Меню Затваряне

Технология на хибридната война, пропаганда и подмяна на ценности

Доц. д-р Костадин Нушев

Доц. д-р Костадин Нушев

В българското общество се засилват опитите за пропаганда на враждебни идеолигии, хибридни атаки, разделение, провокиране на конфликти и налагане на език на омразата. Как тази технология на хибридната пропаганда се опитва да въвлича религиозни символи и ценности, и да използва засега отделни църковни или парацърковни активисти, се вижда ясно от профила на новите шествия срещу прайда, срещу Европа и еврото, срещу подкрепата за Украйна и укринските бежанци и негласната подкрепа за подмолната пропаганда на путинистката враждебна идеология срещу единството на обществото и европейската солидарност.

Виждаме лица, които са с расо и кръст, но официално не са клирици, извършват хулигански действия пред президентството при държавни церемонии, но се афишират като борци „срещу гейове и джендъри“. Има политически шествия за мир и суверенитет, за референдуми срещу еврото и други политически цели, на които има и църковни хоругви, както и други символи като на православно литийно шествие, но официална църковна подкрепа за това не се обявява публично и реално не е дадена. За тези публични прояви има засега само неформална и негласна подкрепа от отделни клирици, насърчаване на подобни движения и прояви зад кадър, което, разбира се, не е по никакъв начин официална църковна позиция и публична подкрепа.

Така постепенно се създава една привидност и призрачност за някакво неясно и аморфно, негласно и неоповестено – открито и публично, православно присъствие и участие в подобни шествия, но при това няма официално ангажиране и намеса на Църквата в политиката и подкрепа за популистките движения.

Този феномен осезателно се засили по време на пандемията и появата на антиваксиналните движения с техния зилотски и фундаменталистки уклон, които си останаха парацърковни, неофициални и неформални, но засегнаха много сериозно и големи групи религиозни хора и клирици вътре в църковните общности. Войната на Путин в Украйна използва активно тези зилотски и фундаменталистки движения и ги импулсира и инструментализира открито и прикрито за своята хибридна и подривна пропаганда срещу „враждебните страни“ от списъка с държави от Атлантическия алианс и Европейския съюз.

Така едновременно подмолно и прикрито Православието чрез отделни клирици се въвлича и използва за пропаганда, православното изповедание се мобилизира за публични акции, за политически цели и популистки каузи, но пък ако реагира държавата и нейните правоохранителни органи протестират срещу тази злоупотреба, че така се нарушава закона и религията се използва за политически цели, ще се окаже, че Църквата официално няма нищо общо с такива акции и това са си някакви чисто политически шествия.

И така бавно и полека, докато гражданите се ориентират в мътната вода на пропагандата и хибридните атаки, и докато обществото се усети какво точно става около нас, отделни клирици и църковни общности вече се оказват въвлечени от идеологията и политическите борби и се превръщат в носители и разпространители на популистката пропаганда.

Църквата се оказва въвлечена в разделенията в обществото, в конфликтите и идеологическите борби, и то на страната на една от противоборстващите си партийни фракции и групи, или се показва като подкрепяща отделни части от партийния политически спектър и партийни пристрастия в идеологически спорове! Поради неангажираност по адекватен публичен начин, и по официален път, с темите и проблемите на обществото Църквата, която засега няма офциални послания по проблемите на тези шествия – мир, суверенитет, шенгенско пространство и еврозона, освен някои стари послания против прайда от минали години, които се рециклират периодично без да се актуализират, тя не може да изиграе своята роля на обществен фактор и обединител, на морален авторитет и помирител в гражданските спорове и провокираните отвън с хибридни атаки конфликти в обществото.

Църквата като автентична институция на Православното християнство постепенно престава да бъде субект на своята проповед, а е превърната в обект на идеологически злоупотреби и губи своето качество на духовна институция на вярата, както и статута си на религиозна институция, която е отделена от държавата.

Други партийни водачи и политически говорители изземват нейните послания, претендират да говорят от нейно име с пропаганден език и така я маргинализират и позиционират в един екстремистки лагер на зилотващи популисти и радикални екстремисти. Това е така, защото като религиозна общност вече тя се оказва въвлечена, и даже превърната и то против волята й (щом няма официални позиции и становища чрез свое ясно волеизявление), в инструмент за партийна пропаганда, популизъм и идеологическо разделение на гражданите в обществото.

И така неусетно технологията за хибридни войни превръща Православието в инструмент за своята пропаганда, а то се оказва подменено с една популистка агресивна и враждебна идеология, с антидемократична реторика и антилиберална реч на омразата. Православието, което виждаме в този „осакатен и озъбен“, враждебен и намръщен вид, е деформирано и окарикатурено по площадите и улиците. То е поставено в унизителната роля да се превърне във фасада и декор за пошла пропаганда, в платформа за хибридни атаки и инструмент за разделения на гражданите и конфликти в обществото чрез един непристоен, неблаговиден, нехристиянски и нецърковен език на омразата. И то в условията на нова жестока война в Европа, в условията на враждебност и омраза, на разделения и конфликти, които Църквата е призвана да потушава и смекчава чрез Словото на Бога, чрез Христовата Истина и Правда и да разкрива християнските евангелски ценности пред хората с езика на мира и миротворството, на съгласието и помирението, на добротворството и милосърдието, на човеколюбието и Христовата активна и действена любов към Бога и ближните.

Текстът е от фейсбук профила на автора.

Posted in Църква и политика

Вижте още: