Ренета Трифонова
От няколко дни в социалната мрежа се разпространява ето тази снимка на Виктор Орбан с надпис: „Ние сме тези, които защитават християнството“. Снимката се публикува с различни авторски текстове – от що-годе прилични, до откровени лъжи, изписани над нея. Подтекстът е: освен този на снимката и неговите последователи, няма никой друг, който да защити християните и християнството. Разбирай – и Православието.
Хубавото на този колаж е, че една част от православните най-сетне се сетиха, че са християни, защото те буквално довчера мислеха, че са само православни, а християните са някакви други там еретици – католици ли, протестанти ли, но нямащи общо с нас (защото ние преди всичко сме първо и най-вече православни). Какви точно православни сме, беше, а и за доста от нас остава въпрос с повишена трудност, но това е тема на друг разговор.
Какъв политик е Виктор Орбан и защо политическата му кариера е толкова пъстра, няма и да коментирам, защото всеки сам трябва да прецени за каква партия да гласува и на кого да има доверие – християнинът има право на своя политически избор.
Християнинът обаче не бива да смесва идеологията с християнството. А това започна много да се набива на очи напоследък – християните сякаш не могат без идеология и без … защитник. Някой все трябва да „пази“ Църквата от невидимия и опасен враг. Точно както през комунизма партията ни пазеше от капитализма, като ни плашеше с фашизма. И тази снимка по-горе е със същото пропагандно послание.
Интересно е също, че православни християни, които уж радеят за „чистотата на Православието“, допускат един политик от протестантско-калвинистко семейство да защитава „православните“ им възгледи и да му веят снимката като знаме из форумите. Не че имам нещо против избора им, но нека поне да бъдат последователни.
Историята на Църквата е пълна със „защитници на християнството“. Такива са били дори императорите, докато не вкарат Църквата в политическите си сметки. Само помислете, днес дори Сталин, който е един от най-върлите гонители на християните, е изобразен на нещо като … „икона“ от своите почитатели. Путин, който толкова жалее за сталиновото време, е също дългогодишен защитник на Православието. Дори ние в България си имаме национални „защитници“ на Православието, защо пък Орбан в европейски мащаб да не бъде наш защитник?
Защото Орбан ще отиде в историята като всички останали, а християнството ще остане. Това се случва с всички „защитници“ – когато започнат да се заиграват с християнството и да го използват за политика, значи времето им вече отминава. Защо обаче християните постянно попадат под прицела на такива идеолози? Не ми остава друг отговор, освен този, че не знаят какво е Църква или са случайно попаднали в нея.
Защото няма как да си в Църквата и да не знаеш, че твоят Защитник е само Един – Христос. А Църквата защитава теб, тя няма нужда от защита. Християнинът няма нужда някой да го пази от комунистите, от фашистите, от либералите или от ЛГБТИ – от всички „лоши“ по целия свят и най-вече – от „враговете“ на Православието. Християнинът трябва да е чел на Бердяев „За достойнството на християнството и недостойнството на християните“. Ако не, длъжен е да го прочете.
Християнинът трябва да е чел писмото на св. Йоан Златоуст до дякониса Олимпиада, в което той й пише, че има само едно единствено нещо, от което да се боим и това е – грехът: „Защото има само едно единствено нещо, от което да се боим, Олимпия, и това е грехът. Продължавам да ти повтарям това непрестанно“.
Християнинът не бива да превръща Църквата в място за своите идеологически и политически терзания и да я нагажда към тях.
Християнинът трябва да е чел Евангелието и да си спомни, че Христос никъде не е засягал политическото устройство на Иудея, нито пък е дал повод да се говори за Него и Неговите последователи като ново политическо или идеологическо движение – напротив, навсякъде и по всякакъв повод Той е говорел на хората не за нещо друго, а за победата над греха и за Царството Божие. Следователно това е и Царството на християнина и неговият поглед би трябвало да е есхатологичен, да бъде обърнат към бъдещия век, а не към политическата суета на „мира сего“.
Ако християните си мислят, че Орбан ще ги защити от идеологията на ЛГБТИ – не, това няма да се случи. Орбан е политик като всички останали и като тях той е просто фигурант. В момента, в който някой му намери слабото място или идеологията спре да му върши работа, той ще слезе от политическата сцена и ще отиде на бунището на историята като всички политици и идеолози. Кой ще защитава християнството тогава? Може ли Орбан или който и да било друг да ни опази от греха или да ни „осигури“ Царството Божие?
Такива политически мимикрии са също толкова опасни, колкото идеологията на ЛГБТИ, срещу която се обявява Орбан. Църквата никога няма да приеме тази или някаква друга идеология, защото е Тяло Христово и нейната опора е Христос, а не нечия идеология. В Свещ. Предание и Свещ. Писание, достатъчно ясно се казва всичко по този въпрос. Политици, обаче, които навличат „християнска“ одежда, за да печелят избори, сме виждали много пъти. И техните опити да развиват идеологията си или да градят политическото си бъдеще върху „християнските ценности“ обикновено са завършвали с крах.
Не се страхувам от ЛГБТИ идеологията, защото знам какво пише в Свещ. Писание, а въпросът за правата на ЛГБТИ е изцяло политически въпрос. Страхувам се обаче, че насаждането на определен политически и идеологически модел на мислене цели да ме постави в позиция да избирам между авторитарни спекуланти с християнството и никой друг. Тоест, опитват се да ми предложат липса на избор – ако не избереш политици като Орбан, значи си „за джендърите“. И разговорът тук обикновено приключва, защото няма друг избор.
Но аз съм свободен човек и искам да имам избор, защото християнинът е най-свободният човек на света.
И затова няма да избера Орбан, нито някой друг авторитарен водач като него. Няма да избера следващия манипулатор, който ще ме пази от „въображаемия враг“, за да ми осигури политика на „християнски ценности“. Няма да избера никой „защитник на християнството“, защото имам Христос и Той ми е достатъчен.
Вече видях как „защитниците“ на Православието в Русия и Беларус изпращат милиция да бие мирно протестиращи граждани, как от „любов“ към Църквата разместват духовниците като пешки по шахматно поле и с едно хрумване решават съдбата им. Те ли са тези, които защитават християнството? Не ни трябват такива „защитници“.
Нима забравиха християните, че „християнските ценности“ са в Евангелието, защо е нужно някой друг да им ги „гарантира“? Кой е този политик, който ще „осигури“ на християните добър живот, за да спазват тези евангелски ценности – да обичат Бога и ближния си, да обичат враговете си, да постъпват като самарянина, да търсят първо Царството Божие, за да им се придаде всичко останало: „Но първом търсете царството на Бога и Неговата правда, и всичко това ще ви се придаде“ (Мат. 6:33)? Работа на политика ли е изобщо да се спазват евангелските добродетели и да се живее според Евангелието? И защо християните търсят някакъв политически комфорт, за да живеят според Евангелието и според съвестта си?
Нима забравиха християните, че силата на Църквата е в „слабостта“ й да бъде гонена и преследвана, да бъде Църква на мъченици и изповедници? Те не са се съгласявали с политическото статукво, когато то е засягало вярата им, но и не са вдигали въстания срещу него, не са се „борили“ срещу властта, не са търсили защита от никого. Тяхното единствено „оръжие“ и бил Христос и мисълта да бъдат достойни за Царството Божие. Откога християните започнаха да се съюзяват със силните на деня, за да пазят те вярата им и кой пречи днес на християните да живеят като такива? Може би е добре да си спомним, че докато ние тук спорим за лявото и дясното, в Близкия изток християните нямат време да мислят за политика. Те просто умират заради вярата си в Христос.
Затова вместо всички „християнски политици“ и „защитници на християнството“, които ми предлагат и рекламират, предпочитам премъдрия Соломон:
„От всичко, що е за пазене, най-много пази сърцето си, защото от него са изворите на живота.
Отхвърли от себе си лъжливостта на устата, и лукавството на езика от себе си отдалечи.
Очите ти нека гледат право, и клепките ти да бъдат насочени право пред тебе.
Обмисли пътеката за ногата си, и всички твои пътища да бъдат яки.
Не се отбивай ни надясно, ни наляво; отдалечи ногата си от злото
(защото десните пътища Господ наглежда, а левите са развалени.
Пак Той ще направи твоите пътища прави, и твоите ходения ще уреди в мир“ (Притчи 4: 23-29).
Това е моят избор.
–––––––-
Виж още:
