Радина Райкова
О. Харалампос Пападопулос
Днес бих искал да ми позволите да напиша нещо по-лично. Така ще ви благодаря от сърце за хилядите пожелания и съобщения, които ми изпратихте за имения ми ден, в чест на св. свещеномъченик Харалампий. За пореден път ме дарихте с радост и любов, опора и подкрепа в моята духовна борба и служба. Вашата любов от години ме придружава и лекува.
Някога чувствах, че любовта, която получавам, не съответства на това, което съм, и казах на мои приятели и ближни: “Дарявате ме с много любов, но позволете ми да опозная по-добре кой съм аз и колко мрак, какви травми и рани нося със себе си. Не съм това, което си мислите, и не знам дали ще издържите да видите кой съм всъщност…”
Тогава един мой приятел ми каза: “Отец, може да не знаем какво правиш и не ни интересува, но знаем кой си, защото никога не си крил истината. Не си ни представил нещо, в което не вярваш или което не си. Не те заобичахме, защото си голям аскет и “гуру”, нито понеже си съвършен, а защото си автентичен, пряк и човечен, говориш истински и от сърце… Не се преструваш на нещо, но ни показваш Някой…”.
Не знам дори тези думи за мен дали мога да приема… Въпреки това знам, че никога не съм писал или говорил за неща, в които не вярвам, не съм преживял или не съм копнял през живота си. Понеже не съм постигнал много и може и да не успея, но съм копнеел за тях и съм ги искал.
Никога не съм искал да размахвам пръст на никой човек, защото се чувствам грешен и никакъв, за да го направя. Единственото, което искам да разкрия в текстовете, които пиша и моите думи, са Божиите обятия. Тези, които почувствах от малко дете дори и по време на ужасните ми страдания. Тези обятия, които са отворени за всичко и за всеки.
Искам всички да почувстват, че Бог има план за тях и че ги обича вечно, без това да се променя, независимо от действията им. Искам да кажа на всички, че не са това, което мислят или чувстват, това, което другите са ни казали и са ни набили в главата и сърцето ни.
Не, ние не сме нашите мисли мисли или чувства, ролите и маските, които ежедневно носим, ние сме нещо по-дълбоко отвъд мислите и действията. Ние сме образи на Бога, Божия светлина, деца на Този, Който ни е създал и никога не би ни оставил да се изгубим. Не сме това, което бяхме вчера или само това, което сме днес, но това, което можем да станем утре.
Нека оставим настрани заблудите на ума и нека обърнем внимание на истината в сърцето си. Там, където живее Христос, там, където винаги има мир, светлина и радост. Просто остани тих и спокоен и ще усетиш дори и само за минута, че цялата суматоха е на повърхността на морето, а на дъното винаги има мир. Слез към дъното на сърцето си и си отдъхни.
Много хора ме питат: “Но отец, с толкова похвали и обичливи думи не ставате ли самонадеян?” Усмихвам се и си казвам: “Ако знаеше моите травми и рани, нямаше да ме питаш”. Изпитанията са най-голямата благословия в живота ни. Сега, когато преминаваме през тях, не го осъзнаваме, но ще дойде момент, в който всички неща ще се свържат помежду си и разпръснатите сцени от живота ни ще се превърнат в най-съвършения житейски сценарий.
Пределно ясно е, че всички хора можем да изпаднем в самонадеяност и високомерие. Но добрият Бог не ни оставя. Грижи се за това да имаме по едно-две изпитания. Изкушения и изпитания, които ще ни научат да бъдем смирени и стъпили здраво на земята, които ще ни карат да слезем на земята всеки път, в който проявяваме капка самонадеяност. Така че отговорът е, че болката ме сломява и надеждата ми е моят Христос: “Господи, ако знаеха за мрака ми, щяха само да се възхищават на Светлината Ти”.
Благодаря ви още веднъж за пожеланията, но разбирате, че не мога да отговоря на всички поотделно. Мога обаче смирено да пожелая на всички вас Бог да ви пази, да бъдете благословени от Христос, да се радвате на радостта, която Той дава и да не забравяте да живеете с възхвала към Бога и благодарност за всички моменти от ежедневието. Там, където раните се превръщат в чудеса и душите ни си поемат дъх.
С най-добри пожелания към всички!
————–
Превод: Радина Райкова
Източник: π. Λίβυος
