Християнство.бг
Санкциите срещу руския патриарх Кирил не са насочени срещу православната вяра, а срещу политическата употреба на религията и публичната подкрепа за войната. Около тази теза се обединиха журналистът Тони Николов и богословът доц. Костадин Нушев в разговор по bTV, посветен на намерението на Европейския съюз да включи предстоятеля на Руската православна църква в проекта за 21-вия пакет санкции срещу Русия.
Темата предизвика сериозни обществени реакции, след като България постави въпроса за санкционирането на духовен лидер. Според анализаторите обаче в случая не става дума за отношение към православието като религия, а към конкретни действия и публични позиции на патриарх Кирил във връзка с войната в Украйна.
Тони Николов подчерта, че всякакви опити темата да бъде представяна като атака срещу православната църква са подвеждащи. По думите му санкциите засягат конкретна личност, а не милионите православни вярващи по света.
„Разбира се, че са санкции срещу една конкретна личност. Всякакви опити да се инструментализира вярата и религията трябва да бъдат внимателно отблъсквани“, коментира той.
Според Николов особено притеснителен е фактът, че самият руски патриарх многократно е определял войната като „свещена“ и е подкрепил решения, които я представят като духовна мисия. Подобна реторика, смята журналистът, напомня за религиозно оправдаване на военни действия и влиза в противоречие с основните християнски послания за мир и помирение.
Той припомни още, че след началото на руската инвазия през 2022 г. много християнски общности по света са очаквали именно патриарх Кирил да използва огромния си духовен авторитет в полза на мира. Вместо това обаче той не се превърна в посредник за прекратяване на конфликта, а остана сред най-разпознаваемите религиозни фигури, които публично подкрепят позициите на Кремъл.
„Това е война, в която загиват хора. Трудно е да се разбере как духовник от такъв ранг съвместява подобни послания с православната литургия, в която непрекъснато се молим за мир“, отбеляза Николов.
Богословът доц. Костадин Нушев също е категоричен, че ролята на Църквата по своята същност е миротворческа. Според него, когато духовен водач използва своя авторитет, за да оправдава или насърчава война, словото му се превръща в инструмент с политическо въздействие.
„Това е оръжието, заради което той е разглеждан като високопоставена фигура, подкрепяща и съдействаща за разпалването на войната, вместо да бъде миротворец“, посочи Нушев.
Като пример той даде реакцията на Украинската православна църква след началото на войната. Нейният предстоятел митрополит Онуфрий определи конфликта като братоубийство и призова патриарх Кирил да защити вярващите в Украйна. Впоследствие, след като стана ясно, че руският патриарх подкрепя действията на Москва, Украинската православна църква прекрати възпоменаването му по време на богослуженията и обяви своята независимост от Московската патриаршия.
Според доц. Нушев християнското учение ясно поставя граница между духовното служение и политическата власт.
„Не може да се слугува на двама господари. Не може едновременно да бъдеш служител на светски режим и да претендираш за духовен авторитет и морално лидерство“, подчерта той.
По думите му санкциите не засягат институцията на Църквата или религиозната свобода, а конкретно лице, което чрез своите публични действия и изявления е придобило политическо значение в контекста на войната.
Дебатът около евентуалните санкции срещу патриарх Кирил поставя по-широк въпрос пред европейските общества – докъде се простира отговорността на религиозните лидери, когато техните думи и позиции влияят върху обществени процеси и военни конфликти. Именно затова спорът далеч не е само религиозен. Той е свързан с ролята на нравствения авторитет, границите на политическото влияние и отговорността на публичните фигури по време на война.
