Д-р Ивана Радонова
В последните години сме свидетели на множество инициативи, които ни подтикват към творчество, иновативен подход и новаторство. Понякога този подход изглежда доста наивен – та нима човечеството е способно винаги да намира нещо ново по отношение на нещо старо или вече утвърдено? Не можем да твърдим това с увереност по принцип, но едно е сигурно – новаторският подход не оскъднява по отношение на вече традиционния календар, украсяван с различни изображения на храма „Св. вмчк Георги“ в Каварна. И тази година календарите са налице. И тази година има нещо ново – името, авторът, използваната техника. Един и същи обаче остава изпълнителят на тази идея – каварналията Атанас Димитров – АтаДим, за когото родният град е пристанище, а храмът – истински дом.
Не е нещо ново и ентусиазмът, с който се търсят решения при изготвянето на ежегодните календари, както и готовността на творческия екип да създаде красиво и уникално произведение. И тук не можем да не отдадем благодарност и възхвала на нашия Бог и Творец – на Този, който ни създаде от небитието да съществуваме и Който ни подари възможността самите ние да ставаме творци. На Този, заради Когото някога имащият всичко според земните разбирания и стандарти воин Георги се е отказал от почести, слава и дори от самия си живот, за да наследи Царството Божие и Неговата слава, за да бъде и до днес покровител и закрилник на всички, прибягващи до помощта му. Подвиг, който увлечени в ежедневните грижи не можем докрай нито да проумеем, нито да оценим. Затова пък можем докрай да се насладим на чудотворството на светеца, което не секва и до днес и което ни уверява в една истина – вярата дава живот вечен, а преплетената с нея любов е извор на надежда и доброта.
Тези послания сякаш са скрити навсякъде в скромния, но любим за каварналии – а и не само – храм. Затова не е и чудно, че през изминалите години толкова талантливи творци дадоха своя принос в изобразяването му и превръщането му в символ на времето – непреходен в преходното време и свят.
През 2023 г. храмът „Св. вмчк Георги“ украси два календара – стенен и джобен – и една картичка. Художничката на големия календар е Долорес Дилова – забележителен творец, който живее и работи в София, но с голяма любов и често рисува Каварна и морето. Долорес е дъщеря на художника Дило Дилов – един от най-изявените представители на импресионизма в българското изкуство. Самата тя е наследила светоусещането и таланта на своя баща и от малка е лауреат на авторитетни конкурси, а по-късно участва в редица изложби в страната и чужбина. Завършила е Националната художествена академия – София, със специалност „Живопис” при проф. Иван Кирков. Дизайнът на календара отново е дело на Глория Ангелова.
За картичката и джобното календарче – което продължава да бъде единственото издавано от извънстоличен храм с упътване кога и как се пости през годината – е използван съвсем друг подход. С помощта на съвременните технологии една снимка е обработена и превърната във феерия от светлина и цветове, които се преливат и създават усещането за празничност, веселие и топлота. Това превъплъщение е дело на Костадин Маджаров – дългогодишен сподвижник в храмовите дизайнерски начинания.
И отново да отбележим – самото календарче се издава най-вече, за да напомня за силата и значението на поста не като традиция, а като средство за очистване на душата. Като част от пътя към Бога и Неговия непостижим промисъл за всеки от нас. Като възможност да станем и по-добри, и по-силни, и по-просветени.
На многая и благая лета! Амин!
————
Източник: Вяра и Дело, брой 1 (39), година IX, февруари 2023 г.
Всички броеве на „Вяра и Дело“ можете да изтеглите от страницата на бюлетина или да четете в рубриката Вяра и Дело.