Ренета Трифонова
Папа Лъв XIV призовава участниците във „Форума за изкуствен интелект на строителите“ да гарантират, че изкуственият интелект служи на човешкото достойнство, справедливостта и общото благо, и отбелязва, че развитието на етичните технологии трябва да бъде споделена, църковна мисия, отразяваща замисъла на Бог Създател: „интелигентен, релационен и воден от любов“.
Милиардер от технологичния свят открито подигра призива на папа Лъв XIV за спазване на етични принципи при разработването на изкуствен интелект. В центъра на напрежението стои един туит на папа Лъв XIV, който отправи призив за изграждане на „етичен изкуствен интелект“ – технология, подчинена на принципите на справедливост, солидарност и почит към живота. Той написа туит, че създаването на нови продукти и услуги не е просто материално занимание, а може да бъде част от един свят живот:
Технологичните иновации могат да бъдат форма на участие в божествения акт на сътворението. Те носят етична и духовна тежест, защото всеки дизайнерски избор изразява визия за човечеството. Ето защо Църквата призовава всички създатели на #AI да култивират нравствена преценка като фундаментална част от своята работа – да разработват системи, които отразяват справедливост, солидарност и искрено уважение към живота.
Веднага след това технократът Марк Андрийсън в социалната мрежа X (бивш Twitter) публикува саркастичен пост, в който осмя думите на папата и ги нарече „възвишено морализаторство“. Постът бе изтрит часове по-късно, но ефектът остана – един импулсивен туит разкри колко дълбоко е пренебрежението на Силициевата долина към всякакви нравствени граници.
Андрисън твърди, че всеки опит да се забави технологичният напредък в областта на изкуствения интелект е равносилен на убийство. „Нашето съвременно общество е подложено на кампания за масово обезкуражаване вече шест десетилетия – срещу технологиите и срещу живота – под различни имена като социална отговорност, доверие и безопасност, технологична етика“, изрази недоволството си той.
Реакцията сред католиците в технологичната сфера обаче беше достатъчно силна, за да накара Марк Андрисън да изтрие туитовете, но бележките на папата остават онлайн.
Кой е Марк Андрийсън?
Андрийсън е съосновател е на Andreessen Horowitz (a16z) – една от най-влиятелните венчър капитал фирми в Силициевата долина. Фирмата подкрепя компании като Facebook, Airbnb, Coinbase, OpenAI и много други. Още като много млад става известен като създател на Netscape Navigator – първия масово използван уеб браузър, който играе ключова роля в ранното развитие на интернет.
Съосновател е също така на софтуерния проект Mosaic, един от първите графични уеб браузъри. Роден е през 1971 г. и е смятан за една от ключовите фигури в интернет революцията и в съвременния технологичен капитализъм. Известен е със своите силни и често провокативни мнения за бъдещето на технологиите, особено изкуствения интелект.
Този сблъсък на високомерие и власт в Силициевата долина с папа, когото не могат да купят, уплашат или игнорират, разкрива дълбокия нравствен конфликт на нашето време, пише журналистът Кристофър Хейл. В новата си поредица „Letters from Leo“ той разглежда един от най-интересните сблъсъци на съвремието – между Ватикана и техноелита.
Папата, когото не могат да контролират
Защо един венчърен капиталист би реагирал толкова остро на призив за етика? Хейл предлага отговор: защото папа Лъв XIV може би е единствената фигура на планетата, която Големият Тех не може да купи, заплаши или контролира.
„Не можеш да контролираш папата, но можеш да контролираш американското християнство с пари“, казва един от коментаторите след инцидента. В Силициевата долина богатството купува влияние – от пастори и медии до университети и институти. Но папата отговаря само пред Бога. А тази независимост изглежда като обида за технократското самочувствие.
„Папа Лъв няма акции, които да се покачват, нито IPO, което да подготвя. Той не дължи нищо на инвеститори и не ласкае тяхната вяра в безкрайния растеж. Именно затова думите му тежат – и затова предизвикват ярост“, пише Хейл.
Първородният грях 2.0 – игра „на Бог“ с AI
Конфликтът между Църквата и Силициевата долина не е просто спор за регулации. Той разкрива нещо много по-дълбоко – древното изкушение човекът да иска да стане бог. В „Битие“ змията изкушава Адам и Ева с обещанието, че ще хората ще „бъдат като богове“.
Днес технологичните елити повтарят същият сценарий: говорят за „дигитално безсмъртие“, „прехвърляне на съзнанието в облака“ и „надмогване на човешките граници чрез код“.Те създават изкуствен интелект по свой образ и подобие и вярват, че това ги издига над всякаква нравствена отговорност.
Както отбелязва Хейл, всичко това е повторение на грехопадението в Едем: човекът се стреми към божественост чрез алгоритми и IPO-та, но гордостта винаги предшества падението.
Теологията на техноспасението
Особено показателен е примерът на друг технологичен милиардер – Питър Тийл.
Тийл често използва религиозен език, но го превръща в нова „технотеология“: спасението, според него, идва чрез човешкото съзидание – чрез основаването на нови компании, колонии и светове. Кротките не наследяват земята – иноваторите я колонизират.
Тийл проповядва светско безсмъртие: качи ума си в облака, победи смъртта, бъди месия чрез кода. Но в очите на папа Лъв XIV това е високотехнологично повторение на древния грях –желанието да „надминем от Бога дадените граници“. Именно това, казва той, е истинската духовна опасност на изкуствения интелект.
Двама Лъва и две революции
Изборът на името „Лъв“ не е случаен. Папа Лъв XIV съзнателно следва стъпките на Лъв XIII – автор на енцикликата „Rerum Novarum“ от 1891 г., която осъди безогледния капитализъм на индустриалната революция и защити правата на работниците. Тогава църквата се изправи срещу фабрикантите и социалния дарвинизъм; днес тя се изправя срещу алгоритмите и технократите.
Както Лъв XIII настоя, че икономиката трябва да служи на човека, а не обратното, така Лъв XIV твърди, че технологията трябва да служи на човечеството, а не да го поглъща. Той вижда в изкуствения интелект новата фабрична машина – тази, която може да обезличи човека, ако бъде оставена без морални граници.
Папа Лъв XIV призова учените, предприемачите и лидерите, ангажирани с разработването и използването на изкуствен интелект, да гарантират, че нововъзникващите технологии остават основани на зачитането на човешкото достойнство и общото благо, пише Vatican News.
В послание, адресирано до участниците във Форума за изкуствен интелект на строителите през 2025 г. , проведен в Папския григориански университет в Рим, папата изрази благодарност към онези, които чрез „изследвания, предприемачество и пастирска визия“ се стремят да съгласуват иновациите с мисията на Църквата.
„Не всеки напредък е прогрес“, казва папа Лъв XIV. „Въпросът не е само какво може да прави изкуственият интелект“, пише папата, „а в какво се превръщаме чрез технологиите, които изграждаме.“
Моралът не е спирачка на иновацията – той е нейната съвест. Технологиите, които не поставят човека в центъра, неизбежно го превръщат в средство. В свят, в който милиардери мечтаят за дигитално безсмъртие, папата напомня проста истина: ние сме създания, а не създатели. Нашето достойнство не идва от кода, който пишем, а от Бога, който ни е сътворил.
