Ренета Трифонова
Авва Исаак Сириец казва: „Казвам също, че мъчещите се в геената биват поразявани от бича на любовта. И колко горчиво и жестоко е това мъчение на любовта!“
Ето какъв е адът на тези в ада. Божията любов!
Бог на всички праща Своята любов. Но тези, които Го отхвърлят, тези, които не Го искат, тези, които са живели с егоизъм и автономно, подражавайки на дявола, преживяват това „съвместяване=прошка“ с Бога като ад, тази Негова любов като изобличение, тази Негова светлина като огън, тази Негова прегръдка като тъмница. Трябва да разберем, че ад и рай, гибел и спасение са от наша гледна точка, а не от тази на Бога. Бог е Същият во веки и на всички принася Себе Си, на всички дава Себе Си. Въпросът следователно е: как ние в тези години, в които живеем тук на земята, да формираме нашето битие, така че след смъртта да живеем в Бога, в Неговите енергии.
Бог е любов. Голяма хула е да се опитваме да докажем, че Бог има страсти, както имаме ние; че има нашата светска справедливост, нашата отмъстителност. И казваме всичко това, защото мнозина християни правят това парадоксално нещо. . . в името на Христос да анатемосват, в името на Христос да хулят и да са готови да разпнат другите, в името на Истината всъщност да обслужват лъжата и в името на любовта да извършват беззакония, пълни със злоба и омраза.
Изглежда ни харесва законническият начин на мислене и съществуване. Но тази справедливост стои над гроба на любовта. Когато хората говорят за права и задължения, за дълг, за награди и наказания, не съществува любов, умряла е. Когато съпрузите говорят за права между тях, не съществува любов, както и между приятели или между други хора.
Господ в притчата за Съда, в която ни описва Своето Второ Пришествие, има ролята на Пастир. Той отделя овците от козите, след като, както изглежда, нито овците знаят къде ще отидат, нито козите. Спасените недоумяват за своето спасение и другите – за тяхната гибел. Всички недоумяват. Как се спасих? Как стигнах до ада? Защото и едните и другите мислят, че са живели, без да правят нещо особено. Съответно – нито нещо особено добро направихме, нито нещо особено зло сторихме.
Затова и Господ описва тази Негова „принудителна“ намеса, за да се разделят помежду си тези две категории хора. Тези, които са обикнали, и тези, които не са обикнали и са останали в най-добрия случай в пазенето на закона. Защото блюстителят на закона наистина не е задължен да отиде на свиждане в един затвор (задължава ли те законът?), нито да отиде да помогне да някой болен, нито да даде храна на някой гладен, нито да утеши страдащия, нито да прегърне ранения. Но този, който има любов, го прави. . . и го прави свободно, без да му го определя някакъв закон. По-скоро му го казва този неписан закон на любовта, който отменя всеки друг закон.
Следователно ще каже някой, че е достатъчно да обичаме и да не правим нищо друго? Ще отвърнем утвърдително. Но какво означава обичам? Ще обичам тези, които ме обичат? Това не означава нещо.
Да обичам всички и всичко. Това знаете ли какво означава? Означава, че първо, обичам Бога, следователно живея както Той иска. Следователно искам каквото Бог иска. Не желая вече да живея греховно, по-скоро не живея греховно, а живея, пазейки Неговото слово. Да обичам Бога означава, че не мога да си представя нито един аспект на живота си без Него. Навсякъде и винаги Го търся, непрестанно се моля, общувам с Него. Какво говоря? Ям Го и Го пия често като най-голямото любовно единение, което може да съществува. Дишам и съществувам само, за да Го прославям. Това означава да обичам Бога.
Какво означава да обичам ближния си? Да стана покой за другия, мир, негова опора, а не препятствие в живота му, не причина за ропот и унилост, притеснение и изкушение. Да обичам другия означава винаги да му прощавам без задръжки. Да претърпявам всичко до край, да съм готов съм да се разпна заради него – не за детето ми или за някое възлюбено лице, а за врага ми, този, който ме онеправда, за този, който ме похули или ме удари.
Тази любов имал предвид един авва, когато казал: обичай и прави какво искаш. Защото, ако обичаш по този начин, каквото правиш ще е христоподражателно, животът ти ще благоухае на Христос и смъртта ти – на възкресение.
Само избягването на злото не бива възхвалявано от Господа. Безразличието е осъдително. Въпросът е за извършването на доброто, практическият интерес към ближния, който и да е той.
Христос иска да станем всички едно чрез Него, затова ни е дал всички „инструменти“, за да Му помогнем в тази цел. Защото без нашата воля Христос не може да ни направи Негови.
Дано да разберем, че спасението ни не е индивидуален въпрос, а отваряне на нашето сърце за другите. Колкото и да си „нравствен и добродетелен“, ако не омекне сърцето ти, ако не се разшири, за да побира всички, тогава няма да можеш да почувстваш Неговата любов, защото любовта Му побира всички и никой не е излишен.
Сърце търси от нас Господ и светата ни Църква ни го припомня в Неделя на Страшния съд, защото забравяме, че като християни сме призвани да живеем кат Христос, тоест със сърце. . .
И рече авва Памво: „този, който има сърце, може да се спаси“.
––––––-
Превод: Константин Константинов
Вижте още в Блог за отец Павел Пападопулос
