Християнство.бг
Тези дни попитах един архиерей и един игумен – и двамата светогорски монаси, как е възможно да изповядваме еднакви догмати, да четем един и същи Символ на вярата и да сме в една Църква – в евхаристийно общение с хора, с които разбираме Евангелието по диаметрално противоположен начин: това, което за тях е „добродетел“, за нас е път, водещ към погибел. И обратното.
Не можах да получа ясен отговор. Може би това са моите човешки мисли, а Бог вижда другояче нещата.
Обаче събитията напоследък ме навеждат на определени мисли, които искам да споделя с вас в навечерието на Великия пост.
Христос такъв, какъвто Го познаваме от св. Евангелие, обръща внимание и полага грижа за всеки един човек поотделно. Той връща светлината и радостта в душите и домовете на най-обикновени хора, които обществото по правило пренебрегва: вдовици, сираци, безнадеждно болни, отхвърлени от човеците. Помага и на богати и именити хора. Спасителят се интересува от човека, не от греха. И никога не отказва никому под претекст, че има важна мисия, която трябва да изпълни: спира се, отбива се от Своя път и жертва от времето Си, за да премахне страданието на конкретния човек! За Христос човекът е цел.
И нито едно живо същество, с изключение на една безплодна смоковница, не става просто средство за постигане на Неговия план! Нито един човек не е пожертван от Христос за постигането на великата и блага цел – спасението на човешкия род. Сам Той отдава Себе Си.
Времето, в което живеем, е епоха на отстъпление от Бога и от Неговите спасителни заповеди. Забравено е и обόжението, и спасението: човеците живеят за собственото си удоволствие, потънали в грях и пороци. При това те стигат и до богоборство, желаейки да направят от греха – норма, а от добродетелта – посмешище. Това е почти открит сатанизъм, дръзко и злостно противене на Божия закон и естеството на нещата.
В Православната църква това отстъпление сме свикнали да наричаме „гнил Запад“ – термин, въведен още от руския император Николай I. И от там, от „гнилия Запад“, чакаме да дойде Синът на погибелта – Антихристът.
Само че, тази общоприета представа не отговаря нито на Откровението Йоаново, нито на тълкуванията и пророчествата на Светите отци. В тях Антихристът е наречен Измамник, който ще опита да заблуди дори и „избраните“, т.е. православните християни.
Е, помислете си, как може християнин да бъде подмамен от някой, който проповядва богохулство и открит грях? От някой, който проповядва 72 пола? От някой, който говори противно на Новия завет?
Това не е възможно. Никой християнин няма да го последва!
Но напоследък се надига вълна на противопоставяне на греха и порока. Вълна на отпор срещу отровата на „гнилия Запад“. При това тази съпротива идва както от изток, така и от самия запад – в средите на фундаменталистки настроените евангелисти.
Появиха се борци срещу греха, които организират масови площадни събития в защита на доброто. В защита на семейството. В защита на вярата. Защитници с власт и пари! Те са готови да ликвидират греха и порока, заедно с техните носители.
„И ще изтребиш всички народи, които Господ, Бог твой, ти дава: да ги не пощади окото ти“ (Второз. 7:16).
Борците срещу греха и пороците „дишат злоба и заплахи“ (Деян. 9:1) не само срещу отявлените грешници, но и срещу недостатъчно православните православни, и особено срещу „предателите в расо“. Те сипят хули и закани срещу всеки, който дръзне в нещо да ги укори, или да изрази несъгласие с тях.
Надигналата се буря на праведно възмущение срещу греха и порока заплашва да помете падналия човешки свят, към който сме привикнали. Свят, в който бурените бяха оставени да растат заедно с житото. Свят, в който човешкото достойнство и правата на човека съжителстваха със свободата да се съгрешава, и то тежко… И в който последната дума беше оставена на Бог – за накрая.
Ревнителите за вярата и благочестието, изповедниците на „истинското православие“, борците срещу моралното разложение – и от изток, и от запад, искат да премахнат човешката свобода и да направят добродетелта задължителна. Вероучението задължително. Вярата в Бога задължителна. Моралното поведение задължително. Грехът – незаконен. Грешниците – държавни престъпници. А свободата – порок!
Ще налагат благочестието и „християнските ценности“ с цензура, забрани и затвор. С методите на НКВД и Ку-Клукс-Клан.
„Христос“, който те проповядват, няма да оставя бурените да растат заедно с пшеницата: и двете ще бъдат изкоренявани, а пък „горе Бог ще познае своите“.
Те обичат този „Христос“, който носи камъни на убиващите блудницата. Който се кара на учениците си, че късат и ядат класове в съботен ден – в нарушение на закона. Който оставя Петър да потъне – за назидание на останалите какво очаква „маловерците“…
Те искат цар, автократор, вожд, господар. Искат да принадлежат. Мразят свободата! Ненавиждат свободните. Техният бог не е любящ Баща и Приятел, а е строг господар, който за едно блажене в петък (за един виц) праща в ада (в Белене).
Ще се поклонят на този, който е ВМЕСТО Христос!
Измамникът ще се бори за „нормалност“ и „благочестие“. Три години и половина той ще управлява благо, ще налага традиционните ценности с „добро“. А после „благочестието“ ще стане задължително за всички! В името Христово ще започне инквизицията…
Тези, които сега са борци „за чистотата на вярата“ и за изкореняване на греха и беззаконията, ще носят печата на челата си. А безразличните и грижещите се повече за паницата си, привикнали да пишат „Амин“ и „Достоен“ в коментарите, ще бъдат подпечатани на дясната ръка.
За отказващите да признаят възцарилия се „Христос“ няма да има място на земята…
Знаете ли как можете да се самопроверите – дали в сърцето ви царува Евангелския Христос, или духът на Антихриста? Много просто. Съгласни ли сте в името на „борбата с гнилия Запад (Европа)“ и „спасяването на Православието“ да бъдат убивани хора? Да се води война, отнемаща стотици хиляди животи? Одобрявате ли, подобно на Савел, умъртвяването на „грешниците“ и „враговете божии“?
Христос никого не пожертва, а Сам стана Жертва за всички. Той чука и хлопа на дверите на нашето сърце, очаквайки сами да Му отворим – понеже Сам Той ни е дарил свободата да Го приемем или отхвърлим. Понеже без нашата свободна воля ние не можем да станем като Него – към което сме призвани, и за което сме създадени!
Никаква принуда не може да роди добродетел. Единствено свободния избор на човека, който е готов да жертва всичко земно и самия себе си, за да придобие Христос.
Удържащият, който може да спре онзи, КОЙТО ВЕЧЕ Е ТУК, са всички християни, които са очистили сърцата си и са поканили Христос да обитава със Своя мир и със Своя Дух Свети в тях.
Никой и нищо друго не може да спре Измамника, който вече очевидно е погълнал мнозина – тези, с които на пръв поглед вярваме еднакво и принадлежим на една и съща Църква.
По молитвите на Пресвета Богородица и на всички светии, Бог да отвори духовните ни очи и да ни предпази от Великата измама!
