Християнство.бгПо повод новоприетите „промени в Закона за предучилищното и училищното образование, предложени от „Възраждане“, с които се забраняват пропагандата и популяризирането на „нетрадиционна сексуална ориентация“ и „определяне на полова идентичност, различна от биологичната“ в училищата“ (news.lex.bg), публикуваме коментара на Борис Илиев, учител по български език и литература в Националната природо-математическа гимназия в София.
Жалко, сега няма да можем от сутрин до вечер да убеждаваме учениците да си сменят сексуалната ориентация. Нали никой не се съмнява, че до този момент, вместо да си преподаваме материала по литература, математика, биология, история и прочие, сме промивали мозъците на гимназистите, мъчещи се неистово да се ориентират от кой пол са привлечени.
Ако говоря сериозно като учител по литература, признавам си, че темите на разговорите в час включват толкова много и все важни проблеми на световната и българската литература от Античността до 80-те години на ХХ в., че последното, което ми хрумва, е да ги зарежа в полза на пропаганда на „нетрадиционна сексуална ориентация“. А пък от друга страна, може ли някой да ми обясни как да преподам например Сафо и избраното в програмата нейно стихотворение, без да се спомене поне за хипотетичните му интерпретации, свързани с „нетрадиционната сексуална ориентация“ в древногръцката култура? Сигурен съм, че дори добросъвестното научно дискутиране на въпроса би могло да се определи като „пропаганда“ по „смисъла на закона“; още повече че все ще се намери някой родител, защитаващ особено настървено „православните ценности“, които аз като човек, мъчещ се да върви по пътя на Христовата вяра, така и не успявам да определя съдържателно.
Интуицията ми казва, че този закон е гол популизъм, един вид демонстрация за масова консумация срещу „прогнилите западни гнусотии“. Всъщност той няма как да има никакво приложение, и то не защото ние няма да се подчиним, а защото у нас предметът на закона е една идеологизирана фикция. Пропаганда в час няма и няма как да има поради следните причини.
Първо, общо взето, българските учители са склонни стриктно да се придържат към учебните програми. Второ, съвременните ученици имат слаба търпимост към всякакви безцелни отклонения. Трето, българските учители са умерено консервативни и достатъчно разумни, за да не натрапват агресивно вижданията си на учениците. От третото наблюдение изключения винаги се намират, но те най-често не засягат сексуални теми, а по-скоро политически. Според личния ми опит учителите с крайни националистически възгледи например са най-склонни да прекрачват границата между академична дискусия и идеологизация.
Всъщност хората с истинска нестандартна ориентация нямат причина да се чувстват засегнати от това законотворчество, защото то не ги засяга реално. Обидени трябва да сме ние, учителите, че ни занимават с глупави, излишни неща, когато в работата си сме изправени пред изключително сериозни проблеми.
