Християнство.бг
Връзката с Бога, според мен, никога не е статична. Както във всяка личностна връзка, в нея винаги има момент на несигурност и променливост.
Тя не израства и не се придържа към някакви предварително определени планове или модели на „духовен живот“. В нея винаги има и трябва да има елемент на импровизация.
Спазването на сутрешното и вечерното правило и редовното участие в богослуженията са необходими като елемент на вътрешна дисциплина. Но не можете да сведете своя „живот с Бога“ до това. Той не е набор от конкретни задължителни действия. Това е „съвместен живот“, където думите, действията и постъпките се определят не от задължение, а от взаимна симпатия (за да не кажа любов). Така Давид танцува пред Ковчега на Завета не заради някакви правила, а според повелята на сърцето си.
„Изсушаването“ на религиозния живот, свеждането му до система от монотонни правила доста бързо води до разочарование и отпадане. Методичността в никакъв случай не е нещо, което се цени в една връзка, изградена върху любовта.
Човек трябва само да осъзнае Бог като Личност (или Свръхличност) и става съвсем естествено да приеме възходите и паденията, пълнотата, празнотата, плама и охлаждането в отношенията си с Него. Основното, без което тези отношения са невъзможни, е съзнанието, че не можеш да живееш без Него и винаги се чувстваш зле там, където Него Го няма.
Какво обединява Мойсей и Яков, Йов и Давид, Петър и Павел, Майка Мария и Майка Тереза, стареца Силуан Атонски и Йоан Кронщадски? Колкото и да е странно, това не са техните аскетични подвизи или дела на милосърдие, не са техните успехи в „духовния подвиг” или тяхната „безгрешност”. Обединява ги това, че във всеки от тях гори огънят на любовта.
Те биха могли да се отрекат и да паднат, да се ядосат на Бог и да Го упрекнат, биха могли да не се подчинят и да нарушат Неговите заповеди и дори директни откровения. Но никога не са се отнасяли към Него безразлично.
Йов проклина деня и нощта на своето раждане, упреква Бога за несправедливост („че търсиш в мен порока и питаш за греха в мен“), че Той го погубва, потиска и презира Собственото Си творение. Но това са упреците на този, който обича и е шокиран от студенината и несправедливостта на своят любим. И Бог му отговаря не с гняв, а с любов.
Давид нарушава 6-та, 7-ма и 10-та заповед (след като е пожелал жената на ближния си, той прелюбодейства и убива съперника си). Но осъзнавайки греха си, той плаче и се моли Господ да не отнеме от него Духа Си, чрез който живее, и диша, и се движи, и съществува. И Господ казва: „Намерих мъж по сърцето Си, Давида“.
Петър се отрича от Христос, но Господ си спомня словото, което каза: „Господи, при кого да отидем? „Ти имаш думи за вечен живот” и го отличава особено сред всички апостоли – като основа на бъдещата Църква.
Майка Мария сменя трима съпрузи преди пострижението си, а след това продължава да пуши и да се отнася лекомислено към изпълнението на монашеските молитвени правила, но Божията любов гори в нея като огън, осветявайки както нейния живот, така и живота на хората около нея .
В биографията на всеки от героите на вярата могат да се намерят слабости и падения, разочарование и отчаяние. И ако животът с Бога би се свеждал до изпълнение на правила или канони, Царството Небесно би било празно. Но „невъзможното за хората е възможно за Бога“. Той е безсилен само пред лицето на нашето безразличие.
„Те обърнаха гърба си към Мене, а не лицата си“, упреква Бог израилтяните чрез устата на пророк Еремия.
„Сърцата на тези хора са дебели и те трудно чуват с ушите си и са затворили очите си, така че да не видят с очите си, да не чуят с ушите си и да не разберат със сърцата си, и да не се обърнат, за да мога да ги изцеря”, казва с горчивина Христос за евреите.
„Християнството или е огън, или не е християнство“, лаконично формулира майка Мария главния закон на „духовния живот“. Може едновременно да си вярващ и да не си въвлечен в Бога – това е основният парадокс, произтичащ от тези думи.
Дори атеизмът не е толкова страшен, колкото религиозното безразличие („топлохладност“ на езика на Светото писание). Омразата към Бог или борбата с Него предполагат подчертано чувство, отношение. Пътят от омразата към любовта е дълъг, но възможен. В крайна сметка става въпрос за смяна на знака: от минус на плюс. Безразличието обаче много по-трудно се заменя с чувство.
Известният британски философ Антъни Флю прекарва 50 години в енергично аргументиране, че няма Бог. Повече от тридесет произведения, публикувани от него („Богословие и фалшификация“, „Бог и философия“, „Презумпция за атеизъм“ и др.), формират основата на съвременния научен атеизъм. Последната книга, която написва преди смъртта си, обаче се казва „Бог съществува“.
Бъдещият апостол Павел не е бил атеист, а е бил яростен противник на Иисус. След като Го среща лице в лице, той става Негов най-пламенен проповедник.
Пример за топлохладност е образът на Лаодикийската църква в Откровението на св. Йоан Богослов.
В Лаодикия е живяла една от най-големите и богати еврейски общности – седем и половина хиляди мъже евреи. И сред тях имало много християни. Именно тях Христос изобличава безкомпромисно, като не намира в тази църква нито едно нещо, което да облекчи нейната съдба. Тяхната топлохладност Го прогневява:
„Знам твоите дела; Нито си студен, нито си горещ. Ех, да беше студен или горещ! Но тъй като ти си хладък и нито горещ, нито студен, ще те изблювам из устата Си“.
Това изображение не е случайно: срещу Лаодикия се намира града Иераполис, известен с минералните си извори. Тяхната вода не е „психрос“ (гръцки) – студена, до точката на замръзване, или „зестос“ – гореща до кипене. Тя е „хлоерос“ – хладка, има неприятен вкус и може да предизвика повръщане.
Такова впечатление Лаодикийската църква прави на възкръсналия Христос. Защо?
През Лаодикия минава една от най-важните търговски артерии – от Ефес на изток и за Сирия. Той е бил най-големият търговски, финансов и банков център в региона.
Именно в Лаодикия римският оратор Цицерон получава пари по акредитива си по време на пътуването си из Мала Азия. Тацит пише, че когато този град е напълно разрушен от земетресение през 61 г., жителите му отказват помощта на римското правителство и възстановяват града със собствени средста. Това външно богатство съжителтва с духовна бедност.
Градът е бил известен и със своето текстилно производство и специална порода овце с мека, лъскава лилаво-черна вълна. От него са направени изключителни туники – тримити. Гордеещи се с тези дрехи, лаодикийците не забелязаха, че са голи в очите на Бога.
Местната медицинска школа била известна в целия свят със своите мехлеми за уши и очи. Имената на някои лекари дори били щамповани върху лаодикийските монети. Но това не пречило на лаодикийците да бъдат духовно слепи.
Христос ги съветва да купуват злато, пречистено с огън (т.е. вяра, изпитана чрез страдание – 1 Петр. 1:7), и бели дрехи (духовна красота, която благодатта на Христос дава), и да помажат очите си с мирото на покаянието, за да прогледнат от парещата болка, когато видят себе си в цялото си духовно нещастие.
Лаодикийската църква не търси Божията любов и не гори от ответна любов, защото е самодостатъчна, опиянена е от себе си и своя светски успех и не вижда собствената си сърдечна бедност, духовна слепота и голота. Христос показва истинската стойност на това, с което тя се гордее. Тяхната духовна празнота е в противоречие с Божествената Любов.
„Който стои близо до Мен, стои близо до огъня“. Невъзможно е да си близо до Бога и да не гориш. „Не отслабвайте в усърдието си; бъдете огнени духом; Служете на Господа“ (Рим. 12:11), призовава християните апостол Павел.
Бог е в състояние да приеме нашето отричане, омраза, непокорство, възмущение, протест, но не и безразличието ни. Дори то да е съпроводено с точно изпълнение на религиозните ритуали и правила. Бог търси сърцето на човека и не се нуждае от неговите жертви.
–––––
Превод: архим. Никанор
Източник: Блог на Йоан Бурдин
