Меню Затваряне

С милостиня ще се избавим от всяка беда и ще получим Царството небесно

Благочестивият израилтиянин Товит, давайки наставления на своя син Товия, между другото казал:

От имота си давай милостиня, и да не жали окото ти, кога правиш милостиня. От никой сиромах не отвръщай лицето си, тогава и от тебе не ще се отвърне Божието лице. Кога имаш много, давай от него милостиня, и кога малко имаш, не бой се да правиш милостиня и по малко: ти ще си сбереш богато съкровище за в ден на нужда (Товит 4:7-9).

Как да разбираме тези думи? В Александрия живеел един христолюбец, богат и милостив човек. Той имал обичай всеки месец да раздава милостиня на старците и бедните. Но ето, че веднъж този човек го постигнало нещастие. Зли хора го наклеветили пред воеводата, отнели неговото имение, жената и децата му, дори и неговия тъст. Христолюбецът от богат станал беден, а дяволът се зарадвал на това, че му отнел възможността да прави милостиня. Но приятелят на бедните не преставал всеки месец да дава и последното, което имал, за да им помогне.

Така минал един месец, минал друг, настъпил трети. Бедните пак дошли и казали на роба на милостивия: „Кажи на своя господар, да ни отдели и днес милостиня, както преди“. Робът отишъл и му казал, но прибавил още и от себе си: „Когато раздадеш и последното, с какво ще живееш?“ Господарят отговорил: „Ако не им помогнем, гневът Господен ще ни постигне, и затова, докато сме живи, ще разделяме с тях и последната монета“.

И какво станало? Господ погледнал накрая Своя раб и неговите нужди и напаст, и го избавил. Нищелюбецът1Нищелюбие – доброволна бедност, а също и благотворителност, чиито корени са в християнската доктрина за любовта и милосърдието, според която помощта на нуждаещите се е средство за спасяване на душата на човек, затънал в грехове. Такъв вид благотворителност ражда феномена на филантропията (бел. ред.). се явил пред господаря, разказал му за своето бедствие и го умолявал да направи разследване по неговото дело. Господарят обърнал внимание на молбата на невинния, направил строго разследване, и клеветата на враговете му била разкрита. Върнали на нищелюбеца имението, а неговите врагове, които го разорили, били строго наказани. Всичко това станало, завършва сказанието, заради неговата милостиня. Затова и случващите се с нас напасти нека да търпим… очаквайки от Бога велика милост“.

И така, ето как трябва да разбираме думите на Товит към неговия син: Бог никога не забравя нашата милостиня и Той ще ни избави от нужда и беда. И споменатият нищелюбец потвърждава това; уповавайки се на Бога той, бидейки и в нужда, последното отдавал на бедните, Бог видял това и, за да покаже, че го е видял, отново му върнал цялото негово имение и разкрил невинността му пред всички. Така чрез милостинята ние ще се запасим с богато съкровище за деня на нуждата. А затова да се придържаме към милостинята и да бъдем прилежни в нея. Амин.

———

Превод: Виктор Дора

Източник: „Пролог с поучения за всеки ден от годината“, Свето-Успенска Почаевска лавра, 2007 г. Съставил прот. Виктор Гурев, 1888 г.

  • 1
    Нищелюбие – доброволна бедност, а също и благотворителност, чиито корени са в християнската доктрина за любовта и милосърдието, според която помощта на нуждаещите се е средство за спасяване на душата на човек, затънал в грехове. Такъв вид благотворителност ражда феномена на филантропията (бел. ред.).
Posted in Църковни слова

Вижте още:

error: Content is protected !!