По повод войната в Украйна, зад която стои събудилата се болшевишка идеология, облечена в неоевразийска дреха, украсена с „основите на православната култура“ (изучавана като предмет от децата в Русия днес), припомняме на всички християни, които се интересуват от темата, каква е същността на болшевизма, потопил Русия, Украйна и националните републики в състава на СССР в кръв преди повече от 100 години. Филм за Гладомора в Украйна и създаването на първото в света социалистическо общество, което оформило „новия човек“. Филмът разказва и за приликите между двата тоталитарни звяра – нацизма и болшевизма и техният общ корен – марксизма.
Проф. Вили Лилков за филма:
„До Генералния директор на БНТ: Излъчете този филм! Дължите го на обществото! Това е документален филм за братските идеологии и практики на болшевизма и фашизма, за човеконенавистните идеи на Маркс и неговите последователи, за квотите за изтребление на хора и раждането на Новия човек, за Голодомора и Катин, за практическото взаимодействие между Сталин и Хитлер и между НКВД и Гестапо, за предаването на евреи от СССР на Германия и избиването им в концлагери, за войните на СССР срещу Полша и Финландия през 1939 г., обосновани като „освобождение от фашизма“, за измислицата за „еврейския фашизъм“ в СССР и други исторически факти, грубо подменени с лъжи от комунистическите историци, които се повтарят до втръсване от путинофилите, а практиките на руския болшевизъм се прилагат и днес в Украйна!“
Д-р Слава Янакиева:
„Във филма „Съветската история“, на който попаднах преди 4 години, се излага цялата брутална и кървава история, която никога не е получила санкция от цивилизования свят. Сега в светлината на събитията в Украйна, този филм добива допълнителен смисъл и потвърждение на неговите заключения и прогнози. Няколко момента само:
Наталия Лебедева от РАН прави директен паралел между чувството за унижение на Германия след ПСВ и чувството за унижение на Русия след разпада на СССР и обявява това чувство за „огромна хранителна почва за тези нови нацисти“ (рашистите в РФ). Само че тук трябва да добавим, също и различията: Германия след ПСВ е наказана безмилостно от страните победителки. Ембарго, репарации, забрани за икономическо сътрудничество от всякакво естество.
А Русия? Русия напротив – беше обгрижвана специално. Бяха положени всички възможни усилия тя да бъде интегрирана – дори беше свалена всяка отговорност за милионните жертви на режима, само и само страната да стъпи на крака. Е, не стъпи. И пренебрегването на милионните жертви се оказа поощрение за Русия – за нейните последващи инвазии (всъщност непреставащи от 1990 г. досега) в Чечня, Молдова, Грузия, Армения и Азербайджан, в Сирия, в Украйна.
На всеки един етап от руската завоевателна политика: при Горбачов, при Елцин, при Путин – Европа можеше да се намеси. Но предпочете да не се намесва. И всеки един безнаказан акт на агресия се тълкуваше (естествено!) като поощрение за още. Няма защо да се впечатлява Европа от руските обвинения във фашизъм към украинците. С такива са започнали инвазиите и в Полша и във Финландия в началото на ВСВ. Нямат основание цивилизованите страни да очакват, че руските ракети ще пожалят градските центрове на Украйна. Съветската авиация не пожали градските центрове на Финландия, когато разбра, че няма да напредне с пехотата си.
Няма защо да се учудва и потриса светът от траншейните гробове в Буча, Ирпин и Бородянка. Те са само повторение на опита от съветската престъпна история – такива е имало и в Катин, и във Виница, и в Лвов. Нямат основание международните експерти да очакват, че руските власти ще се впечатлят от собствените си жертви – те никога не са се впечатлявали. Голяма част от онези 27 милиона жертви на ВСВ са всъщност жертви на НКВД – на заграждащите и наказателните батальони, следващи армията.
Докато Сталин поддържаше дружески отношения с Хитлер и сътрудничеше с него (депортирайки евреи в Германия), той уж се бореше с финландския и полския „нацизъм“. Докато в най-близкото обкръжение на Путин са откровени нацисти като Рогозин и ръководствата на ЛНР и ДНР, руското управление уж воюва с „нацбат“-ите в Украйна („бандеровците“). Да отбележим още, че украинците трудно ще забравят двата голодомора през 1921-23 и 1932-33, когато съвсем съзнателно и последователно съветските власти умориха с глад съответно половин милион (1921-23) и 7 млн украинци (1932-33). Целенасочено! За да ги овладеят завинаги“.
„Втората световна война. Нацистите избиват цивилни. Наричали го „сардинен метод“. Жертвите падали една върху друга като риби в консерва – ефикасен начин за избиване на много хора.
Но този филм не е за нацистите. Ръце, завързани зад гърба, точен изстрел в тила. И след това – масов гроб. Тези хора не били жертви на нацистите, а на един от съюзниците – Съветския съюз.
СССР убивал по този начин дълги години – преди и след присъединяването си към съюзниците. За тези хора няма мемориали. Погребани са в безименни масови гробове. Кръвожадната власт, чиито жертви са те, и нейните съучастници, всъщност никога не са се канили да говорят за това. Паметта на милиони невинни жертви е изтрита от страниците на историята“.
***
„По целия свят младите се закачат със символи на историята. Ако обаче свастиката привлича критики, съветските символи – не. Все пак, комунизмът и нацизмът са били две различни неща. Комунизмът е бил за равенство и хармония, не имало нищо лошо в самата идея.
В действителност е имало. По едно нещо той се е отличавал от другите утопични идеи. Ленин вярвал в „класовата борба“, което означало, че окончателната хармония щяла да настъпи, след като някои групи от хора … бъдат изтребени“.
***
„През 1917 г. комунистите завземат властта. Ленин получил възможност да приложи на дело марксизма. Несъгласните ги разстрелвали. Съпротивляващите се селяни били подложени на масови кланета. Никой не знае точно колко са убити, но говорим за около 10 милиона и повече. Но най-безмилостният терор не пречупва съпротивата на народа. Особено в националните републики, където комунистическият терор бил преплетен с националното потисничество. Например Украйна.
На 11 септември 1932 г. Сталин пише на своя сътрудник Каганович: „Положението в Украйна е много лошо. Ако не предприемем нещо веднага, може да загубим Украйна“. След няколко срещи, в близкото обкръжение се изготвя план за действие. Ужасяващ план за действие.
През зимата на 1932-1933 г. всички хранителни запаси се изнасят от Украйна. Отцепват областта отвсякъде, за да не избяга никой. Отначало хората не умирали. Оцелявали с остатъците от зърно и зеленчуци. Това обаче не било по плана на Сталин. Той заповядал на НКВД да конфискуват всичкото зърно и храни от тези райони. По този начин е знаел, че ги обрича на смърт.“
За една година умират 7 милиона души, а конфискуваното зърно е изнесено и продадено от Сталиновото правителство зад граница. Украинците са изтребени със знанието на целия свят, който е знаел за Гладомора в Украйна.