Ренета Трифонова
Трагични новини от благословената Латакия, този красив крайморски регион в Сирия между Ливан и Турция. Броят на загиналите там през последните дни възлиза на хиляди. Какво се случва? От разкази на очевидци, включително от писма, изпратени лично до мен, се очертава следната картина.
Крайбрежният регион на Сирия, отделен от вътрешността на страната от хребета Джебел ан Нусария, отдавна е крепост на алауитите – арабскоговорящи сирийци, последователи на много особена религия, която съчетава древни вярвания, християнство и ислям. По политически причини режимът на Асад, който принадлежи към тази конфесионална група, обявяви алауитите за шиити, което за всеки религиовед е пълна глупост. Но Асад се нуждаеше от този мит, за да установи силни връзки с аятоласите на Иран. Без помощта на Иран режимът на малцинството (алауитите в Сирия са между 10 и 18% ) нямаше да може да контролира сунитското мнозинство от населението. Когато през 2015 г. положението на Асад стана отчайващо, Путин се притече на помощ в добавка към Иран. Руската армия и „Вагнер“ потопиха Сирия в кръв, но режимът на Асад оцеля.
Както всички си спомнят, в началото на декември 2024 г. сунитските бунтовници, подкрепяни от Турция, победиха режима на диктатора Башир Асад. Самият той избяга при Путин в Москва. Руският тиранин, затънал в полетата на Украйна, не можа да помогне на близкоизточния си колега.
Новият режим на сунитското мнозинство, ръководен от Ахмед ал Шараа, се опитваше да избегне междуконфесионалния конфликт, но сваленият режим имаше съвсем различно отношение. Скрити в планините и градовете на Латакия, съзаклятниците на Асад, които са предимно алауити, след като се снабдиха с оръжия (кой им ги даде – руснаците, Хизбула или аятоласите?), решиха да преминат в настъпление. Още повече, че много от тях са изправени пред опасността да получат тежки наказания заради участието си в наказателните отряди и тайните служби на режима на Асад, които погубиха стотици хиляди сирийци.
Опирайки се на своите съзаклятници, превърнали се във висша класа на Сирия при управлението на Асад, както и разчитайки на шиити, друзи (друга синкретична религия) и християни, тези дебнещи офицери на Асад нападнаха миналата седмица военни патрули на новия режим, като убиха около стотина военнослужещи и се опитаха да започнат гражданска война с цел да отделят поне Латакия от останалата част на Сирия и да възстановят на власт там проиранските и проруските сили.
Това не им се получи. Новият режим спешно изпрати войски от Дамаск, Хомс и Алепо, които бързо разгромиха бунтовниците и брутално ги избиха. За съжаление при това бяха убити и цивилни алауити, макар че изглежда убийствата да са извършени по предварително подготвени списъци. Убитите са предимно мъже и тийнейджъри, а жените са щадени. Някои свидетели на събитията съобщават, че погромаджиите не говорят арабски, а някакъв неясен език – чеченски или узбекски (явно не турски или кюрдски, които арабите в Сирия лесно биха разпознали). Откъде идват тези хора?
Християните ми пишат, че репресиите над тях са изолирани и са свързани предимно с бивши активни членове на режима на Асад. Във всеки случай всички християнски църкви са отворили широко вратите си за убежище на преследваните и законите за църковно убежище, както чух, не са нарушавани от погромаджиите. Доста алауити са намерили убежище и в руските военни бази в Латакия.
В неделя следобед Ахмед ал-Шараа обяви, че бунтът е напълно смазан, и призова за прекратяване на кланетата и възстановяване на мира в региона. Но е ясно, че подобен ужасен пароксизъм няма как да отшуми за 24 часа. Може да се очаква поредица от отмъщения след отмъщения.
При всички случаи обаче първопричината за тази трагедия е тираничният режим на Асад, който унищожи демократичната република в Сирия и установи диктатурата си през 1971 г. Излекуването от такава дълга кървава тирания винаги е много трудно и често е свързано с проливането на много кръв. Но страхът от последствията от възстановяването на свободата вещае още по-голяма мъка за хората. Това трябва да помним и ние.
P.S. На снимката е показана цитаделата на Салах ал-Дин на 30 км източно от град Латакия. Спокоен туристически кадър. Възпроизвеждането на смърт и кръв не ми е по вкуса.
–––––––––––––––
Текстът е от страницата в Мета на проф. Андрей Зубов
Превод: архим. Никанор
