Меню Затваряне

Събор по време на война

Сергей Чапнин

Сергей Чапнин

След броени дни, на 24 май, патриарх Кирил ще празнува поредният ден на ангела1„Денят на ангела“ е традиция в Русия и Украйна за празнуване на деня, в който всеки е кръстен и получава своя ангел от Бога (бел. прев.).. Архиерейският събор, според съветската традиция е на тази дата, но Кирил трябваше да го отложи за неопределено време. Войната се проточи и стана ясно, че украинските архиереи определено няма да дойдат. Очевидно Кирил, подобно на Путин, очакваше, че до средата на май войната ще приключи с победата на Русия, а епископите на победената страна ще дойдат да му се поклонят. Но това бяха мечти и фантазии. Реалният исторически сюжет вероятно ще бъде съвсем различен.

На 24 май украинските епископи наистина планират да се съберат, но не в Москва, а в Киев. И няма да слушат хвалебствени речи, отправени към патриарх Кирил, а трудни въпроси от духовенството и миряните на тяхната църква, като например: защо украинският епископат мълчи за ролята на патриарх Кирил в оправдаването на войната, защо Украинската църква все още не се е отделила от църквата на страната-агресор и как да го направи сега, макар и със закъснение. По-късно, относно датата на събранието на епископата, духовенството и миряните (надявам се, че всички разбират за какво събрание става дума, ако не, ще обясня по-долу) решили да се отложи за 27 май, но е показателно, че митрополит Онуфрий сериозно обмисля датата 24 май.

Тази очевидно остра атака срещу Кирил от страна на опитния и спокоен Онуфрий е възможна само в един единствен случай, когато отношенията между Онуфрий и Кирил са безнадеждно прекъснати. И е съвсем ясно, че са такива по вина на Кирил, който общува изключително грубо с Онуфрий след началото на войната (вече писах за това как Кирил организира „конкуренция“ на Онуфрий във връзка с участието на свещеници в изтеглянето на цивилни от „Азовстал“).

Днес мостовете в комуникацията с патриаршията на практика са изгорени и за това говори още една подробност: митрополит Антоний (Паканич), който редовно получаваше указания от Москва как и какво да прави, е напълно отстранен от участие в подготовката за предстояща среща. Отстранен е лично от Онуфрий по доста обиден начин – назначен е да се занимава с административни и логистични въпроси, но демонстративно му е отказано да участва в работата над документите и решенията. Единственият достоен изход за Антоний в тази ситуация е доброволно да се откаже от поста на ръководител на делата на УПЦ, но големият въпрос е дали ще има смелостта да го направи.

За митрополит Онуфрий обаче ситуацията е много рискована. Самият той никога досега не е подготвял документи за събор на такова ниво, и няма служители за такава работа. Няма обаче и друг изход – ако привлече тези, на които Онуфрий не вярва изцяло, тогава ще има течове и патриархатът ще получи достъп до проектодокументите с всички произтичащи от това последици: ще бъде организиран саботаж в редакционната работа, а по-късно и на самата среща. Заплахата от саботаж е съвсем реална, тъй като още на последния събор митрополит Антоний се опита да блокира всякакви решения, свързани с провеждането на срещата. Той не включи тази точка в проектодекларацията на Синода. И само благодарение на това, че митрополит Онуфрий твърдо настояваше събранието да се проведе, Антоний не успя да го блокира.

Мекотата и неяснотата на формулировките позволиха на Антоний да се надява, че срещата няма да се състои скоро: организационният комитет не беше създаден, датите не бяха обявени дори приблизително. Патриаршията обаче смята, че Антоний не е успял да изпълни задачата. Предстоящата среща ще бъде по идея на митрополит Онуфрий и при успех ще осигури бъдещето на УПЦ, макар че няма да реши всички проблеми.

Сега за самото събрание. Трябва да призная, че сгреших: неговият неопределен каноничен статут не се дължи на това, че е необходимо да се изпусне парата (това иска патриаршията, но вече няма да се получи), а на факта, че Синодът има съмнения дали ще могат да дойдат епископите и миряните от онези епархии, които се намират в териториите, окупирани от руски войски. Ако не могат, тогава такова събрание няма да получи статут на събор и решенията му няма да имат канонична сила. Тук обаче са възможни и различни сценарии според развитието на събитията. Има и положителен сценарий: ако събранието се обърне към присъстващите епископи с искане за провеждане на архиерейски събор, който да утвърди решенията на събранието, тогава те ще получат канонична сила.

Съвсем очевидно е, че основният и практически единственият въпрос е този за независимостта от Руската православна църква и патриарх Кирил. И тук ситуацията е проста: ако митрополит Онуфрий се застъпи за автокефалия, мнозинството епископи ще го подкрепят. „Автокефалната партия“ в епископата се образува буквално през последните седмици, а неин лидер стана самият Онуфрий. „Промосковската партия“ също съществува, но тя вече не се радва на голямо влияние и трудно може да се нарече партия (при архиереите на територията на независима Украйна ситуацията е една, а в окупираните територии е съвсем различна).

Ако говорим за духовенство и миряните, мнозина ще дойдат точно сега, за да проведат събранието и да получат „мандати“ като участници в него. Напълно възможно е именно въз основа на тези мандати митрополит Онуфрий да формулира окончателно проекторешенията на предстоящото събрание. Вече се чуват гласове, че ако УПЦ обяви автокефалия, ще премине в разкол. В условията на война обаче към строгите норми на каноничното право (много от които и така не работят, поне в Московската патриаршия) могат да бъдат облекчени от съображения за икономѝя.

Вече написах, че УПЦ може да спре да споменава патриарх Кирил и да започне да споменава патриарх Вартоломей, при условие че след края на войната ще се проведе обединителен събор с ПЦУ или ще бъде определен каноничният статут на УПЦ под друга форма. Във всеки случай трябва да се действа и ако митрополит Онуфрий иска да чуе сега гласа на паството и духовенството, този глас трябва да бъде разбираем.

PS: Това е само прогноза, един от възможните сценарии. Ситуацията може да се окаже съвсем различна.

———

Превод: Ренета Трифонова

Източник: Страница на Сергей Чапнин

  • 1
    „Денят на ангела“ е традиция в Русия и Украйна за празнуване на деня, в който всеки е кръстен и получава своя ангел от Бога (бел. прев.).
Posted in Публицистика

Вижте още: