Християнство.бг
Днес Русия отново извърши масирана атака с различни видове ракети на цялата територия на Украйна… Експлозии избухнаха в различни градове, включително близо до дома ми в Лукяновка. Навсякъде има убити и ранени, много нови разрушения…
В душата ми има смътна болка. Понякога изглежда, че психиката вече не може да издържи на това. Всеки, който не е видял какво е война, бомбардировки и смърт, едва ли ще разбере какво чувстват милиони украинци… За съжаление, на Запад, сред медиите, обикновените граждани и дори сред колегите учени, има все по-малко внимание, съчувствие и разбиране към проблемите на войната в някаква „далечна“ и „чужда“ Украйна.
Хората тук са „уморени“ от негативни новини. Те не искат да чуят за войната, която носи дискомфорт, докато се говори за нея.. Освен това те виждат войната само от телевизионни екрани и смартфони, като един вид „забавление“. Това не ви позволява наистина да почувствате целия си ужас и трагедия. Мнозина не искат да разберат защо след 24 февруари 2022 г. виждаме света, както се казва, в „черно-бели“ тонове, защо реагираме емоционално на разговорите за „великата“ руска култура, руската църква и т.н., защо вече не искаме да виждаме в Украйна никакви организации (обществени, политически, търговски, културни или религиозни), които са свързани с центъра в държавата агресор.
Разбира се, ако техните домове и самите те бяха подложени на руски бомбардировки поне за няколко минути, сигурен съм, че тяхната „толерантност“ и „широта на възгледите“ щяха да се променят за миг (както се случи с мен и милиони други украинци). Те обаче нямат загинали роднини и приятели в тази война, нямат разрушени сгради. Те не са били убивани или бомбардирани в продължение на почти две години… За разлика от нашата, психиката им е спокойна и не е травмирана. За тях е лесно да бъдат посъветвани, че демократичното общество трябва да толерира хора с всякакви възгледи. Защото не са във война.
А ние сме във война. Живеем с нея всеки ден. Всеки ден роднини или познати умират за един от нас. Да, по време на война всичко се вижда и възприема по съвсем различен начин, отколкото в мирно време. След 24 февруари 2022 г. нашият свят беше разделен на две части, между които преминава фронтовата линия. Да, „черното“ е „черно“ за нас, на другата линия.
Да, това „черно“ се нарича Русия. Бих искал никога повече дори да не чуя това име… Както и всичко, свързано с него… Нито за руската култура, нито за руската църква, нито за „руския свят“ и т.н. Защото всичко това е знамето на тази война, чиято цел е пълното унищожаване на украинците и Украйна. Вероятно, когато спечелим, отново ще можем да погледнем на света по различен начин, а не само в „черно-бели“ тонове.
Но възможно ли е това сега? Психиката ми не издържа. Наистина станах по-различен, отколкото бях преди 24 февруари 2022 г. И докато се чуват експлозии, умират хора, а семейството и приятелите ми са в опасност, мога ли да бъда друг, толерантен, а не емоционален? Войната дава ли избор за това? Дава ли ни Русия избор да го направим?
На тази снимка е светът, който сега (почти две години!) виждаме през дупките в къщите си от експлозиите на руските ракети… Тази визия за света наистина не е същата сега, както в мирно време…
Кратки видеа от разрушенията днес:
