Ренета Трифонова
Задушаващите ограничения и несправедливия натиск върху Вселенската патриаршия, заедно с други религиозни малцинства в Турция, са документирани в нов доклад на Държавния департамент на САЩ за религиозните свободи.
Според доклада турското правителство продължава да ограничава правата на немюсюлманските религиозни малцинства, особено тези, които не са признати според Договора от Лозана*.
Дори трите признати общности (гръцки православни християни, евреи, арменски православни християни) са системно дискриминирани, което е в пълен контраст с Лозанския договор.
В доклада се казва, че „религиозните малцинства отново съобщават за затруднения при откриването или експлоатацията на места за поклонение, разрешаването на спорове за собственост и предизвикателствата, пред които са изправени при получаване на законно обезщетение за имущество, което е отчуждено от правителството“.
По отношение на обществения дебат, специално се споменава антисемитската реторика и общата реч на омразата, които продължават да съществуват в социалните медии и в печатните медии.
Семинарията в Халки
Висши американски служители, включително държавният секретар, продължават да настояват турското правителство да разреши семинарията в Халки да бъде отворена отново и да позволи на всички религиозни общности като цяло да обучават духовенството си в страната.
Например на 30 юли м. г. американският посланик и генералният консул в Константинопол посетиха Халки, за да покажат непрекъснатия интерес на Вашингтон към откриването на училището.
В доклада се цитира вестник Sozcu, в който се казва, че Diyanet (турската дирекция по религиозните въпроси) е придобила сградата на историческата болница на остров Халки, за да отвори ислямски учебен център. Всъщност мерките и двойния стандарт, прилагани от турското правителство в областта на религиозното образование, са подробно описани в доклада:
„(Турското) правителство продължава да предоставя за обучение на духовници сунитски мюсюлмани, като същевременно продължава да ограничава обучението на духовници от други религиозни групи.
(Турското) правителство продължава да осигурява финансиране за държавни, частни и религиозни училища, които преподават ислям. Не го направи за училищата на малцинствата в общностите, признати според Договора от Лозана, с изключение на изплащането на заплати за курсове, преподавани на турски език, като турска литература.
„Малцинствените религиозни общности са финансирали всички останали разходи чрез частни дарения.“
Всъщност докладът представя призива, отправен от Вселенския патриарх през юли за откриването на училището в Халки.
Патриарх Вартоломей беше заявил, че затварянето на училището прекъсва една традиция на преподаване, която датира от няколко века и има своите исторически корени на Богословското училище в миналото като манастир.
Докладът се позовава на решението на турския конституционен съд от 1971 г. за забрана на работата на частни висши учебни заведения. Това решение доведе до закриване на училището.
Измененията в конституцията от 1982 г. обаче позволиха създаването на частни висши учебни заведения, а също така поставиха значителни ограничения върху институциите, предотвратявайки възобновяването на Богословското училище в Халки.
Превръщането на „Света София“ и манастира Хора в джамия
Докладът представя решението на Реджеп Тайип Ердоган да превърне „Света София“ и манастира Хора в джамия, като отразява несъгласието, изразено от правителството на САЩ срещу тези действия. По-специално се отбелязва, че:
1. През юни посланикът на САЩ за международната религиозна свобода Сам Браунбак призова турското правителство да запази статута на музея „Света София“.
2. През юли външният министър Майк Помпео призова правителството „да запази „Света София“ като музей и да зачита религиозните традиции на страната“.
3. На 1 юли външното министерство излезе с изявление, в което изразява разочарование от промяната в режима на „Света София“. В това съобщение то заяви, че иска да чуе плановете за осигуряване на неограничен достъп до паметника.
На 24 юли американският архиепископ Елпидофор се срещна с президента и вицепрезидента на САЩ в Белия дом по въпроса за „Света София“. След срещата Майк Пенс заяви в публикация в Twitter, че „Съединените щати ще останат твърдо на страната на Гръцката православна църква в призива да поддържат „Света София“ достъпна като източник на вдъхновение и размисъл за всеки човек, независимо от религиозната вяра. ”
Признаване на вселенскостта на патриаршията
В доклада се отбелязва, че турското правителство продължава да отрича вселенския характер на патриаршията, която е духовният център на 300 милиона православни християни в света. Както се съобщава, „позицията на правителството остава, а тя е, че Вселенският патриарх е единственият религиозен лидер на гръцкото православно малцинство в страната“.
Освен това турското правителство продължава да позволява само на турски граждани да гласуват в Светия синод на Вселенската патриаршия за избора на патриарх, но продължи и практиката си да дава гражданство на гръцки православни митрополити.
Правни ограничения и липса на обезщетение за активи
В доклада се отбелязва, че американските власти продължават да призовават турското правителство да премахне ограниченията за религиозните групи и да постигне напредък по връщането на имоти. Както обикновено се подчертава, административните структури на религиозните общности не са юридически лица, в резултат на което те не могат да притежават пряко собственост и следователно да упражняват правни претенции. Общностите разчитат на отделни институции или организации, за да притежават и управляват своите активи. В тази светлина се изтъква, че не е имало напредък по въпроса за реституцията на имуществото или осигуряването на обезщетение за активи, конфискувани от властите през предходните десетилетия.
Източник: Orthodox Times
–––––-
* На 24 юли 1923 г. в Лозана, Швейцария, е подписан мирен договор между Турция и страните от Антантата, воювали в Първата световна война и Гръцко-турската война от 1921-1922 г. Договорът определя границите на Турция, Гърция и България, като Анкара официално се отказва от претенциите си в Кипър, Ирак и Сирия. Заедно с договора от Анкара подписаното в Лозана споразумение установява границите на тези две държави в Близкия изток. След изгонването на гръцките сили от турската армия, командвана от Мустафа Кемал (Кемал Ататюрк), новосформираното турско правителство отхвърля договореностите по Севърския договор. На 20 октомври 1922 г. мирната конференция е подновена, но върви трудно и отново е прекъсната от турски протести през февруари 1923 г. След повторното й подновяване през април 1923 г. и нови протести от страна на правителството на Ататюрк мирният договор най-сетне е подписан през юли след осеммесечни преговори. Турция е представлявана от дясната ръка на Ататюрк – Исмет Иньоню, а Гърция – от Елефтериос Венизелос. Договорът гарантира независимостта на Турция, като същевременно защитава гръцкото малцинство в Турция и мюсюлманското малцинство в Гърция. В последвалите години двете държави си разменят големи количества население. Размяната не засяга гърците в Истанбул, Имброс и Тенедос, които са около 400 000, както и турците в Западна Тракия – около 25 000 души. Турция признава загубата на Кипър, който минава под британска власт, а новооснованото Общество на народите трябва да реши съдбата на провинция Мосул. Търканията между Турция и Гърция обаче продължават и двете държави взаимно се обвиняват, че нарушават договора. Атина например твърди, че намаляването на гръцкото малцинство от няколкостотин хиляди през 1923 г. до само няколко хиляди днес се дължи на асимилаторската политика на Анкара (по информация от „Дневник“).
