Християнство.бг
Едни изследователи смятат, че „кирилицата“ е творение на Св Климент Охридски, затова е редно да се нарича „климентиница“. Други смятат, че е създадена в Преславската книжовна школа. Като започне човек да се рови из интернет пространството, „чичко Гугъл“, който всичко следи, веднага предлага статии или видеа с подобно съдържание. Така попаднах на следното видео със заглавие „Измамата, наречена Кирил и Методий“ (Обмана Звана “Ћирило и Методије”), от което почувствах почти физическа болка, после изпитах ярост, накрая се успокоих и си казах, че е по-добре да го преведа и да го представя на българската публика, за да гледа и да се диви. Ако знаех как да сложа субтитри, сам щях да го направя. Затова в днешния ден ви предлагам първо да изгледате видеото, а след това, ако не сте го разбрали, да прочете превода му тук, за да видите докъде може да доведе злоупотребата с историята под знамето на национализма. Честит празник на светите равноапостоли Кирил и Методий по стар стил!
Свещ. Траян Горанов
Академик д-р Йован И. Деретич
Сръбската азбука (писмо), която днес се нарича „кирилица“, представлява най-отличителната черта на сръбската национална култура. Писмото е една духовна вертикала, около която се движи и за която е завързано цялото национално-културно битие. С разбиването на тази вертикала неизбежно се разрушава цялостната сръбска национална култура. Оттук и необходимостта от защита на нашата културна идентичност. Азбуката е неразделна част от езика преди всички закони, така че пренебрегването на националната азбука в едно е пренебрегване на националния език.
В допълнение към факта, че сръбската азбука е най-съвършената азбука в света, тя е особеност на стара местна култура и цивилизация. Техният постоянен паметник е мерило за постижение.
Всяко писмо, както и език, е подчинен на законите на еволюцията, стремяща се към съвършенство, така че и сръбската азбука е била подчинена на това. В своята дълга история сърбите винаги са пазели и усъвършенствали своето писмо и никога не са имали две азбуки в една и съща област, защото това би създало разделение и объркване сред нас.
Сръбската азбука се е наричала Сърбица до 16 век, а по-късно започва да се нарича кирилица или глаголица от времето, когато Кирил и Методий правят първата славянска азбука през 9 век. Това, разбира се, са исторически фалшификати, защото те не са могли да измислят нещо, което е съществувало хиляди години преди тях. Можеха само да препишат. Не е възможно на сръбската азбука да се даде друго име освен Сърбица, тъй като имената на предметите, от които произлизат имената на буквите, не съществуват на друг език освен сръбския. Независимо дали някой е чел буквите азбука, алфабета или имената на буквите са от сръбския език. Сърбицата от Винча (квартал на Белград) е най-старата известна азбука в света, появила се през четвъртото хилядолетие преди новата ера.
Смята се, че това писмо възниква по време на ранния античен културен възход на сръбския народ, че се появява на историческата сцена заедно с този народ като негова културна забележителност. Най-старите находки от това писмо са Лепенски Вир, Винча и района на град Белград.
От района на Дунав на полуостров Хелм, сърбицата се разпространява в цяла Европа, Мала Азия, Близкия изток, Северна Африка и чак до Индия. Сърбицата е усвоена от различни народи без или с малка промяна и по този начин става майка на писмеността в Европа, предна Азия и Северна Африка. Най-известните писмености, произлезли от сърбицата, са арамейската, финикийската, гръцката, еврейската, брахманската, арабската и римската писменост. Най-очевидното доказателство за това е, освен формата и значението на буквата, числовата стойност на буквите и техния ред. Всяка буква е имала своя собствена цифрова стойност и тя е зависила от реда на буквите в азбуката. Всички народи, които са приели сърбицата за своята азбука и не са имали звукова стойност в езика си за някои от буквите като: Ћ, Ж, Ц, Ч и Ш, са пропуснали съответните букви от своята азбука, но не са могли да ги пропуснат в цифровата скала. Ето защо откриваме следи от тези сръбски букви в цифровите скали сред гърците, арамейците и евреите. Така те са ни оставили неопровержими доказателства откъде са получили писменост.
Първобитната писменост на град Рим е етруската или рашанската, която е напълно същата като тази, намерена в района на Белград. Чрез обработката на тази азбука се създава римската или латинска азбука. Най-старата азбука днес е и най-съвършената, 30 букви за 30 звука, строго фонетична азбука. Тя е свидетел на нашата дълга история и една много древната и велика култура. Не без причина турците наричат сърбицата „стара Сърбия“.
Културната агресия срещу сърбите е особено очевидна при по-всеобхватния контакт със Запада, който е представен от Хабсбургската империя. Колкото повече се приближаваше Западът до сръбските етнически области, толкова по-застрашени били сръбската вяра, име, празници, съответно светци и писменост. Това беше направено с една ясна цел – денационализацията на сърбите, загубата на националната им идентичност и индивидуалност, всичко това трябва да доведе до изчезването им като отделен народ. При денационализацията на сърбите първите удари са насочени към Сръбската Православна Църква като наследство на християнството, и сърбицата като културно-национално наследство на сръбския народ. Ударната песница на Запада в тази агресия са били хърватите. Това е особено очевидно след приемането на сръбския книжовен език от хърватите в средата на 19 век, който те представят като „хърватски език“. За да хърватизира сръбския език, Людевит Гай адаптира чешката азбука към сръбската азбука, за да направи нейн латински корен. Оттогава хърватската латиница на Гай се използва и поддържа като средство за потискане на сръбската азбука и унищожаване на сръбската култура.
В сръбските земи под окупацията на западните империи, където хърватите играят важна роля, сърбицата е пренебрегвана и подтискана под различни предлози. Йерней Копитар пише: „Не знам откога започна тази война срещу кирилицата“. След неуспеха на католическата пропаганда сърбите да се откажат доброволно от древната си азбука, било взето решение тя да бъде насилствено забранена. Тази забрана е въведена за първи път на територията на Хърватия и Славония (област в източна Хърватия) на 13 октомври 1914 г. След това е разширено до Сърбия и Черна гора на 9 април 1916 г.
По време на Втората световна война сърбицата е забранена в Независимата държава Хърватия със закон от 25 март 1941 г. След забраната на сръбската азбука е забранено и съществуването на сръбския народ. Това винаги вървеше едно след друго или едно с друго.
В Югославия след Втората световна война, в която върховната власт имаха хърватите и която беше под покровителството на Запада, Сърбия беше разпната като на кръст. От части на сръбската нация бяха създадени нови специални нации и им бяха наложени нови езици. Нападението над сърбицата имаше друга стратегия. Големият сръбски учен професор д-р Лазо Костич (+1979) го описва така: „Наистина, днес нейното подтискане не става чрез укази и формални заповеди на властите. Напротив, създава впечатлението, че я толерират, че е равноправна, че понякога дори е добре дошла. Но с най-сложните методи, които само йезуитите биха могли да измислят, тя все пак се премахва, отхвърля, пренебрегва, заменя с хърватската латиница. Всичко става постепенно, почти незабележимо; първо в периферните области, където хората не се интересуват; след това с предмети и отношения, които уж са свързани с чужди държави, които не знаят и не обичат кирилицата; след това в официалния сектор, където противоречието не се търпи; след това в областта на рекламата и т.н.
Създава се впечатление, че това е пъклен план, хитро измислен и изпълнен до краен предел. Създава се впечатление, че в никакъв случай не се иска да се спира наполовина и че дните на сръбската кирилица са преброени, ако тази власт просъществува още няколко десетилетия…. Вместо да се предпише с правителствена заповед, че кирилицата е забранена, както хърватските власти правиха в тяхната държава, когато някога са били без чужд контрол и външно спиране, сега става дефакто: постепенно въвеждайки латиницата и използвайки изключително нея. Трябва да се остави впечатлението, че кирилицата е разрешена, равноправна, официална, но никой неиска да я употребява. Тъй като латиницата също е официална и „равнаправна“, а народът сякаш я иска, тя все повече ще замества кирилицата, докато един ден не бъде напълно премахната, направена излишна. Кирилицата ще изчезне нечувано, без протест, без шум, дори и без погребение.“
Цялата тази стратегия за мълчаливото ликвидиране на сърбицата е в сила и днес. Колкото повече се доближаваме до Европа, толкова по-силен ще бъде натискът върху сръбската вяра и национална култура. Ето защо трябва още сега в началото да поставим ясни критерии и да поставим ограничения и условия. Спрямо сърбите има специална религиозна и културна политика, каквато не се води спрямо никой друг народ.
Големият Йован Деретич неуморно подчертаваше необходимостта да се обясни на сръбския народ за какво става дума и къде се извършва коварното нападение срещу сръбската азбука, културата като цяло и вярата, както и че трябва да се приеме нов подходящ закон за защита на сръбския език и писменост.
———-
Превод: свещ. Траян Горанов
Оригинално заглавие: Aкадемик др Јован И. Деретић:
СРБИЦА – ПИСМО КАО ОБЕЛЕЖЈЕ НАЦИОНАЛНЕ КУЛТУРЕ
