния грях. Вечно славеният Господ славно се прослави.
Припев: Слава, Господи, на Твоето свето̀ възкресение.
Като не послушахме Твоите заповеди, Добросърдечни, ние се записахме при княза на света, който бе осъден чрез Твоя кръст. Защото той Те нападна като смъртен, но падна от мощта на Твоята власт и беше изобличен като немощен.
Припев: Слава, Господи, на Твоето свето̀ възкресение.
В света си дошъл като Избавител на човешкия род и Начало на нетленния живот. Раздрал си пелените на смъртта чрез Твоето възкресение, което всички славим, защото то наистина славно се прославя.
Припев: Пресвета Богородице, спаси ни.
Богородичен: Ти се яви по-висша от всяко творение – видимо и невидимо, чиста вечно-Дево, защото ти роди Твореца, Който благоволи да се въплъти от твоята утроба. Моли Го с дръзновение да се спасят нашите души.
(Понеже няма написан канон за Доростолските мъченици, ако решите, можете да използвате общ за мъченици.)
Песен 3
Ирмос:Пустинята (т.е. неплодното събрание на езичниците) разцъфтя като крин (крем), когато Ти дойде. В нея се утвърди сърцето ми, Господи.
Припев: Слава, Господи, на Твоето свето̀ възкресение.
Творението претърпя промяна при Твоето страдание, защото Те видя в беден вид да бъдеш поругаван от беззаконници, Ти, Който по божествен начин си основал всичко.
Припев: Слава, Господи, на Твоето свето̀ възкресение.
Сътвори ме от прах, Христе, по Твой образ, с Твоята ръка. Когато аз чрез греха отново бях свален в праха на смъртта, Ти слезе с мене в ада и ме въздигна отново с Тебе.
Припев: Пресвета Богородице, спаси ни.
Богородичен: Чиновете ангелски се удивиха, Пречиста, поради твоето раждане, и със страхопочитание бяха сърцата на хората, затова с вяра те почитаме като Богородица.
Малка ектения: Възглас: Защото Ти си наш Бог и на Тебе слава въздаваме…
Песен 4
Ирмос:От Дева си дошъл, Господи, не ходатай, нито ангел, но самият Ти се въплъти и напълно спаси човешкото ми естество. Затова викам към Тебе: слава на Твоята сила, Господи!
Припев: Слава, Господи, на Твоето свето̀ възкресение.
Ти застана пред съда като осъден, Боже мой, и не извика, Владико, произнасяйки съд за народите. Спасение си дал за света чрез Твоите страдания, Христе.
Припев: Слава, Господи, на Твоето свето̀ възкресение.
Мечовете на врага се провалиха при Твоите страдания; но с Твоето слизане в ада градовете на Твоите противници бяха разрушени и надменността на мъчителя беше потъпкана.
Пресвета Богородице, спаси ни.
Богородичен: Всички вярващи те знаем, че си пристанище на спасението и непоклатима стена, Богородице Владичице, защото чрез молитвите си ти избавяш душите ни от беди.
Песен 5
Ирмос: Христе Боже, Ти си станал Посредник между Бог и смъртните, защото чрез Тебе, Владико, от нощта на невежеството имаме достъп до Твоя Отец – Източник на светлина.
Припев: Слава, Господи, на Твоето свето̀ възкресение.
Като кедър, Христе, Ти съкруши надменността на враговете, като доброволно, както благоволи, се издигна с плътта Си на кипарис, бор и кедър.
Припев: Слава, Господи, на Твоето свето̀ възкресение.
Положиха Те в дълбок ров бездиханен, мъртъв, Христе, но чрез Своята рана Ти възкреси със Себе Си забравените мъртви, Спасителю, които спяха в гробовете.
Пресвета Богородице, спаси ни.
Богородичен: Моли своя Син и Господ, чиста Дево, за да дари мир и освобождение на пленените от враждебни обстоятелства, които се уповават на тебе.
Песен 6
Ирмос:Като се валям в бездната на греховете, призовавам неизследимата бездна на Твоето милосърдие: от тлението ме, Боже, избави.
Припев: Слава, Господи, на Твоето свето̀ възкресение.
Праведникът беше осъден като злодей и с беззаконниците прикован на дървото, като със Своята кръв дарува прощение на виновните.
Припев: Слава, Господи, на Твоето свето̀ възкресение.
Чрез един човек, първият Адам, в древността смъртта влезе в света, и чрез Един човек, Синът Божи, възкресението се яви.
Пресвета Богородице, спаси ни.
Богородичен: Непознала мъж си родила, Дево, и винаги оставаш Дева, показвайки доказателствата за божеството на твоя Син и Бог.
Малка ектения: Възглас: Защото Ти си Царя на мира и Спасителя на нашите души и на Тебе слава въздаваме…
Кондак, глас 2:
Възкръсна от гроба, Всесилни Спасителю, и ада, като видя чудото, се изненада, а мъртвите възкръснаха, тварите видяха и се зарадваха с Тебе, и Адам също се весели, а светът, Спасителю мой, вечно Те възпява.
Икос: Ти си Светлината на онези, които са в тъмнината, Ти си Възкресението на всички и Живота на смъртните, и си съвъзкресил всички, разорил си властта на смъртта, Спасителю, и вратата на ада си строшил, Слове, а мъртвите, като видяха това чудо, се възхитиха, и цялото творение се радва за Твоето възкресение, Човеколюбче. Затова и всички славим и възпяваме Твоето снизхождение, а светът, Спасителю мой, вечно Те възпява.
Синаксар: В този ден празнуваме паметта на светите Доростолски мъченици: Дасий, Емилиан, Квинтилиан, Дада, Пасикрат, Виталиан, Валентин, Юлий, Никандър, Маркиан, Максим, Исихий, Калиник, Кирил и др. По техните молитви, Христе Боже, помилвай и ни спаси. Амин.
Песен 7
Ирмос: Богопротивната заповед на беззаконния мъчител извисяваше високия пламък, но Христос простря росата на Духа върху богочестивите момци. Той е благословен и много прославен.
Припев: Слава, Господи, на Твоето свето̀ възкресение.
Владико, заради твоето състрадание не изтърпя да видиш човека мъчен от смъртта, но, ставайки човек, Ти дойде и го спаси със Собствената си Кръв. Той е благословен и много прославян Бог на нашите отци.
Припев: Слава, Господи, на Твоето свето̀ възкресение.
Христе, като Те видяха облечен в дрехата на отмъщението, вратарите на ада затрепериха; защото си дошъл, Владико, да убиеш безумния мъчител на Твоя раб. Той е благословен и много прославян Бог на нашите отци.
Пресвета Богородице, спаси ни.
Богородичен: Ние те признаваме за най-свята от светите, която единствено носеше неизменния Бог, Дево непорочна, Майко безмъжна; защото ти стана източник на нетление за всички верни чрез твоето божествено раждане.
Песен 8
Ирмос:Огнената пещ някога във Вавилон, разделила действието си по заповед от Бога, изгорила халдейците, но освежила вярващите, които пеели: благославяйте Господа, всички дела Господни.
Припев: Слава, Господи, на Твоето свето̀ възкресение.
Когато видяха дрехата на плътта ти, Христе, почервеняла от кръвта Ти, ангелските воинства бяха ужасени от страхопочитание за голямото Ти търпение и извикаха: Всички вие, дела на Господа, благословете Господа.
Припев: Слава, Господи, на Твоето свето̀ възкресение.
С Твоето възкресение ти облече смъртността ми в безсмъртие, Щедри. Затова радвайки се Твоя избран народ Ти пее, Христе, и вика: смъртта наистина е погълната от победата.
Пресвета Богородице, спаси ни.
Богородичен: Безсеменно зачена и неизказано роди Онзи, който макар и неотлъчно от Отца, живееше в утробата ти като Бог и човек, пречиста Богородице; затова всички те признаваме за спасението на всички нас.
Песен 9
Ирмос: Синът на безначалния Родител, Бог и Господ, Който се въплъти от Дева, ни се яви, помрачените да просвети, разпръснатите да събере. Затова Всевъзпяваната Богородица величаем.
Припев: Слава, Господи, на Твоето свето̀ възкресение.
Спасителю, сякаш в рая беше засадено трикратно благословеното дърво на Твоя пречист Кръст на Голгота. Той беше напоен като от божествен извор с кръв и вода, която се изливаше от Твоята божествена страна, Христе, като разцъфна с живот за нас.
Припев: Слава, Господи, на Твоето свето̀ възкресение.
Всемогъщи, като си разпънат, Ти си свалил силните, и като лежеше долу в затвора на ада, издигна природата на човечеството, постави го на престола на Отца Си. Заедно с Него се покланяме на Тебе, Идващия, и Те величаем.
Припев: Пресвета Троице, Боже наш, помилвай и ни спаси.
Троичен: Тричислената Единица и Единосъщната Троица нека вярващите по православен начин прославяме: възхвалявайки неразделното свръхбожествено естество, трисветлото незалязващо Сияние, само нетленно, хвърлящо светлина върху нас.
Катавасии: Отвèрзу устà моя, гл. 4
Песен 1
Ще отворя устата си, и ще се изпълнят с Духа Светаго, и ще произнеса дума за Царицата Майка, и ще се явя светло тържествуващ, и радвайки се, ще възпея нейните чудеса.
Песен 3
Богородице, живи и изобилни изворе, духовно укрепи в твоята божествена слава събралите се в хор твои певци и ги удостой с венци на славата.
Песен 4
Пребожественият Иисус, Който стои в славата на божествения престол, дойде на лек облак чрез нетленната длан – Божията майка, и спаси тия, които викат: Слава, Христе, на Твоята сила.
Песен 5
Всичко дойде в ужас от твоята божествена слава, защото ти, Дево, която не си изпитала брак, носила си в твоята утроба Бога, Превъзнесения над всичко и си родила Безначалния Син, като даваш мир на всички, които те възпяват.
Песен 6
Богомъдри, като честваме тоя божествен всепочитан празник на Божията Майка, елате да пляскаме с ръце и славим Бога, Който се роди от нея.
Песен 7
Богомъдрите отроци не почетоха тварта наместо Твореца, но мъжествено като потъпкаха заплашването с огън, радваха се и пееха: „Благословен си Ти, Препрославлени Господи и Боже на нашите отци!“
Песен 8
Възхваляваме, благословяме, покланяме се на Господ, като Го възпяваме и прославяме през всички векове.
Благочестивите отроци бяха запазени в пещта от Богородичното раждане, което тогава беше предобразувано, а сега е действително. То подбужда цялата вселена да Ти пее: „Всички твари, възпявайте Господа и Го превъзнасяйте във всички векове“.
Евангелски чин
Дяконът: На Господ да се помолим!
Народът: Господи, помилуй.
Свещеникът: Защото си свят Боже наш и сред светии пребъдваш, и на Тебе, Отца и Сина, и Светия Дух подобава всяка слава, чест и поклонение, сега и винаги, и во веки веков.
Народът: Амин! Всякое дихание да хвалит Господа (2). Да хвалит дихание, всякое Господа.
Дяконът: За да се удостоим да изслушаме светото Евангелие, Господ Бог да помолим!
Народът: Господи, помилуй (3).
Дяконът: Премъдрост! Да станем прави да изслушаме светото евангелие!
Свещеникът: Мир на всички.
Народът: И на твоя дух.
Свещеникът: Ще се чете из светото евангелие според евангелист (името).
Дяконът: Да внимаваме.
Народът: Слава на Тебе, Господи, слава на Тебе!
Утринно евангелие 3
Възкресна песен
Четец: Като видяхме Христовото Възкресение, нека се поклоним на светия Господ Иисус, Който едничък е безгрешен. На Твоя Кръст се покланяме, Христе, и Твоето Свято Възкресение възпяваме и славим – Ти си нашият Бог, освен Тебе другиго не знаем и с Твоето име се именуваме. Дойдете, всички верни, да се поклоним на святото Христово Възкресение, защото, ето – чрез Кръста дойде радост за целия свят. Всякога благославяйки Господа, нека възпяваме Неговото Възкресение, защото Той, като претърпя разпятие, със смърт смъртта разруши.
50 Псалом (пее се)
Слава: По молитвите на апостолите, Милостиви, очисти множеството наши съгрешения.
И сега: По молитвите на Богородица, Милостиви, очисти множеството наши съгрешения.
Стих: Помилуй ме, Боже, по великата Си милост и по множеството Си щедрости, очисти беззаконието ми.
Стихира, глас 6:
Възкръсна Иисус от гроба както предрече, даде ни живот вечен и велика милост.
Литийна молитва(дяконът)
Свещеникът: По милостта и щедростите на Единородния Твой Син, с Когото Си благословен, заедно с Пресветия, Благия и Животворящия Твой Дух сега и винаги и во веки веков.
Честнейшую.
Дяконът: Богородицата и майка на Светлината с песни да възвеличим!
Народът: (речитатив) Душата ми величае Господа, и духът ми се зарадва в Бога, Спасителя мой.
Честнейшую херувим, и слàвнейшую без сравнения серафим, без истления Бога Слова рождшую, сýщую Богородицу тя величаем.
Задето Той милостно погледна унизеността на рабинята Си; защото, ето, отсега ще ме облажават всички родове.
По-почитана от херувимите и несравнено по-славна от серафимите, нетленно родила Бог-Слово, Тебе, истинска Богородице, величаем.
Задето Силният ми стори велико нещо, и свето е името Му; и Неговата милост е из рода в род за ония, които Му се боят.
Той показа сила с мишцата Си; разпръсна ония, които се гордеят с мислите на сърцето си.
Свали силни от престоли и въздигна смирени; гладни изпълни с блага, а богати отпрати без нищо.
Взе под закрила Израиля, Своя отрок, като си спомни милостта, – както говори на нашите отци, – към Авраама и семето му довека.
9-та песен от катавасиите
Нека се радва всеки земнороден, просвещаван духовно, а естеството на безплътните умове, което почита свещеното тържество на Божията майка, нека тържествува и вика: радвай се, всеблажена Богородице, чиста Приснодево.
Малка ектения
Свещеникът: Защото Те хвалят всички небесни сили и на Тебе въздаваме слава, на Отца и Сина и Светия Дух, сега и винаги, и во веки веков.
Свят е Господ, нашия Бог. (2)
Превъзнасяйте Господа, Бога нашего, и се покланяйте на подножието Му: защото то е свято! (Пс. 98:5)
Ексапостиларий 3, гл. 2:
Никой да се не съмнява, че Христос възкръсна, защото се яви на Мария, след това ясно беше видян от отиващите на село; отново се яви на единайсетте ученици на вечерята; като ги изпрати да кръщават, се възнесе на небесата, откъдето и слезе, като потвърждаваше проповедта им чрез множество знамения.
Слава, на мъчениците (общ):
Бяхте взети, страдалци, в пълните със светлина райски жилища, облечени в светла риза, която изтъкахте от различни мъчения, и като предстоите пред престола на Твореца, за всички усърдно се молите.
И сега: Богородичен:Винаги пази нас, твоите раби, с твоя властен покров, Чиста, невредими от вражеските покушения, защото само тебе придобихме като прибежище при нападенията.
Хвалитни стихири
Глас 2, Всякое дихание
Всичко, що диша, да хвали Господ. Хвалете Господ от небесата; Хвалете Го във висините. На Тебе, Боже, подобава песен.
Хвалете Го, всички Негови ангели; хвалете Го, всичките Му сили. На Тебе, Боже, подобава песен.
Възкресни:
Стих: Да извършат над тях писания съд, тая чест е за всички Негови светии. (Пс.149:9)
Всичко що диша и всяко същество Те слави, Господи, защото чрез кръста си обезсилил смъртта, за да покажеш на хората Твоето възкресение от мъртвите, като единствен Човеколюбец.
Стих: Хвалете Бога в Неговата светиня, хвалете Го в крепостта на силата Му.(Пс.150:1)
Нека кажат юдеите, как войниците изгубиха пазения Цар, защо камъкът не опази Камъка на живота? Или Погребания да върнат, или на Възкръсналия да се поклонят, казвайки с нас: слава на множеството Твои щедрости, Спасителю наш, слава на Тебе.
Стих: Хвалете Го поради Неговото могъщество, хвалете Го поради голямото Му величие.(Пс.150:2)
Радвайте се, хора, и се веселете, защото ангелът, седящ на гробния камък, ни благовести, като каза: Христос възкръсна от мъртвите, Спасителят на света, и изпълни всичко с благоухание.
Стих: Хвалете Го с тръбен звук, хвалете Го с псалтир и гусли.(Пс.150:3)
Ангел преди Твоето зачатие, Господи, донесе на благодатната поздрава „радвай се“. И при Твоето славно възкресение ангел отвали камъка от гроба. Единия вместо печал разкриваше белезите на веселието, а другият вместо смърт ни проповядваше Владиката Животодател. Затова Ти викаме: Благодетелю на всички, Господи, слава на Тебе.
За мъчениците, глас 8: Подобен: О, преславнаго чудесе!
Стих: Хвалете Го с тимпан и хора̀, хвалете Го със струни и орга̀ни (флейти).(Пс.150:4)
Многопохваляеми мъченици Христови, вцепенение на гонителите, вие презряхте наближаващата смърт и смело се опълчихте с благоразумно мъжество към борба, като се облякохте в победоносна слава и се причислихте към всички праведни, с които ви хвалим винаги и облажаваме.
Стих: Хвалете Го със звучни кимвали, хвалете Го с кимвали гръмогласни. Всичко, що диша, да хвали Господа!(Пс.150:5-6)
Същата стихира.
Стих: Стани, Господи Боже мой, дигни ръката Си, не забравяй Твоите до край потиснати.(Пс.9:33)
Блажени мъченици Христови, които сами се предадохте на доброволно заколение и очистихте земята с вашата кръв, и въздуха просветлихте при вашата смърт, сега като живеете на небето в незалязваща светлина, боговидци, за нас се винаги молете.
Стих: Ще Те славя, Господи, от все сърце, ще възвестявам всички Твои чудеса. (Пс.9:1)
Непобедими мъченици Христови, чрез росата на Божествената благодат, преминахте без вреда нажежените мъки и се сподобихте да живеете на тихи води (Пс. 22:2), като приехте победни венци. Затова като се радваме, празнуваме вашата свята памет, славейки Христос.
Слава, Утринна евангелска стихира,глас 3:
Когато Мария Магдалина благовести за възкресението на Спасителя от мъртвите и за явяването Му, учениците не повярваха и бяха укорени заради коравосердечието си; но като се въоръжиха със знамения и чудеса, те бяха изпратени да проповядват, Ти, Господи, се възнесе при Своя Отец, източника на светлина, а те навсякъде проповядваха словото и уверяваха чрез чудеса. Затова ние, просветените от тях, прославяме Твоето възкресение от мъртвите, човеколюбче Господи.
И сега, по гласа на Славата: Преблагословена си, Богородице Дево, защото чрез Въплътения от тебе адът беше пленен, Адам беше извикан отново, клетвата – премахната, Ева – освободена, смъртта – умъртвена, а ние оживяхме; затова възкликваме и пеем: благословен си Христе, Боже наш, Който така си благоволил, слава на Тебе!
Велико славословие.
Възкресен тропар
Днес стана спасението на света, нека възпеем Възкръсналия от мъртвите, Твореца на нашия живот: защото, като унищожи смъртта чрез смърт, даде ни победа и голяма милост.
Ето някои сведения от историка професор д.и.н. Георги Атанасов за Доростолските мъченици.
Дазий, по произход от местните траки, служи като обикновен войник в ХI Клавдиев легион по време на съвместното управление на Максимиан и Диоклециан (т. е. между 284-305 г.). По време на новогодишните карнавални езически шествия в чест на Кронус на него се пада жребият да играе роля на земното превъплъщение на божеството и в продължение на 30 дни, облечен в царски одежди, да предвожда бесовските ритуали. Като истински християнин Дазий отказва да бъде съпричастен към езическия култ, поради което е изправен на съд пред легата на легиона Басос. При разпитите Дазий отново категорично отказва да се моли пред обожествените образи на императорите, като казва: „Аз изповядвам, че съм християнин, както много пъти изповядвах, и не се покорявам на никого, освен на единия безгрешен и вечен Бог – Отец, Син и Свети Дух в трите имена и начала, но в една същност.“ Следват жестоки изтезания и на 20 ноември, петък, към четвъртия час (10 часа сутринта) Дазий е посечен, за да се увенчае с мъченическа слава в 292 или 302 г.
Близо една трета от житието е своеобразно отклонение, за да се проследи езическия ритуал, посветен на Кронус и провеждан ежегодно в една войнишка среда като Дуросторум. И това не е случайно, а преднамерено внушение на автора, носочено към съвременниците му, които през V-VI в. още били подвластни на езическата обредност. Тази традиция явно е била толкова силна, та е достигнала до ден днешен в българските земи под формата на кукерски игри.
Любопитно е споменаването на св. Дазий в „Мартиролога на Йероним“ и в други източници както в Доростол, така и в други градове на империята – Хераклея (Петрич), Аксиополис (сега Черна вода, Румъния), Путеоли (сега Поцуоли, Италия) и пр. Това най-вероятно отразява широката популярност на светеца в различни части на империята през V-VII в., в чест на когото в различни градове са издигани храмове или параклиси.
Един от солидните документи за мъченичеството на Дазий в Доростол е един саркофаг, съхранен в музея Диоцезиано на големия италиански град Анкона, върху който на гръцки е изписано: „На това място лежи св. Дазий, пренесен от Доростол“. Особено важно е наблюдението, че в надписа е използвана гръцката форма на тракийското име на града Доростол, характерна тъкмо за V-VI в. Несъмнено в този саркофаг са лежали мощите на свети Дазий, пренесени от Доростол в Италия при бягството на ромейските му обитатели-християни и при аваро-славянските нашествия в края на VI в. Споменът за родния град на Дазий обаче продължил да живее вековечно в сърцата на християните.
н. с. к. и. н. Г. Атанасов
Публикуван в „Църковен вестник“ бр. 10 от 2002 г. по публикация на в. „Духовен светилник” от 6 април 1993 г., гр. Силистра
През 2003 г. част от мощите на светеца бяха върнати в Силистра и поставени пред олтара на катедралния храм „Св. ап. Петър и Павел“.
Текстът е от същия автор от книгата му „345 раннохристиянски светци-мъченици от българските земи (І–ІV в.)“, София, 2011 г
Св. Юлий и св. Исихий
За мъченическата смърт на св. Юлий в Дуросторум съдим от запазеното житие. От него научаваме, че при голямото преследване срещу християните през 304 г. ветеранът от легиона Юлий отказва да принесе жертви на езическите божества. Поради това е съден и посечен на „обичайното место“ в Дуросторум на 27 май. Има предположение, че върху т. нар. обичайно место, където са екзекутирани християни, през първата половина на ІV в. и към края на IV–V в. е издигната епископската базилика на града.
Важно е уточнението, че по пътя към ешафода Юлий е приветстван от други християни, като един от тях, Исихий, го моли да поздрави в отвъдното по-рано посечения св. Валентиниан и изповядва, че ще ги последва в мъченическата слава. Действително според Йероним Блажени на 15 юли (вероятно 304 г.) в Дуросторум е посечен св. Исихий. Има предположение че мъченическата смърт на св. Юлий и св. Исихий трябва да се отнесе към управлението на император Александър Севѐр (222–232). Наличието на обща мъченическа история със св. Валентиниан, св. Пасикрат, св. Маркиан и св. Никандър предполага, че двамата по-скоро са жертва на гоненията през 304 г.
Св. Валентиниан и св. Пасикрат
От житието на св. Юлий следва, че малко преди него мъченическа смърт в Дуросторум постига и св. Валентиниан. Според „Синаксар на Константинополската патриаршия“ и „Менология“ на Василий ІІ това се случва на 24 април (вероятно 304 г.), като заедно със св. Валентиниан е посечен и св. Пасикрат. И двамата били войници в легиона, командван от някой си Авзолин. Техните жени също ги съпровождат в мъченическата им смърт.
Изказвано е предположението, че с тази група мъченици може да се свърже най-ранният засега открит палеохристиянски паметник в Силистра. Става дума за един златен пръстен с камея, върху която е гравирана котва, фланкирана с две риби, а под нея се чети ZHGAW. Намерен е в югоизточната част на некропола на Дуросторум в гробна яма с горели и разбъркани скелети на 4 индивида. Пръстенът се датира към началото на ІV в. и се смята, че е принадлежал на един от четирмата посечени и горели ранни християни, пострадали при гоненнията в Дуросторум към началото на ІV в. Палеохристиянската символика на котвата (символ на вярата и надеждата) и рибите (символ на самия Христос, защото зад IXΘΥΣ – на гръцки риба – ранните християни разчитат формулата Ίησοΰς Xριστός Θεοΰ Υίóς Σωτήρ – Иисус Христос, Син Божи и Спасител) не подлежи на съмнение. Текстът ZHGAW се приема като конюнктивна форма на глагола Zάω – „живея“ във второ лице ед. ч. – и би могло да се преведе „Ще живея“, „Да живееш“, „Живей!“. Ако към тази възстановка на текста под котвата се добави семантиката на рибите и котвата, в заключение може да се предложи следната разшифровка: „Живей с упование, вяра и надежда в Христос – Сина Божи и Спасител“.
Няма сигурни сведения с коя група раннохристиянски мъченици от Дуросторум може да се свърже масовият гроб с пръстена. По-горе стана ясно, че св. Валентиниан и св. Пасикрат били посечени заедно със съпругите си, но е твърде пресилено да се твърди, че точно тази група може да се идентифицира с гроба на четирмата мъченици с пръстена. Така или иначе, този гроб е останал неизвестен на християните в Дуросторум след 313 г., защото върху него не е издигнат мартириум и мощите не са били обект на специално внимание.
Св. Маркиан, св. Никандър, св. Калиник
Мъченическата смърт на св. Маркиан и св. Никандър е регистрирана в много източници, но в различни дни. Най-вероятната дата, посочена в житието им, е 27 юни. Освен с Дуросторум те се свързват с Томис (Констанца), Александрия, Атина и Южна Италия. Не е изключено да става въпрос за други мъченици със същото име или за пренасяне на мощи, примерно от Дуросторум в близкия Томи. Фактът, че Йероним свързва мъчението на Никандър с Исихий, а в житието на св. Юлий има връзка между Исихий, Валентиниан и Юлий, предполага обща мъченическа история на св. Валентиниан, св. Пасикрат, св. Юлий, св. Исихий, св. Маркиан и св. Никандър. Към тази група обикновено се причислява и св. Калиник. Вероятно са посечени последователно между 24 април и 28 юли 304 г. Тогава е апогеят на гоненията на християните в империята, белязани и със специални визити на император Диоклециан в Дуросторум през пролетта на 304 г.
Cвещеномъченик Максим, св. Дада и св. Квинтилиан
Тази група мъченици е известна от сравнително късни източници („Синаксар на Константинополската патриаршия“ от края на VІІІ в. и „Менология“ на Василий ІІ“ от ХІ в.), които са ползвали не достигнало до нас рано житие.
Уточнява се, че са посечени на 28 април в селище (викус?) до Дуросторум, наречено Озобия. От контекста се долавя, че това е станало при управлението на Максимин Даза (305–313) и по-специално при гоненията през 307 г., когато са пострадали много презвитери. В източниците св. Максим действително е представен като презвитер, а Дада и Квинтилиан – като негови приятели и ученици.
Текстът създава впечатление, че след 313 г. над мощите на тримата мъченици е издигнат мартириум, но по-късно мястото било забравено. Вероятно това се е случило при големите разрушения в Дуросторум в края на ІV и средата на V в., причинени от нашествията на готи и хуни. По-късно по свръхестествен начин мощите отново са открити и навярно мартириумът е възстановен. Не се знае точно кога, но най-вероятно в навечерието на превземането на Дуросторум от авари и славяни през 579 г. мощите са пренесени в Константинопол. Положени били в църквата „Св. Богородица“ в квартала Виглентион, възстановена след 532 г. от патрицианката Антония, съпруга на ген. Велизарий. С тази група мъченици се свързва един любопитен паметник, разкрит при археологически разкопки в Силистра: мартириумът с три аркосолия в Дуросторум.
Намира се в центъра на античния некропол на Дуросторум до известната гробница със стенописите от ІV в. Изграден е като масивен тухлен октогон с външни размери 7,70х7,60 м и запазена височина 2,10 м. Около квадратна камера са оформени три аркосолийни ниши за саркофази с размери 2,10х0,90х1,80 м., в които са били положени мощите на трима мъченици. Приведени са многобройни примери за октогона като предпочитана архитектура за маририумите, както и за аркосолиите като обичайно гробно съоръжение за полагане мощите на мъченици. Мартириумът октогон в центъра на античния некропол на Дуросторум се датира в началото на ІV в. и се смята, че е изграден за полагане мощите на св. Максим, св. Дада и св. Квинтилиан.
Св. Емилиан Доростолски
Един от най-популярните мъченици на Дуросторум е изгорен на брега на р. Дунав на 18 юли 362 г. при управлението на император Юлиан Отстъпник (361–363).
Многобройни са източниците за св. Емилиан, включително две редакции на житието, известни като „Codex Parisiensis“ и „Codex Vaticanus“. От тях се разбира, че Емилиан е християнин, произхождащ от издигнато аристократично семейство в Дуросторум. По време на инспекция на викария на диоцеза Капитолинос Емилиан остро реагира срещу опитите за реставрация на езическите светилища и с чук разрушава идолите в един храм. Поради надвисналата опасност за това деяние да бъде преследван невинен селянин Емилиан се предава на властите, които го осъждат на смърт чрез изгаряне. Изгорен е на брега на р. Дунав в покрайнините на Дуросторум. Със съдействието на жената на викария Капитолинос християните в Дуросторум получават тленните останки на Емилиан. Погребват ги в местността Гедина/Гηδινά, разположена на 3 мили/4 500 м (според „Codex Vaticanus“) или Гезидина (Γεσιδινα според „Codex Parisiensis“), съответно на 3 стадия (450 м) от града. Автентичността на това събитие се потвърждава още в края на ІV в. от епископа на Милано св. Амвросий Медаолански и от Сирийския мъченически календар. Освен това на брега на р. Дунав върху руините на късноантични постройки в средата на ІХ в. е издигнат епископски катедрален храм. Предполага се, че е построен на мястото, където е била кладата на св. Емилиан.
Приема се, че житието е съставено в края на ІV в. на базата на действителни събития, но се долавя контаминация с житието на св. Георги Кападокийски, съставено приблизително по същото време. Известни са примери от Антиохия и други градове, където по същото време има инцидентни гонения на християни, които се съпротивяват на възстановяване на езическите храмове. В заключение се приема, че местността Гедина/Гезидина е в некропола на античния Дуросторум и по-специално в некропола на викуса до с. Остров, разположен югоизточно от Силистра. Той действително е на 4 500 м от брега на Дунав, където е изгорен св. Емилиан и на около 450 м от принципията в легиона, където светецът е разпитван и осъден. Последните съмнения за мъченическата смърт на св. Емилиан наскоро бяха напълно разсеяни благодарение на един лапидарен паметник, открит в Силистра преди десетина години: надписа от ІV в., открит при археологически разкопки в Дуросторум-Силистра. Между другото върху него се четат имената на два викуса (селища) в региона на Дуросторум, именувани Гавидина и Арнумтум.
Очевидна е близоста между Газидина в житието на св. Емилиан, съхранявано в Парижката национална библиотека, и Гавидина, изписана върху новооткрития надпис от Дуросторум-Силистра. Забележително е, че източно от лагера на легиона по посока на селището до с.Остров, което с по-голяма сигурност вече може да именуваме Гавидина/Гезидина (всички имена завършващи с -дина според проф. В. Бешевлиев са с тракийски произход), се намира некрополът на Дуросторум. Вероятно точно тук християните от Дуросторум и съседното селище (викус Гавидина/Гезидина) полагат мощите на Св. Емилиян.
Новооткритият надпис вече е неоспоримо доказателство за истинността на мъченическата смърт на св. Емилиан в Дуросторум. Прочее, връзка със св. Емилиян може да има и още един археологически паметник, открит тъкмо в некропола на Дуросторум до въпросния викус (Гавидина/Гезидина) край гр. Остров. През 70-те години на ХХ в. археологът от Констанца д-р К. Кера проучва антична гробница. Върху източната ѝ стена е изобразен бюст на мъж на средна възраст с дълга коса и брада, фланкиран с разцъфнали клонки, който държи в дясната си ръка чук. Обикновено през ІІІ–ІV в. с разцъфнали клонки се обрамчват образите на светците (нимбове се появяват едва през V в.), а чукът е атрибут единствено на св. Емилиан, защото с него разбива идолите в храма. Изследователите датират гробницата към ІІ в., но еднокамерните сводести гробници със сходни размери, план и градеж в Дуросторум и на Балканите са характерни по-скоро за ІV в.
