Християнство.бг
В неделя, 29 януари, Високопреосвещеният митрополит на Верия, Науса и Кампания г-н Пантелеймон отслужи и проповядва Божието слово в църквата „Свето Успение Богородично“ в Науса, където се пази Чудотворната св. икона на Пресвета Богородица „Всецарица“.
В края на Божествената литургия той освети първия параклис в чест на новия светец на нашата Църква св. Герасим Химнограф и св. Анна, в чийто скит се подвизаваше новият светец.
Множество благочестиви жители на града и вярващи от областта, честни отци и духовни чеда на свети Герасим дойдоха да измолят благодатта и помощта на светиите и да се помолят в новия параклис, който се намира вътре в светия храм и ще служи за молитвените нужди на енорията.
Високопреосвещеният митрополит г-н Пантелеймон по време на словото си, видимо развълнуван, се спря на житието и духовното наследство на своя духовен отец и нов светец на нашата Църква св. Герасим Микраянанит Химнограф, като не пропусна да поздрави настоятеля на храма, секретар на Светата ни митрополия и архиерейски наместник на Иринуполис архим. Арсений Халдаиопулос и неговите съслужители, като между другото спомена:
„Вие всички сте храмът на живия Бог, според Божието слово „ще се поселя сред тях и ще живея между тях“.
„Увереност в тези думи ни дава в днешното апостолско четиво основателят на нашата местна Църква, първоапостол Павел. Уверение, което не може да бъде оспорено, не само защото този, който ни уверява, е „верен“, но и защото това уверение носи и печата на Божието слово.
Но какво ни уверява великият апостол?
Той ни уверява, че ние сме храм на живия Бог. „Вие сте храм на живия Бог“, казва той. Храмът е Божий дом и ние не сме дом на някакъв незнаен бог, не сме дом на някакъв фалшив бог, като онези, в които вярваха идолопоклонническите съграждани на християните от Коринт, към които се обръща апостолът, а храм на живия Бог.
Вие сте храм, пише апостолът, на Бога, който съществува, който Е жив и следователно истинен и няма нищо общо с неодушевените и безсловесни същества или въображаемите лица, които езичниците почитаха като богове.
Нека за момент помислим за разликата. В капищата на идолите вярващите дори не влизаха, те принасяха жертвите си на лъжливите богове извън техните храмове. Напротив, онези, които са повярвали и вярват в Христос, не само са имали и имат възможността да влязат в Божия дом, в храма, да му се поклонят „в дух и истина“ и да почувстват присъствието Му, но също така са имали и имат възможността самите те да станат „Божи дом“, да станат „Божи храм“ и да имат Бога като обитател на душите и телата си.
И това е една реалност, защото Божието слово от Стария Завет, което небесният Павел повтаря, е неопровержимо. Какво казва Бог? — Ще се поселя сред тях и ще живея посред им. Ще обитавам между тях и ще ходя сред тях, и не ще оставя нищо далеч от Моето присъствие и благодат.
Колко велика е тази чест, която нашият Бог и Създател ни оказва, като приема да обитава в човешкото тяло и душата ни! Но колко много трябва да обръщаме внимание и на нашия живот и на нашето покаяние, така че да е угодно на Бога да се вселява в нас. Понеже не бива да забравяме, че Бог не може да съжителства в нашата душа и тяло заедно с греха и нечистотата. Затова Той ни призовава, както чухме в апостолското четиво, да се отдалечаваме от всичко, което не Му е угодно, да се отвърнем от греха и да се освободим от всичко, което замърсява душата ни.
Разбира се, чистотата на душата не е нещо, което се постига лесно, тъй като живеем в свят, в който грехът е навсякъде, а и нечестивият се опитва да ни съблазни и примами към греха, за да ни отдалечи от Бога. Необходими са постоянна борба и усилия, за да избегнем капаните на нечестивия и да не падаме в грях. Нужно е обаче и покаяние, когато това се случи, и очистване на душата ни в тайнството на светата изповед и участие в тайнството на Божествената Евхаристия, чрез която Христос се вселява в пречистената ни чрез покаянието душа.
Така се е подвизавал и така е живял живота си и новият светец на нашата Църква, свети Герасим – химнописец, подвижник от скита „Малката св. Анна“, който от младостта си е следвал Божието увещание, което чухме да се повтаря днес в апостолското четиво и се отдалечи от света и неговия грях, като се бореше с упоритост и постоянство в пустинята на Света гора и „Малката света Анна“, за да направи себе си „храм на живия Бог“. И той го постигна чрез Божията благодат, както се вижда не само от небесните откровения, които заслужи да преживее, но и от великия дар на химнографията, който получи и чрез който възхвали и почете хиляди светии. Защото химните, съставени от светия Герасим Песнописецът, бяха божествени, боговдъхновени и неговата ръка бе божествено движена, и всичко, което той написа, беше продукт на вселяваща се в душата му божествена благодат, която го направи мистична тръба на Светия Дух и вещател на божественото Слово, като стана оръдие на божествената намеса в нашия свят, тъй като през целия си живот той беше храм на живия Бог.
Почитайки новия светец на нашата Църква, свети Герасим Химнописец, вашата енория и нашата света Митрополия пожелаха да посветят олтар на този нов светец на нашата Църква и на майката на Пресвета Богородица, покровителката на вашата енория св. Анна – покровителка на скита, където св. Герасим е живял в уединение в продължение на 70 години – в „Малката света Анна“. Отварянето на вратите на този параклис ще стане след Божествената литургия и така ще имате благодатта на нашата Приснодева Мария и благословията на св. Анна и св. Герасим, заедно с благодатта на св. Теофан и светите новомъченици от Науса, и ще имате възможност всеки ден да призовавате за тяхната молитва и ходатайство.
———
Превод: архим. Никанор, игумен на Църногорската св. обител
Източник: Imverias.gr
