Ренета Трифонова
Ренета Трифонова
Спомняте ли си онзи момент от Евангелието, в който се разказва как до Христос се приближило едно дете и седнало в краката Му? Тогава той го прегърнал и казал: „Който се смири като това дете, той е по-голям в царството небесно; и който приеме едно такова дете в Мое име, Мене приема“ (Мат. 18:4-5).
Според църковното предание, това дете било св. Игнатий Богоносец, който по-късно е ръкоположен от свети апостол Петър за Антиохийски епископ. Завършил живота си мъченически в Рим, където бил хвърлен на лъвовете. Нарекли го Богоносец, защото той самият наричал себе си така. На иконата с образа на св. Игнатий, той е изобразен прав, с два лъва от двете си страни, които се хвърлят върху него и разкъсват тялото му. Според едно от тълкуванията на образния език на тази икона двата лъва са нашите страсти, разкъсващи плътта ни и за тях са думите на св. ап. Павел: „Умъртвете земните си членове, сиреч пороците” (Кол. 3:5).
Св. Игнатий също така бил наречен от християните Богоносец, защото учил и проповядвал как да носим Бога в себе си и как сами да станем Богоносци и Христоносци.
Да носиш Бог в сърцето си е много трудно, дори ни се струва невъзможно. Човешкото сърце е толкова малко, а Бог е неизмерим, необятен и безкраен. И ако това сърце е пълно със страсти, Бог не може да се посели вътре, а стои пред него и чака… Чака да си спомним за Него. Но казват, че когато човек се моли, сърцето му става толкова голямо, че може Сам Бог да влезе, да се помести в него и каквито и душевни „лъвове“ да го нападат, с молитвата то ще устои. Сърце на Богоносец.
Веднъж по време на заниманията в часовете по „Религия”, едно дете ме попита с нескрито любопитство:
– А ти какъв подарък ще поискаш от дядо Коледа?
– Ще поискам да ми даде добро сърце – отвърнах аз.
– Но защо ти е такъв подарък?- попита учудено детето.
– Ако ми даде добро сърце – отвърнах, – нищо друго не ми е нужно, защото Бог ще влезе в него и ще живее там. А който има Бог в сърцето си, той има всичко и други подаръци не са му нужни…
Детето замълча и се замисли как може Бог да влезе в едно сърце… Нали е необятен, Той е навсякъде, едновременно по всички краища на света, как ще влезе и ще живее в едно сърце?
А нашите сърца са толкова малки и понякога пълни с толкова съмнение и духовни несъвършенства, че единственият начин Бог да влезе в тях, е ние да попречим на нашите страсти, които подобно на „лъвовете“, разкъсващи тялото на св. Игнатий, разкъсват и нас. Лекарството е нашата молитва и нашата любов. Молитвата е мостът, по който влиза Бог и го изпълва с любов и топлина. И тъй като Бог е необятен, то също става необятно… А любовта е онази, за която апостолът казва: „Кой ще ни отлъчи от любовта Божия: скръб ли, притеснение ли, или гонение, глад ли, или голотия, опасност ли, или меч?“ (Рим. 8:35).
Авва Доротей нарича всички мъченици, загинали заради любовта си към Бога „светите Богоносци“ и „овци, които знаеха за Бога и които Бог знаеше, защото Сам Христос казва за тях: „Моите овци слушат гласа Ми, и Аз ги познавам, и те вървят подире Ми” (Йоан 10:27).
В Стария Завет, в книга Притчи, срещаме една препоръка на мъдрия Соломон: „Сине мой, дай сърцето си на мене, и очите ти нека внимават в моите пътища“ (Притч. 23:26).
Св. Игнатий постъпил по съвета на мъдрия Соломон, като казал на своя мъчител: „Богоносец е този, който носи Христа в душата си“.
Богоносци са и всички християни, които не само носят Христос в себе си, но и един другиго носят теготите си към Царството Небесно, заради любовта си към Христос: „Понасяйте един другиму теготите, и така изпълнете закона Христов“ (Гал. 6:2).
Честит празник, Богоносци и Христоносци!
