Християнство.бг
„Честит рожден ден, Георги! Вечна и блажена да бъде паметта ти.“ С тези думи Пловдивският митрополит Николай завърши заупокойното си слово при опелото на Георги Кузев в Кричим. Владиката говори видимо развълнуван за съдбата на младия мъж, за самотата му и за трагичния край на човек, който е търсил любов, доверие и близост.
На 14 август, в навечерието на Успение Богородично, близки и роднини изпратиха Георги Кузев в последния му земен път. Денят на опелото съвпадна и с рождения ден на покойния.
„Днес Георги Кузев има рожден ден. И точно днес го изпращаме до новия му дом, в който ще има вечен покой“, каза митрополит Николай в началото на словото си.
Владиката описа Георги като човек, когото познавалите го определят като работлив, винаги усмихнат и много доверчив – „един добър човек“.
Митрополит Николай говори и за самотата, която е съпътствала живота му. Георги е бил сирак, след като родителите му са загинали при нещастен инцидент. Имал е сестра, която го обича, но самият той е изпитвал нужда от дом, сигурност, съпричастност и човек, когото да обича и който да го обича.
„Имал е нужда от любов. Търсил я е. Искал е да открие сродната си душа, с която да сподели живота си“, каза митрополитът.
Именно стремежът към любовта, по думите му, е давал на Георги надежда, а надеждата го е карала да вярва и да се доверява.
„Доверил се е, но вместо любов е намерил смъртта си“, каза със силно вълнение Пловдивският митрополит.
Той определи случилото се като нещо, което трудно може да бъде осмислено с обичайните човешки мерки.
„Във всичко това има нещо нечовешко, нещо отвъд нашите човешки мерки и представи, нещо, което, признавам, и аз още не мога да осмисля“, каза владиката.
По думите му трагедията трябва да накара обществото да се замисли за „крещящата липса на любов“ и липсата на емпатия, за огрубяването на човешките души, загубата на вяра и уважение към човешката личност.
Митрополит Николай не насочи словото си единствено към извършителите, а отправи поглед към отговорността на всички хора.
Той говори за бездействието, отчуждението и безчувствеността към болката на ближния – явления, които според него са позволили злото да се разрасне дотолкова, че да достигне до деца и да се прояви чрез жестоко насилие.
„Не знам. Ще се молим и ще мислим“, каза архиереят.
Във втората част на словото си митрополит Николай се обърна директно към покойния.
„Георги, чедо“, започна той и изрази вярата си, че най-късно на следващия ден Георги ще се изправи пред Света Богородица – Майката на Иисус Христос.
Митрополитът заяви, че не знае защо на Георги не е било дадено да открие любовта в земния си живот, но вярва, че във вечността той ще получи „най-великата любов“ – тази на Божията майка.
Особено силни бяха думите му, че не е случайно изпращането на Георги именно в деня преди Успението на Пресвета Богородица.
„Св. Богородица ще те прегърне, ще ти даде любовта, която ти е била отказана и която не си получил тук, сред нас“, каза митрополит Николай.
Владиката отправи и необичаен призив към покойния – когато застане пред Света Богородица, да я помоли за милост към родителите на своите насилници.
„Помоли Богородица да бъде милостива към тези нещастни хора, но я помоли да бъде милостива и към всички нас“, каза той.
Според митрополит Николай страданието няма да засегне единствено извършителите, а и техните родители, които ще живеят с последиците от случилото се.
В края на словото си владиката обобщи християнския отговор на трагедията с три думи – молитва, размисъл и покаяние.
„На теб оттук нататък ти е отреден вечен живот и вечна любов, на твоите насилници и техните родители е отредено страдание, а на нас – останалите ни е отредено да се молим, размишляваме и да се каем.“
Цялото слово на митрополит Николай вижте в сайта на Пловдивска митрополия.
