Християнство.бг
С благословението на Негово Всесветейшество Вселенския патриарх Вартоломей и по решение на Св. Синод на Българската православна църква, на Възкресение Христово Тивериополският епископ Тихон гостува на българската общност в Истанбул и отслужи Пасхалната утреня и литургия в екзархийския параклис „Св. Йоан Рилски“. Придружаващите го свещенослужители бяха иконом Радослав Вутов и дякон Ангел Воденичаров, заедно с псалти.
На второ Възкресение по покана на Вселенския патриарх Вартоломей Тивериополският епископ Тихон участва във Великата вечерня на Възкресението (на любовта) в Патриаршеския храм, където прочете св. Евангелие на български език (видео на 1:08:08 мин. на страницата на Ecumenical Patriarhate). След това еп. Тихон съслужи в Желязната църква „Св. Стефан“ с архим. Харалампи Ничев и придружаващите го български духовници.
Във възкресната нощ в параклиса на Екзархийския дом, епископ Тихон произнесе топла пасхална проповед пред българската общност и отправи с възкресен поздрав своя отечески благослов над техните семейства, близки и приятели (видео тук).
Братя и сестри, Христос воскресе!
Уважаеми настоятели, братя, и всички вие, които сте тук – честито Христово Възкресение!
Обърнах света, за да дойда да служа днес при вас, но не за да ме хвалите, а защото искам отново да запаля огъня – екзархийският огън във вашите сърца. Искам да ви напомня, че когато казваме: „Гордея се, че съм българин“, имаме предвид това, което сме направили като българи.
Ние сме родени българи. Бог е изпратил безсмъртната душа на всеки от вас в тяло на българин, за да изпълни своя човешки и православен (християнски) дълг пред Господа. Ние трябва да знаем, че когато казваме: „Аз съм българин“, ние сме наследници на едно велико дело, родено тук – на това място – в Екзархията ни. Тук в нея вълненията и всичко останало стана причина преди толкова години най-накрая някой да каже – има българи и те живеят ето така. За първи път се очерта етническата граница на България – която беше царство, беше народна република и стана република – но е България. Нейните граници са свити днес, но са такива, защото… сме много „умни“.
Тук хората поеха най-големия риск върху себе си, защото казаха – каноните ни задължават да се подчиняваме на Цариградския патриарх, но ако ние нямаме своя църква и на свой език, няма да имаме и духовната свобода. Тук се поражда понятието „духовна свобода“. Помислете колко и дали я имате, дали сте готови да браните тази духовна свобода.
„Българският Великден“ – нарисуваха го, филмираха го, какво ли не направиха… Но като че ли тези извън Цариград бързо забравиха, че всъщност нашите владици тогава и нашите българи сключиха един завет с Бога с молитвата – Господи, ние оставяме духовната съдба на нашите деди и деца в Твои ръце! Ние ще следваме Твоите закони, но Ти ни дай това право – да можем да определяме на какъв език и с кои хора да се отправяме към Бога.
Разрушихме завета. Заветът ни днес е такъв, че ние вече не преставяме децата си на Божията закрила – кръщаваме ги упорито, защото трапезата след това е много сладка, а кръстникът – много горд, но да си помислим – дали ние сме готови и в днешно време да поверим съдбата на децата си в ръцете и волята на Бога.
Няма смел човек, всеки някога е изпитвал страх. Но се уповават на Господа тези, които въпреки страха, отиват и се изправят срещу всички опасности. Това наричаме смелост. Тази смелост искам да събудя у вас, защото вие сте наследници на едно богато, богато наследство!
Съжалявам, че когато ме попитате какво правят нашите събратя в България, ще трябва да ви кажа, че и аз не знам. Има разни периоди, които се засилват, и в които една тълпа от журналисти, политици, че и владици започват да празнуват… но вас оставят без особена закрила.
Но когато някой е наследник, той трябва да положи всички възможни сили да запази това наследство и Бог ще му помогне. Още веднъж, най-голяма е радостта ми, че на днешната служба, на този „Български Великден“ мога да служа с всички вас, да ви благодаря за съмолението в следващите дни и искам да изпратя своя отечески благослов във вашите домове – да почувстват те и нашата благословия на светата Църква! Пожелавам на всички вас не най-лесното, а никога, никога да не чувствате изнемога! Изнемога е да кажеш, че повече не можеш. Пожелавам ви в най-решителните моменти Бог да закриля както вас, така чедата ви, близките ви и вашите приятели!
Христос воскресе!
