Атанас Димитров – АтаДим
Отново идва време за равносметка и отново поглеждаме напред с надежда – към новата година и събитията, които ни очакват през нея. От незапомнени времена помощник в отмерването на времето ни е календарът. Сътворен от човека за човека, но носител на нещо, което е отвъд нас. И нашепващ ни, че трябва да ценим всеки ден и всеки миг. Да ценим хората в живота си, да съхраняваме наследството от предците ни и да предадем най-доброто на децата си.
Сред това най-добро често са и добрите традиции, които създаваме. Традиции, които често се раждат като добра идея, остават като приятно занимание и се превръщат в нещо, без което вече не можем. Така се случи и с традиционния календар, украсяван с различни изображения на храма „Св. вмчк Георги“ в Каварна. Всяка година се търсят нови начини, подходи и възможности не просто да се издаде един календар, а да се създаде произведение на изкуството, което да отразява най-важната връзка – тази между Бога и човека. Както и една друга връзка – тази между преходния ни живот и вечността.
Отмервайки дните с календарите, носещи изображението на каварненския храм ние неволно се замисляме за онзи път, който човек извървява от раждането си до вечния Живот. И понякога – дори само за миг – усещаме, че не сме родени за да изчезнем безследно, че в нас гори огън, който ние самите трябва да разгорим. Така всеки ден, всеки нов лист от календара може да бъде повод за възхвала и радост, за лично осъзнаване и защо не – покаяние.
Отново в изданието за 2022 г. не е използвана картина на художник. Дизайнът на новия едносекционен календар на храма пак е изготвен безвъзмездно от Иван Илиев – графичен дизайнер и илюстратор от Бургас. Иван работи в стил 2D and Flatgraphicdesign. Специализирал се е в изготвянето на широка палитра от рекламни материали. Интересното при плоския дизайн е, че фокусът се поставя най-вече върху съдържанието и върху най-важните за възприемане елементи. Това лесно може да се види в изображението на стенния календар – изчистени, ясни линии, звездно небе с пълна луна, а под тях скромният, но вдъхващ сигурност, силует на храма. Цветовете са пестеливо подбрани – няколко нюанса сиво, червено и синьо. Въздействието обаче е достатъчно силно, защото само един поглед е достатъчен да те накара да се почувстваш сякаш си под звездното небе, загледан в храма, а брегът на морето е нейде съвсем близо.
Тази година автор на джобното календарче, което продължава да бъде единственото издавано от извънстоличен храм с упътване кога и как се пости през годината, е великотърновецът Костадин Маджаров – програмист и графичен дизайнер на свободна практика. В свободното си време обича да бяга, занимава се с туризъм, дигитален маркетинг, а от скоро е и програмист.
А самото календарче се издава отново най-вече, за да напомня за силата и значението на поста не като традиция, а като средство и възможност за очистване на душата.
Бихме искали да благодарим на всички, които помогнаха някогашното добро начинание да се превърне в устойчива традиция. И най-вече да благодарим на Господ за добрите другари и неочаквани срещи, за всяка помощ в трудни ситуации и за възможностите, които всеки ден ни дава.
Нему слава, чест и поклонение сега и во веки! Амин!
––––
Източник: Вяра и Дело”, брой 1 (33), година VIII, януари 2022 г.
