Мнозина са поразени от факта, че доведен до отчаяние млад човек е замислил терористичен акт в православна гимназия. Какво може тогава да се каже за обикновените училища? Уви, преподаването на Закон Божи още не гарантира защита от лошите мисли и злото.
Православната класическа гимназия “Преп. Варлаам Серпуховски”, където 18-годишният Владислав Струженков се е самовзривил, е била открита на територията на Введенския женски манастир през 2001 г. Разликата между православните гимназии и обикновените училища като допълнение към общообразователните предмети е, че на децата преподават знания по Православна култура: Закон Божи, Свещ. Писание, Православен катехизис, История на Църквата и др.
Денят в тази гимназия започва с молитва. Големият плюс на такива учебни заведения са малките класове: 8-16 души. „Искам тук да доведа своя син – споделя жителят на Серпухов Димитрий в отзивите – детето трябва да се учи на добро!“
Според предварителната версия, младият човек (завършил гимназия миналата година) е имал проблеми с учителите и другите ученици. Той е искал да взриви самоделното устройство на утринната молитва, но то се е взривило на входа на училището.
Ако има тормоз в православните гимназии, какво да кажем за обикновените училища?
“Дъщеря ми завърши тази гимназия миналата година и нямам нищо друго, освен благодарност както към монахините, така и към педагозите! Както показва практиката, такава беда може да се случи във всяко учебно заведение“ – пише една от майките, която се казва Олга.
Но са много и негативните мнения: „Аз уча там, върху мен се упражнява педагогически тормоз, храната е ужасна, отношението към учениците – също, надявам се да закрият това адско място“ – пише момиче на име Настя Б. Работата е там, че далеч не всички деца се учат в православни учебни заведения по своя воля, често “така искат родителите”. Съдейки по всичко, към числото на такива ученици е бил и Владислав Струженков. Забележително е, че на своята лична страница в социалната мрежа още през 2015 г. тийнейджърът е публикувал комикс: „Училището се запали, а всички започнаха да помагат: кой с бензин, кой с дърва, а други носиха въглища“.
За това, че гимназията може да е била място на тормоз, съобщават много други. Жителката на Серпухов Татяна Г. споделя: “Ето до какво доведе мълчанието за случващото се в тази „православна“ гимназия! Много въпроси има към директора на гимназията и учителите! Тормоз над децата наистина има, казвам го като човек, който даде детето си там! Проблемите бяха огласяни многократно, но всичко се замиташе под килима”.
Пострадалите от взрива юноши са изпратени в различни болници в близост до Москва, в това число и в център за изгаряния. 15-годишният Иван Гутор е с множество рани и изгаряния. „Дойдох сутринта, закъснях малко за молитвата. Влязох, и след три минути имаше неочакван взрив. Всички избягаха“, казва момчето. Заедно с Иван различни наранявания са получили още девет деца от 11 до 14 години. Някои са с изгаряния, други – с охлузвания и натъртвания.
Позната на семейството Карина е в шок от случилото се: “Той е прекрасен, много добър и мил! Да, постъпил е ужасно и глупаво, но съм сигурна, че е бил подтикван към този акт. Познавам майка му, тя е прекрасна, мила, обича го безкрайно.”
Вече е известно, че Струженков е имал психологически проблеми. Според майката той е бил прегледан от психолог и е пиел антидепресанти, но наскоро е спрял да приема предписаното лекарство. Твърди се, че дори е подписал “договор срещу самоубийство” с училищния психолог – писмено споразумение, че се задължава да запази живота си и да не се наранява до 1 януари 2022 г. Момчето страдало от заболяване на щитовидната жлеза, а след оперирането ѝ започнало да напълнява и бил много притеснен. Въпреки здравословните проблеми обаче, той се е занимавал със стрийтлифтинг. Треньорът му казва, че тийнейджърът е бил въведен в спорта от баба си, за да “има приятели и да го направи по-весел”.
Богословът, философ и дякон Андрей Кураев споделя мнението си по повод на случилото се:
“Ясно е, че човекът е имал тежки преживявания, включително и такива, свързани със собственото му заболяване. Но, доколкото разбирам, това не е било тайна за училищния психолог. Възниква въпросът защо психологът не е казал за това? Защо според учениците това момче е било изложено на негативни нагласи от страна на учителите? Напротив, трябвало е да се състави някаква специална програма за него, да не се изисква изпълнението на всички уставни правила, да се създаде щадящ режим. Изглежда, че това не е направено. При тези условия той би могъл да възприеме дори обичайните, редови изисквания като тормоз. Не бих бързал да обвинявам учителите в тази гимназия, но бих обвинявал хората по-нависоко, свързани с църквата. Когато се случи стрелбата в Казан, патриархът каза: “Ако сега се преподаваше Основи на православната култура, това нямаше да се случи!” Такъв беше отговорът.
Изводът е: по-малко патос, по-малко самореклама като “дайте ни повече деца, повече пари, повече власт и влияние и ние, църковниците, ще направим всичко по-добре!” Не става така. Приказката, че „в църквата няма да ги научат на лошо“ трябва да бъде забравена.
И третият момент: днес наблюдаваме удивително разминаване между физиологичната и културно-социалната възраст сред тийнейджърите. Това е огромно предизвикателство за цялата ни култура, за цялата ни педагогика. Сега нашето детство продължава до 25 години, до дипломирането той е все още дете. С тийнейджърите трябва да се работи и е наивно да се мисли, че монасите ще дойдат и ще ги научат на всичко”.
Превод: Ренета Трифонова
Източник: mk.ru