Творческа работилница на "Ангелофания от хартия" за деня на св. Харалампий • Християнство.бг

Завърши вторият цикъл от творческите работилници на „Ангелофания от хартия“ – „Да бъдем като пчеличките”.

На 21 януари „Ангелофания от хартия“ към Православен просветен център „Св. Цар Борис Михаил“ – град Сливен, започна с творческите работилници посветени на Бог Творец, човекът като микротворец и грижовен иконом на творението, труд и молитва с житието на св. Симеон Богоприемец и завърши с житието на св. свещеномъченик Харалампий Чудотворец, епископ Магнезийски.

Св. свмчк. Харалампий живял през 2 век в Магнезия, Мала Азия, в епохата на жестоки гонения срещу християните. Той бил много праведен и още приживе показал своята святост, разпространявайки Божието слово. Не след дълго станал епископ. В края на своя живот бил подложен на жестоки мъчения от римския император Септимий Север, за да се откаже от Христовата вяра. Той оставал непоколебим, а вярата му лекувала всичките рани и всяка сутрин те зараствали по чуден начин. Издъхнал на 113 години, преди да бъде посечен от меча. Този дивен проповедник на вярата е почитан горещ застъпник, бърз помощник в скърбите и защитник против болести и епидемии (използвал е мед като лекарство), а в народната ни традиция е почитан като покровител на меда и пчеларите.

Паметта му честваме на 10.02., когато в храмовете вярващите носят мед, който се освещава. През цялата човешка история медът е считан за лековит, благотворно лекарство поднесено от малката божия твар – пчелата, а нашата непрестанна молитва е нашият лек.

Творческите работилници носеха заглавието и посланието: „Да бъдем като пчеличките“. Децата учиха за Бога и вярата, докато изработваха свещи от пчелни восъчни листи.

Не може да обичаш Твореца, без да обичаш творението. Накратко казано: сърце, което има милост към всяко творение, е придобило добродетелта чистота. Ние можем да се поучим от пчелите и подвига им. В живота на пчелина няма гордост, ревност, злоба. Там всички са обединени в една задача, в единодушие и единомислие. Пчелите могат да ни бъдат за пример и това се акцентира в посланията към малките творци. Тъй като в енорията на „Св. Цар Борис Михаил“ – Сливен има енориаши, отглеждащи пчели, решихме да свържем труда им с творческите работилници в обучителния процес.

На „Ангелофания от хартия“ към Православен просветен център „Св. Цар Борис Михаил“ – град Сливен семейство Иванови дариха восъчни листи, а он тях бяха изработени свещи. По време на творческия образователен процес бяха използвани няколко техники за изработването, а за декорация бяха вплетени лавандула, бор, канела, лимон, бор и др. естествени материали. Много от родителите се включиха с децата си в процеса на творческата работа. Децата оцветиха иконата на св. Харалампий, прилагайки отново различни техники, използвайки въображение. Някои от тях бяха подредили с помощта на родителите си иконите до бурканчета с мед (собствено производство), пчелини и цветя. Изделията на творците ще бъдат изложени в храм „Св. Цар Борис Михаил“. Всеки, който има желание, може да се включи в творческите работилници. Изделията са с кауза, всеки желаещ може да определи колко да дари.

Събраните средства са за подкрепата на дейността на Православния просветен център и за подкрепата на дейността на фондация Дякония и мисия.

*Много от светите отци на Църквата в своите творения, които са „духовен мед”, ни дават пчелата като пример за смирение и трудолюбие, символ на християнските добродетели.

Св. Климент Алкесандрийски казва: „Научи се да се трудиш като пчелата, тя черпи нектар от всички цветя по полята„.

Св. Йоан Златоуст: „Както пчелите приготвят меда, като събират нектар от много и различни цветове, но му придават един вкус, така и ние нека се поучаваме от меда на отците, събиран в различно време, но носещ една и съща благодат и едно и също учение“.

Пчелата се използва като поетично сравнение (в богослужебна прослава на св. Всилий Велики) за тези, които носят мед (Истината) на вярващите и уязвяват с жилото си вероотстъпниците – (лъжата).

Библейските препратки към пчелата обикновено са свързани с дивите пчели. Топлият климат и изобилието от цветя са благоприятна среда за пчелите. Има над двадесет хиляди вида пчели, които са известни, а днес най-често срещаният подвид в Израел е тъмната пчела.

В Свещеното Писание също се откриват сведения за пчелите и пчеларството. Още преди иудеите да имат царе, начело на народа са били съдиите. Тези хора са били специални, избрани от Бога, за да водят народа Му. Една от тях е Девора – debhorah (дебора), което на еврейски означава пчела. Според покойния архимандрит проф. д-р Павел Стефанов за пчелите е споменато само четири пъти в Свещ. Писание и само един единствен път от тези четири са свързани с мед. Това е, когато силният Самсон разкъсва с лекота лъв и след известно време се връща на мястото, където жаркото слънце напича безжизненото изсушено тяло на лъва и вижда „рой пчели в лъвовия труп и мед“ (Съд. 14:8).

Пчеличките са си намерили къщичка и усилено работят в мир и разбирателство. Но не бива да подценяваме кротостта на тези божии творения, защото Свещеното Писание открива и тяхната нападателност и инстинкт за съхранение. Пчеличките от един кошер действат като един войник, в абсолютно нападателно съгласие и жестокост. Малките смели войници са яростни и нападат без да се замислят. Мойсей напомня на евреите за техните врагове сравнявайки ги с разярените пчели: „Погнаха ви така, както правят пчелите“ (Второз. 1:44). Авторът на псалмите се жалва, че неприятелите го заобиколили като пчели (Пс. 117:12). В книгата на пророк Исайя (7:18) пчелите се уподобяват на наказанието, което ще постигне иудеите, когато бъдат завладени от асирийците.

Отново в Свещеното Писание откриваме как Ханаан (Палестина) често се нарича „земя, в която тече мляко и мед“. Споменаването на мед в този израз вероятно загатва за култивирано пчеларство. Селските кошери, използвани днес, не са се променили през последните 2 000 години. Понякога те са голяма керамична делва. По-често представляват цилиндрични тръбни, изплетени от черничеви клонки, с дължина около 1 м и диаметър около 20 см. Поставят се хоризонтално под сянка, за да се избегнат палещите лъчи на слънцето.

Медът (на eврейски debash, на гръцки meli) се споменава 54 пъти в Библията, а пчелната пита – девет пъти. Медът се разглежда в различни функции като полезна храна, целебно лекарство, съставна част на приятни напитки, подходящ дар и ценно притежание. Свързването на Ханаан с мед и мляко се среща 21 пъти в Библията. Когато Христос възкръсва, Той се явява на учениците си и иска да яде, за да ги увери, че не е привидение. Те му дават да вкуси печена риба и пита с мед (Лук. 24:42). Евреите обичат много мед, защото тогава няма други подсладители.

Той е приятен и сладък за гърлото (Притч. 24:13). Но като всичко на този свят трябва да консумира с мярка, за да се избегне пресищане и отвращение (Притч. 25:16). Човек, който е преситен и свръхзадоволен, отхвърля дори ценност като пчелния мед (Притч. 27:7). Мечтата на хората е да попаднат на „реки от мед и мляко“ (Йов. 20:17). Пророк Исайя предсказва, че в месианското бъдеще неговите сънародници ще се хранят с „масло и мед“ (7:22).

Медът освен като източник на сладост и живот, причинява и горчивина. Още в древността иудеите са търгували с мед. Медът е ценен и като подарък се е ценял изключително високо. Чест е било да получиш подарък мед в гърненце. Когато Яков изпраща синовете си в Египет за провизии, те вземат като дар на фараонския сановник Йосиф „малко мед” (Бит. 43:11). Между храните на Давидовата войска се отбелязва и мед (2 Царства 17:29). Мъдрецът Иисус син Сирахов подчертава меда като една от главните „потребности за живота на човека” (39:32). Според пророк Йезекиил (27:17) те продават мед в Тир, а вероятно и в други финикийски градове. Установен е обичай да се събират запаси от мед в полето (Йерем. 41:8).

Много често медът се използва в символичен смисъл като намек за нещо, подобно на неговите качества. Например Псалмповецът нарича съдбите Господни „по-сладки от мед и капки от вощен мед“ (18:11). Премъдрият Соломон сравнява приятната реч с мед. Тя е „за душата сладка и за костите лековита“ (16:24). Иудеите са дарявали меда на храма¹.

Отново Свещеното Писание ни открива, че св. Йоан Кръстител се е хранил с див мед и акриди (Марк. 1:6; Мат. 3:4).

*Св. Павлин Милостиви, епископ Нолански, обявява през IV в. пчелата за „твърде тайнствена“. Свети Августин се хвали с това, че е добър пчелар (светият покровител на пчеларите обаче е неговият учител св. Амвросий).

„Пчелта е „огледалото на творението” – братя Тавоало.

Това е животинката, която служи, службата ѝ е в растителния свят, постоянна и без почивка. Малка производителка на блага, които ни се дават на трапезата без никаква нужда от промяна. Човечеството много преди науката е осъзнало, че за разбирането на природата и рационалното използване на нейните блага е необходимо по-добро опознаване на себе си, разбира се в близост до Бога. Защото Той е Законодателят, Творецът, Художникът на света, Който е сътворил всичко в Премъдрост и Негово е творението.

Работата с восъчни листи е подходяща и за хора с проблеми, свързани с двигателните умения (проблеми с вдигане на предмети, проблеми в сферата на когнитивното или дори възприятието). Работата с восъчни листи може да повлия благотворно, според моите скромни наблюдения.