Меню Затваряне

Те мълчаха 1000 дни за трагедията на войната

Сергей Чапнин

На 19-ти ноември се навършиха 1000 дни, откакто Русия нахлу на територията на суверенна Украйна и започна пълномащабната си война срещу нея. В тази война един от основните рупори на кремълската пропаганда се оказа Руската православна църква в лицето на нейните архиереи. По темата публикуваме коментара на Сергей Чапнин, религиовед и бивш заместник главен редактор на издателството на Московската патриаршия. Заглавието е на редакцията.

Сергей Чапнин

Разсъждавайки върху изводите, които мога да направя като православен християнин след 1000 дни война, ето какво считам за важно. Силно подцених „корпоративната солидарност“ на православния епископат. И тук не говорим само за това, което се случва в Руската православна църква (РПЦ) или между РПЦ и Украинската православна църква (УПЦ).

Става дума за това, че тази прословута „корпоративна солидарност“ се проявява буквално във всичко. Тя се наблюдава не само в поместните църкви, лоялни на Москва, но и във всички православни църкви като цяло, буквално сред всички епископи с много редки изключения. Това не е просто предпазливост, а именно солидарност – тиха, непублична, но напълно очевидна.

Затова няма никакви официални църковни документи, осъждащи руската агресия, нито от Синоди, нито от предстоятели на църкви. Затова антивоенното духовенство от Русия не е особено нужно никому. Затова благотворителните проекти за подкрепа на украинските бежанци съществуват на ниво енории, но почти липсват на епархийско или междуепархийско ниво.

Да не се правят резки движения, да не се изказват остри думи, да не се влиза в открит конфликт с онези архиереи, които стоят на страната на злото. Но всъщност, те са на страната на злото, не защото самите те са зли, а просто защото са свикнали да подкрепят държавата. Щом държавата стане добра, архиереите веднага ще станат добри. А когато станат добри, пак ще можем да служим заедно, да обядваме заедно, да им отидем на гости… Бедата, трагедията, смъртта – те вече са опаковани в удобни формати с помощта на медиите.

Утре, в навечерието на Деня на благодарността, в много православни храмове в Америка ще се чете акатистът „Слава Богу за всичко“. С тези думи ще се молят и украинските бежанци, и тези, които са напуснали Русия, и самите американски архиереи, които благополучно мълчаха 1000 дни и са горди със себе си, че им се получи.

Posted in Публицистика, Шарени мисли

Вижте още: