С преклонение към паметта на митрополит Стефан

Във връзка с годишнина от смъртта на Великотърновския митрополит Стефан (10 ноември 1995) публикуваме спомен за него на Варненския и Великопреславски митрополит Кирил (9 юни 2013)

Варненски и Великопреславски митрополит Кирил

Запазил съм най-добри спомени и впечатления от блаженопочившия Великотърновски митрополит д-р Стефан. Въпреки че не го познавах съвсем отблизо, той винаги се отнасяше с голямо внимание и бащинска обич към мене. Това може би донякъде се дължеше и на обстоятелството, че разликата във възрастта ни беше доста голяма – почти 50 години. Също така и двамата бяхме родом от Добруджанския край – той от с. Чернево, Варненско, а аз от с. Царев брод, Шумен.

Спомням си, че след каноничното ми утвърждаване за Варненски и Преславски митрополит (26.02.1989 г.), в приемния салон на Синодалната палата, понечвайки да ме поздрави с избора, дядо Стефан беше извикал спонтанно: “Кирил победи във Варна!”, вдигайки високо десницата си, свита в юмрук. Неговата реакция вероятно не беше случайна, защото и аз се числях към духовниците “наследници” на покойния Български патриарх Кирил, т.е. бях сред духовниците, приели монашество от духовни чада на блаженопочившия първойерарх. Мой духовен старец беше приснопаметният Браницки епископ Герасим, който ми даде и името на своя старец – патриарх Кирил.

В църковно-административното си поприще дядо Стефан стоеше на високо равнище и служеше за пример на всички нас – по-младите духовници. За съжаление, в последните години от живота си той заболя трайно, което не му позволяваше да продължава да работи и да служи така активно, както беше свикнал.

Присъствах на неговото опело и погребение във Велико Търново, за да се помоля за душата му и да поискам прошка, защото той заслужаваше по-голямо внимание в последните си дни, което не получи!

Мисля, че личности като Великотърновския митрополит д-р Стефан трябва да бъдат възпоменавани с признателност, защото това е част от нашия дълг към историята. Отстоявайки това свое мнение, възприех с радост и дадох своето благословение при храм “Св. Троица” в с. Чернево, родното място на покойния български архиерей, да бъде поставена паметна плоча с възпоменателен надпис, каквото беше и решението на тамошното църковно настоятелство.¹Това начинание не можа да се осъществи, поради кончината на архиерея. – Бел. Б. Ц.

Оставам с преклонение към паметта на митрополит Стефан!

Бог да го прости!

———

Източник: Борис Цацов “Великотърновски митрополит д-р Стефан”, София, 2019

• 1
  Това начинание не можа да се осъществи, поради кончината на архиерея. – Бел. Б. Ц.