Триединният Бог

Реших да напиша тази статия за Триединния Бог, тъй като не са малко хората, които не могат да си обяснят и осмислят Троицата, задавайки си следните въпроси: „Как е възможно Бог да е един, но да е изявен в три личности?“ За някои това е дори „шизофренично“. Една част от тези хора са невярващи и се затрудняват да си „обяснят“ християнския Бог; други са от различни вероизповедания, предимно мюсюлмани, а някои са членове на протестантски общности, които се отклоняват от традиционните протестантски вярвания. Именно поради това реших с настоящата статия да опитам да обясня, доколкото е възможно, че Троицата не само може да се „види“ в Библията, но и че е разумно да се вярва в Триединния Бог.

Знанието за Троицата при философите

“Вярвам в един Бог Отец, Вседържител, Творец на небето и земята, на всичко видимо и невидимо.

И в един Господ Иисус Христос, Сина Божий, Единородния, Който е роден от Отца преди всички векове: Светлина от Светлина, Бог истинен от Бог истинен, роден, несътворен, единосъщен с Отца, чрез Когото всичко е станало.

Който заради нас, човеците, и заради нашето спасение слезе от небесата и се въплъти от Духа Светаго и Дева Мария и стана човек.

И бе разпнат за нас при Понтия Пилата, и страда, и бе погребан.

И възкръсна в третия ден, според Писанията.

И възлезе на небесата и седи отдясно на Отца.

И пак ще дойде със слава да съди живи и мъртви и царството Му не ще има край.

И в Духа Светаго, Господа, Животоворящия, който от Отца изхожда, Комуто се покланяме и го славим наравно с Отца и Сина, и Който е говорил чрез пророците.

В една света, вселенска и апостолска Църква.

Изповядвам едно кръщение за опрощаване на греховете.

Чакам възкресение на мъртвите.

И живот в бъдещия век! Амин.”

С тези думи започва символът на вярата на съборната, апостолска вселенска Църква, която е основана от Господ Иисус Христос. Думата „символ“ на гръцки означава белег, знак, отличително свойство: истините на Символа отличават християните от невярващите. С произнасянето на символа на вярата християнинът потвърждава, че вярва в основните истини на вселенската вяра. Още от древността, от апостолски времена, християните използвали така наречените символи на вярата, за да запомнят и потвърдят, че вярват в основните истини на християнската вяра. Първоначалният Символ на вярата се нарича обикновено Апостолски, защото той бил съставен много рано и съдържа в себе си учението, проповядвано от Апостолите. Освен Апостолския Символ, съществуват още няколко Символа, които не му противоречат, но съдържат същите тези истини с някои пояснения.

През IV век, когато се появили лъжовни учения за Бог Син и за Светия Дух, се появила нуждата първоначалните символи да бъдат допълнени и уточнени. Символът на вярата е съставен от отците на Църквата на Първия и Втория Вселенски Събор. На Първия са написани първите 7 члена, а на Втория останалите 5. Вселенските Събори са били свикани поради различни ереси, на които са се утвърждавали истинните учения, а лъжеученията са били отлъчвани като ереси. Първият Вселенски Събор се състоял в град Никея през 325 г. от Рождество Христово за потвърждение на истинското учение за Сина Божи против лъжеучението на Арий, според когото Синът Божи е творение на Бог Отец. Вторият Вселенски Събор се състоял в Константинопол през 381 г. за утвърждаване на истинското учение за Светия Дух против лъжеучението на Македоний, отхвърлящо Божественото достойнство на Светия Дух. Трябва да се отбележи, че съборите не вкарват нововъведения, а напротив – потвърждават се истините на вярата.

Въпреки осъждането на вярата, че Синът (Словото на Бог) и Светият Дух са творения, отричащи Троичността на Бога, то това изобщо не е попречило на арианите и македонианите да спрат да отричат двете божествени ипостаси на Бог, както и не пречи също и на съвременните антитринитаристи познати като мормони и свидетели на Йехова. Причината, поради която смятам че се е отричала Троицата и се отрича до ден днешен от някои, е поради липсата на знание и разбиране относно самата Троица. Още от началото на християнството това учение на Църквата (а именно догмата за Троицата) е било твърде непонятно и трудно за разбиране, което е и нормално, защото Бог е отвъд нашите представи. Все пак човешкият ум е твърде ограничен, за да разбере Твореца на всичко видимо и невидимо напълно. Бих казал, че е наивно човек да отрича Троицата, тъй като според антитринитарните е „твърде странно учение, лишено от логика“ при положение, че хората все още не сме разбрали цялото творение и в него има неща, за които знаем че съществуват, но са ни напълно неясни, необясними за момента. Гордост е човекът, който не може да обясни цялото творението, да има претенции какъв може и не може да бъде Бог. Точно поради това неразбирателство на учението за Бога съм си поставил в настоящия труд целта да обясня християнското учение за Троицата, което отговаря кой е Бог.

Свети Тома от Аквино казва в „Сума против езичниците“, че човек може да разбере чрез разума си, че има Бог, но единствено чрез откровение можем да разберем нещо за Него. С това е съгласен и Атенагор, според когото всяко познание за Бога ни е откровено от самия Него.¹ Бог е твърде необятен за човешкия разум, за да бъде схванат и разбран цялостно, освен ако сам Бог не благоволи да ни даде откровение. Ние можем да разсъждаваме за Бога едва след като Бог ни се е открил. Монотеизмът е не само богооткровено, но и единственото логично безукорно учение. Затова и древните велики философи говорели само за едно начало.Ако допуснем съществуването на много богове, то те биха се ограничавали взаимно, както от гледна точка на всемогъществото си, така и чисто пространствено, защото всеки един от тях би властвал само над част от вселената. Обаче понятието за божествената същност изключва всяко ограничение. Следователно по необходимост съществува само един Бог. Св. Тома казва: „Ако имаше много богове, те би трябвало да се различават помежду си. Тогава дадено нещо щеше да подобава на единия, но не и на другия. Ако това нещо е лишеност, богът не би бил безусловно съвършен; а ако е съвърешнство, то другият би бил лишен от него“.²

До тази истина достига и древногръцкият философ Зенон, който казва следното: „Ако Бог е най-могъщото от всичко, на него е присъщо да бъде един; защото, ако боговете биха били два или няколко, той не би бил властен над тях; а щом на него следователно би му липсвала властта над другите, той не би бил Бог. Следователно, ако боговете биха били няколкото, те биха били по-могъщи и по-слаби един спрямо друг, следователно не биха били богове; защото природата на Бога се състои в това да няма нищо по-могъщо от себе си. Ако те биха били еднакви, Бог повече не би имал природата, по силата на която той трябва да бъде най-могъщото; защото еднаквото не е нито по-лошо, нито по-добро от еднаквото – или с други думи, то не се различава от него. Следователно, ако Бог съществува, и то именно като такъв, Бог е само един; ако боговете биха били няколко, той не би могъл да върши всичко, което поиска“³, както и св. Йоан Дамаскин: „Защото ако между тях няма нито едно различие, то по-скоро има един Бог, а не много. Но ако между тях има различие, то къде е съвършенството? В действителност, ако Бог отстъпва от съвършенството било по благост, било по сила, било по мъдрост, било по време или място, тогава Той не би бил Бог“.⁴ Ако боговоте са много, а не един, то тогава Бог не би бил неограничен и безкраен, какъвто е, защото там, където би бил един, не би бил друг. Светото Писание също заявява, че Бог е един, според както е писано: „Слушай, Израилю: Господ, Бог наш, е Господ един.“ (втор. 6:4); „Аз съм Господ, и няма друг: няма бог освен мене; Аз те описах, ако и да Ме не познаваш“ (Исая 45:5).

Освен това има древни философи, които са стигнали до богопознание чрез употребата на естествения разум. Св. Юстин Мъченик в своята втора апология казва, че по един или друг начин всички човешки същества споделят Словото (Logos) на Бога, макар и не цялостно, за разлика от християните, на които им е дадено цялостното знание за Христос. Тъй като елините са имали достъп до Логоса по фрагментирани начини, св. Юстин гледа на елинската история като „прелюдя и предварителна стъпка към Христос и християнството“. ⁵ „Учението на Платон не се противопоставя на учението на Христос, но не се идентифицира с последното във всяко отношение. Такъв е случаят с другите доктрини: на стоиците, на поетите и на прозаиците. Защото всеки чрез своя дял в божествения генеративен Logos е говорил добре, съобразявайки какво подхожда на неговата способност… Каквото и да е било казано вярно от който и да е, принадлежи на нас, християните, защото ние боготворим и обичаме след Бога Logos’а, произлизащ от вечния и неподлежащ на описание Бог… Всички онези писатели са били способни чрез семето на Logos’а, присадено у тях, да видят реалността (поне) неясно. Защото едно е да имаш в себе си семето на нещо и да го наподобяваш според способностите си; далеч по-различно е самото нещо, споделено и възпроизведено по силата на неговото собствено благоволение“⁶, казва св. Юстин в своята втора апология.

Древните философи също така са имали много свои изказвания относно Троицата на Лицата. В първа книга на „За небето и света“ Аристотел казва: „Чрез това число (тоест Троицата) възвеличаваме единния Бог, извисен над свойствата на сътворените неща“.⁷ А св. Августин в седма книга на „Изповеди“ казва относно книгите на платониците: „прочетох, ако и не със същите думи, то същото по същество, при това подкрепено с множество и най-разнообразни убедителни доказателства, а именно, че в началото бе Словото, и Словото беше у Бога, и Бог беше Словото“.⁸ Св. Августин също така показва Троицата на лицата, позовавайки се на произхождането на словото и любовта на нашия ум. Ричард от Сен Виктор в своята книга „За Троицата“ казва: „Вярвам без ни най-малко съмнение, че при каквото и да е изясняване на истината не сме лишени не само от възможни, ами и от необходими доказателства.“. Други пък като Сенека казват, че: „без съобщност не може да има приятно притежаване на каквото и да е благо“.⁹ Маиските мъдреци също са притежавали частично знание за словото. В „Попол Вух“, свещеното писание на мезоамериканците, се казва: „Дойде тогава тук словото, дойдоха заедно Тепеу и Гукумац, в мрака, в нощта, и говориха помежду си (…); споразумяха се, обединиха своите слова и своята мисъл“.¹⁰

Обаче трябва да се каже, че философите не са познавали тайната на Троицата в собствените им определения, които са отцовството, синовството и изхождането, както казва св. Тома Аквински в 32 въпрос в „Сума на теологията“. Казаното се съгласува и с реченото от апостол Павел: „а проповядваме Божията премъдрост, тайна, съкровена, която Бог е предопределил преди векове за наша слава, която никой от властниците на тоя век не е познал“ (1 Коринтяни 2:7-8), в това число и философите. Те са познали само някои от същностните атрибути, приписвани на божествените лица като могъществото на Отца, мъдростта на Сина, благостта на Светия Дух. В книгите на платониците като се проечете „В начало бе Словото“ не се разбира, че се има предвид, че според тях словото означава роденото в божествената природа лице. То означава идеалното основание, според което Бог е устроил всички неща и което се приписва на Сина. Така платониците не познали третия знак, макар и да познавали приписваните на трите лица свойства. А именно третият знак е Светият Дух, третото лице на Бога, защото както казва св. Тома: „понеже се отклонили от приписваната на Светия Дух благост, когато познали Бога, ала не го прославили като Бог“.¹¹ Платониците приели едно първо съществуващо, което нарекли баща на цялата вселена. Те приели и друга субстанция, по-долу от него, която наричали „ум или интелект на Отца“. В тази субстанция, според тях, се съдържали разумните основания на всички неща. Обаче християните не смятат, че Отца и Сина са различаващи се по субстанция, за разлика като някои от ранните християнски еретици, чийто пример е Арий. Затова пълното познание за Божията същност ни е дадена не от разума, а единствено от Бога. Затова и знаем, че Бог е три ипостасен, една същност с три лица – Бог Отец, Бог Син, Бог Свети Дух.

Творение ли е Словото?

Почти всички антитринитаристи отхвърлят вярата, че Синът и Светият Дух са Бог, ипостасите на Бога. Те казват, че Бог Отец е единствен Бог и той е начало на Сина и Светия Дух. Обаче Отец не може да бъде начало на Сина и Светия Дух. Според Аристотел началото и причината са едно и също, както е казано в четвърта книга на „Метафизика“. А щом Отец не е причина на Сина следователно Отец не е и Негово начало.

Светите отци на Първия Вселенски Събор в Никея 325 г. използвали следния аргумент в борбата срещу арианите, македонианите и савелианите: „Вярваме в Отца и Сина, и Светия Дух, в Които и бяхме кръстени“, защото Господ така заповяда на апостолите да кръщават: „Като ги кръщавате в името на Отца и Сина и Светия Дух“ (Мат. 28:19). С думите на Никео-Константинополския символ на вярата, които гласят „преди всички векове“ Църквата показва, че рождението на Сина е безвременно и безначално, както заявяват мнозина от светиите. Синът е икона на живия Бог, негов образ, ипостасно и съвършено Слово, Което не е приведен от небитие в битие, но винаги е било с Отца, и в Него, вечно и безвременно, от Когото се е родил и се вечно ражда. Ако не беше Синът, то тогава Отец не би могъл да бъде Отец, както заявява св. Йоан Дамаскин в „Точно изложение на православната вяра“. Св. Йоан казва: „Ако обаче е съществувал (Отец), без да има Син, не е бил Отец, и ако след това имаше Сина, след това е станал Отец, не бидейки преди това такъв, и се е изменил от положение, в което не е бил Отец в такова, в което е станал Отец.“, също и св. Василий: „Ако някой Отец е съществувал преди Сина, то, разбира се, е бил Отец на някой друг; защото без Син не би могъл да се нарича и Отец“. ¹²

Такава мисъл, разбира се, е абсурдна, защото Бог (включително и Синът) не е способен на изменение: „Иисус Христос е същият вчера, и днес, и вовеки.“ (Евреи 13:8); „Не се заблуждавайте, възлюбени мои братя. Всяко добро деяние и всеки съвършен дар иде отгоре, слизайки от Отца на светлините, у Когото няма изменение, нито сянка от промяна“ (Яков 1:16-17). Ако Отец и Син са неизменни, то тогава те безспорно са безначални, а единствено един Бог може да е безначален. Следователно по необходимост и Синът е Бог. Но ако тези аргументи не са достатъчно убедителни за тези, които отричат, че Синът е Бог, то нека те да помислят върху следния аргумент, който светци на Църквата като св. Атанасий, св. Кирил Александрийски, св. Григорий Нисийски и св. Григорий Назиански често използвали срещу арианите: ако е имало време, когато Синът, Който е Словото и Мъдростта на Отца, не е бил, то тогава следователно е имало време, когато Бог е бил без Слово и без Мъдрост. Тази мисъл обаче, разбира се, е безумна, нелепа. Следователно трябва да заключим, че Бог винаги е имал своето Слово и своята Мъдрост, което означава, че Синът навеки съществувал, както свидетелства и псалмопевецът: „Твоето Слово, Господи, е навеки утвърдено на небесата“ (Пс. 118:89).

Отец е родил Сина не по плътски, а от себе си, от собствената Си същност. Раждането на Сина не е опосредено от времето и битието му не е възникнало след Отца, защото от Него, от природата на Отца е раждането на Сина. Синът е вечнораждащ се от Отца. Той е роден от Отца. Вечнораждащ се, защото Бог е трансцендентен и отвъд времето. Следователно ако е отвъд времето, то тогава времето не влияе на Бога, защото където има изменение, има и време. А апостол Йоан в своето евангелие в първата глава пише: „В началото беше Словото, и Словото беше у Бога и Бог беше Словото… Всичко това чрез Него стана, и без Него не стана нито едно от онова, което е станало“ (Йоан 1:1-3). Ако Отец е създал всичко чрез Сина, то тогава следователно Христос е създал и времето и е отвъд Него. А ако Христос е отвъд времето, защото Той е създал времето, следователно Христос няма начало, което означава, че не можем да кажем, че Христос е творение, а е вечнораждащ се от Отца. Как Словото, създало всичко видимо и невидимо, би имало начало и ще е творение, когато е сътворило и времето? А ако е сътворило времето, Той следователно е отвъд времето и не бива повлияно от времето по никакъв начин. Някои биха възразили като кажат, че и ангелите са отвъд времето, но въпреки това те имат начало. На тях трябва да се каже, че в духовния свят, макар представата за времето да е коренно различна от нашата, това не означава, че него го няма. Както казахме по-горе – време има там, където има изменение. А че всяко творение се мени е пределно ясно. Цялото творение (в това число и ангелите) подлежат на изменение. Единствено несътвореното (а именно Бог) е непроменлив, както казва и Св. Йоан Дамаскин със следните думи: „И тъй, ангелът е природа разумна и мислеща, самовластна, променлива по намерение, т.е. с променлива воля, защото всяко сътворено е и променливо. Само несътвореното е непроменливо; и всяко разумно същество е самовластно.Ето защо като разумен и мислещ ангелът е самовластен, а като сътворен – изменчив, имащ власт както да пребивава и напредва в доброто, така и да се отклонява към злото“.¹³ Освен това нали и те са съгласни, че Христос съществува преди ангелите? А стана ясно, че Христос е сътворил и времето, както го потвърждава и св. Василий с думите: „Синът е Създателят на времената“. ¹⁴

Творението не възниква от същността на Отца, но е приведено в битие от небитие чрез Неговата воля и сила, и изменението не се отнася към природата на Бога. Раждането се състои в това от същността на раждащия да се поражда ражданият подобен по същност. Подобно на това, както огънят съществува заедно с произлизащата от него светлина, и не е пръв огънят, а след това светлината, но заедно съществуват, и също както светлината винаги се ражда от огъня, винаги е в него, и по никакъв начин не е отделима от него, така и Синът се ражда от Отца, по никакъв начин от Него отделим, но винаги в Него съществуващ. А щом Синът е роден от Отца, следователно Синът е Бог, както свидетелстват и писанията.

У Йоан 1:1 е речено: „В начало беше Словото, и Словото беше у Бога, и Бог беше Словото“. А че под названието „Слово“ се разбира Синът, проличава от следващото, тъй като е добавено в Йоан 1:14: „Словото стана плът и живя между нас; и ние видяхме славата му, слава като на Единороден от Отца“. Свети апостол Павел казва в послание до Тит: „Яви се благостта и човеколюбието на нашия Спасител, Бога“ (Тит 3:4). А че Словото е Бог се казва и в Стария Завет: „Защото Младенец ни се роди – Син ни се даде; властта е на раменете му и ще Му дадат име: Чуден, Съсетник, Бог крепък, Отец на вечността, Княз на мира“ (Исая 9:6).

Единствено Бог има властта да контролира стихиите, а тази власт е притежавана и от Сина според както е писано: „Приближиха се, събудиха Го и рекоха: Наставниче, Наставниче, загиваме! А Той, като се събуди, запрети на вятъра и на вълнението водно; и те се уталожиха, и настана тишина. Тогава Той им рече: де е вярата ви? А те в страх и почуда казваха един другиму: кой ли е Тоя, че и на ветровете и на водата заповядва и му се покоряват?“ (Лука 8:24-25). Апостолите се учудиха на чудото, като питаха „Кой ли е тоя…“, защото в книга Йов 9:1-9 се казва: „А Йов отговори, че това е така, но как ще се оправдае човек пред Бога? Ако поиска да се съди с него, не може да му отговори за едно от хиляда. Мъдро сърце и мощна сила има Бог: кой, като е упорствал против него, е благоденствал? Той премества планините и те не усещат, когато ги е преобърнал в гнева си. Той поклаща земята от мястото й, така че стълбовете й треперят. Той заповядва на слънцето и то не изгрява, и слага под печат звездите. Той сам простира небесата и стъпва на морските вълни…“; „Със силата Си вълнува морето и с разума Си поразява дързостта му“ (Йов 26:12), както и: „Господи, Боже на силите, кой е могъщ като тебе? Ти владееш над надигането на морето; когато се повдигат вълните му, Ти ги укротяваш“ (Псалми 89:8-9). Синът, като притежаващ власт над стихийте, също споделя една природа с Отца. Следователно Синът е Бог.

Свети апостол Петър също е вярвал, че Христос е Бог. Петър признава Иисуса Христа за Божий Син, казвайки: „Ти си Христос, Синът на живия Бог“ (Мат. 16:16). Свети апостол Тома пък казва: „Отговори Тома и Му рече: Господ мой и Бог мой!“ (Йоан 20:28). Свети апостол Йоан също потвърждава в първото си послание, че Христос е единороден на Отца и Бог, като пише: „Знаем също, че Син Божий дойде и ни даде светлина и разум, да познаем истиннаго Бога; и ние пребъдваме в истинаго Бога – Неговия Син Иисуса Христа. Той е истински Бог и живот вечен“ (1 Йоан 5:20). Освен това сиянието на светлината се ражда от светлина, което е съприсъстващо със светлината, защото без светлина няма и сияние. Така е и със Сина. Синът, Θойто е сияние, съществува съвечно с Отца, защото Бог е светлина, както е речено от св. пророк Давид: „В Твоята светлина ще видим светлина“ (Псалм 35:10), както и от св. пророк Данаиил: „и светлината живее с него“ (Дан. 2:22). Освен това св. апостол Павел казва: техни са и отците, от тях е и Христос по плът, Който е над всички Бог, благословен вовеки, амин.“ (Рим. 9:5), както и: „очаквайки блажената ни надежда, славното явление на нашия велик Бог и Спасител Иисус Христос“ (Тит. 2:13); „Внимавайте за себе си и за цялото стадо, в което Светият Дух ви е поставил епископи, да пасете църквата на Бога, която Той придоби със собствената Си кръв“ (Деян. 20:28).

Ранните свети отци като св. Игнатий Богоносец, св. Поликарп Смирненски, св. Юстин Мъченик, св. папа Климент Римски и св. Ириней Лионски са нямали никакво съмнение, че Христос е Бог. Св. Игнатий е бил ученик на св. апостол Йоан Богослов. Той бива ръкоположен от апостолите като втори епископ на Антиохия през 70 г. на първия век сл. Р. Хр., още когато някои от апостолите са били живи. Към края на живота си светецът написва 7 послания, отправени към различни църкви. В своето послание до ефесяни св. Игнатий казва: „Въплътеният Бог…Самият Бог се появи във форма на човек“, както и „Имаме също като лекар Господ, нашия Бог Исус Христос Единородният Син и Слово, преди да е започнало времето, но който след това е станал и човек, от Дева Мария“.¹⁵

Св. Юстин Мъченик, който е живял около 105-165 г. сл. Р. Хр., казва в своята първа апология: „…който бе Първопроизнесеното Слово, и дори Бог“.¹⁶ Св. Ириней също е бил убеден, че Христос е Бог според както е говорил: „Отец е Бог и Синът е Бог, защото Той, роденият от Бога, е Бог“¹⁷; „Съществуващ отвъд границата на човешкия ум, непонятен и невидим, (Бог) се превърна във видим, разбираем и узнаваем, тъй че онези, които го приемат и виждат, могат да се радват на живота“.¹⁸ Обаче ако ранните християнски автори не са достатъчно убедителни доказателства, то нека отричащите божествеността на Христос да погледнат какво казват езичниците, които са живяли по времето на ранната църква. Езически мислители като Лукиан, Целз и Плиний Млади в своите трудове дават да се разбере, че християните почитат Христос като Бог.

В едно от своите писма до император Траян (написани около 90-100 г.) Плиний пише следното: „Всички почетоха твоята статуя и статуите на боговете и хулеха Христос. Уверяваха обаче, че цялата им грешка или заблуждение се състои в това, че са били свикнали да се събират рано, преди изгрев слънце, да пеят, редувайки се, песен в чест на Христос като бог…“.¹⁹ В своето писмо римският писател разказва на император Траян как принуждавали християните да се отрекат от Христос, който почитали като Бог. Една от причините, поради която римската власт преследвала християните, е защото християните са признавали само един Бог, отричайки всички останали, което нарушавало римските закони.

Същите противници на Троицата, които твърдят че Христос е само човек, а не и Бог, казват, че Христос не е Бог, защото се моли на Отца в градината, не позволявайки друга интерпретация на написаното. Обаче светец като Василий Велики пише следното в своите творения: „Уверявам всеки човек, който изповядва Христа и отрича Бога, че Христос не ще му бъде от полза, както не ще има полза и онзи, който призовава Бога, но отхвърля Сина; защото вярата му е суетна“. Забележете как Свети Василий Велики казва „който изповядва Христа и отрича Бога…“.Св. Василий Ве²⁰

Безспорно светията е вярвал в Троицата и дори я е защитавал в своите творения. Следователно той вярва, че Христос е Бог, макар привидно да Го разграничава от Бога. Ако светецът е споменал в едно изречение Христос и Бога като отделни един от друг, но вярва че Христос е Бог, то тогава еретиците на какво основание са убедени, че апостолите не са вярвали, че Христос е Бог, защото споменава Христос и Бог в едно изречение като разграничени един от друг? Света Екатерина Сиенска казва следното: „Истината Твоя е тази, която твори, и изрича, и прави всичко, и затова мене ме няма. Истината Твоя е тази, която дава истината, и аз чрез присъствието на истината Твоя казвам истината. Истината Твоя вечна по различен начин на различните творения дава истината; и не е отделена от Тебе истината Твоя, понеже Ти си тази Истина. Ти, Божество вечно, Сине Божий възлюбен, Ти дойде от Бога, за да изпълниш всяка истина на вечния Отец, и никой не може да има истината иначе, освен от Тебе, о Истино! И ако иска някой да има истината от Тебе, трябва да няма недостатък на истината Твоя, понеже иначе не ще може да има истината преизобилстваща. Амин“. 21

Света Екатерина също пише за Христос като отделен от Бога, но всъщност е била убедена вярваща в Троицата християнка. Св. апостол Яков в своето послание също прави такова разграничение: „Чисто и непорочно благочестие пред Бога и Отца е това: да пригледваш сираци и вдовици в техните скърби и да се пазиш неосквернен от света“ (Яков 1:27). На пръв поглед изглежда, че в посочения стих има разграничение между Отец и Бог, както се вижда и на други места със Сина и Отца. То тогава значи ли, че Отец не е Бог или че има още едно Божество различно от Отца? Такава мисъл е, разбира се, недопустима за монотеистичната християнска вяра. Освен това, ако Синът е творение, то това би означавало, че Христос е раб Божий, а не Син Божий, защото всяка твар служи на Господа. Следователно това би означавало, че Христос не е приел образ на раб, обаче е писано: „но понизи Себе Си, като прие образ на раб и се уподоби на човеци; и по вид се оказа като човек.“ (Фил. 2:7).

Свидетелите на Йехова често казват, че е писано в Притчи 8:22, че Бог е създал Христос, защото пише: „Господ ме създаде“ (според превода на седемдесетте), но на това трябва да отвърнем със следното: за раждането също се употребяват думите „твар“ и „създание“. Пример за това е реченото: „създадох човек от Бога“ (Бит. 4:1); както и: „сътвори синове и дъщери“ (Бит. 5:4). Св. Василий казва: „Ако Отец е създал Сина за дела, то Го е създал не заради Самия Него, а заради делата. Но това, което съществува заради нещо друго, а не заради самото себе си, или е част от онова, заради което съществува, или е по-малко от него. Затова Спасителят ще бъде или част от творението, или по-малък от Творението“.²² Трябва да бъде ясно, че трябва да отнесем думата „родил“ към Бог Син, защото Премъдростта (Синът) говори следното чрез Соломон: „Аз съм се родила, когато още нямаше бездни, когато още нямаше извори, изобилни с вода.“ (Притч. 8:24). Думата „създаде“ пък трябва да отнесем към „приелия образ на раб“ според св. Василий. Светецът също така казва: “Впрочем във всички тези изрази разбираме не двама, не отделно Бога и отделно човека (защото бил Един), а само в понятията отделяме естеството на всекиго“.

Според Свещ. Писание всеки, който е познал Сина, е познал и Отца, защото е писано: „Да бяхте познавали Мене, щяхте да познавате и Отца ми“ (Иоан 14:7). Следователно Синът е единосъщен на Отца, защото „нищо безтелесно не може да бъде познаваемо от неподобна същност“ казва св. Василий.²³ Освен това действията на Отца и Сина са едни и същи, което означава, че и същността им е една. А че Отец и Син имат едно действие, свидетелства Свещ. Писание: „След това рече Бог: да сътворим човек по Наш образ, (и) по Наше подобие“ (Битие 1:26); „което твори Отец, това твори също и Синът“ (Иоан 5:19). Следва да се разбере, че човекът е образ на Бога, сътворен от него. Но човек не е образ на Бога според тялото, а по разум и воля. Човек превъзхожда останалите неща по разум и интелект. Затова той е образ Божи по интелект и разум, които са нетелесни. Някои ще кажат, че Отец е сътворил човека чрез Сина, който сам е творение. Обаче е немислимо човекът хем да е сътворен от Бог, хем от творение. Единствено Бог може да твори и да дава живот. Следователно Синът е Бог.

В Писанието пише: „Моят Отец е по-голям от Мене“ (Иоан. 14:28). Тук някои казват, че стихът доказва, че Христос е творение, защото не е равен с Отца. Отец с нищо не е по-голям от Сина, дори и по сила, защото е писано: „което твори Отец, това твори също и Синът“ (Иоан. 5:19). Трябва да бъде ясно, че казаното показва по-скоро честта, която Синът въздава на Отца, а не понизяване. Синът е приел образ на раб, което означава, че служи на всички. Христос е показал невероятно смирение и пример. Ние трябва да подражаваме на Христос, затова и той казва, че Отец е по-голям от Него, а не защото е по-малък от него по мощ или същност. Освен това нима и ние, децата, не казваме, че родителят е по-голям от детето? Също поданикът не казва ли, че кралят е човек, който е по-голям от други човеци? Това, че се казва, че Отец е по-голям не трябва да разбираме, че Той е с друга същност, различна от тази на Сина, както не трябва да разбираме, че ако един човек е по-голям от друг това означава, че този човек е с различна същност от другия.

След като Христос нарекъл себе си Син Божий иудеите искаха да го убият, защото като се нарекъл така правел себе си равен на Бога. Затова и казват: „защото не само съботата нарушава, но и наричаше Бога Свой Отец, като правеше Себе Си равен Богу“ (Иоан. 5:18). Също така пророк Иеремия казва: „Този е нашият Бог и никой друг не ще се сравни с Него“ (Вар. 3:36). Следователно Синът е Бог.

Но за тези, които твърдят, че Христос е ангел, то нека да погледнат обсторно и внимателно Светото Писание, за да се убедят, че грешат. В евреи 1:5-14 апостол Павел прави разграничение между ангелите и Сина, което пак доказва, че Синът не е творение, а Бог истинен, не човек или ангел, както твърдят например Свидетелите на Йехова. „Защото кому от Ангелите някога Бог е казал: „Син Мой си ти, Аз днес Те родих“ и пак „Аз ще Му бъда Отец, а Той ще Ми бъде Син“? Също, кога въвежда Първородния във вселената, казва: „Да му се поклонят всички Ангели Божии“. За Ангелите е казано: „Ти правиш Ангелите си ветрове, и служителите си огнен пламък“; а за Сина: „Твоят престол, Боже, е вечен: жезълът на правотата е жезъл на Твоето царство. Ти обикна правдата и намрази беззаконието; затова, Боже, Твоят Бог Те помаза с елей на радост повече от Твоите съучастници“. И пак: „В начало Ти, Господи, си основал земята, и в небесата са дело на твоите ръце; те ще загинат, ти пребъдваш, всички ще овехтеят като дреха; ще ги свиеш като наметало, и те ще се изменят: но Ти си все Същият, и Твоите години няма да се свършат“. А кому от Ангелите някога Бог е казал: „седи от дясната Ми страна, докле туря Твоите врагове подножие на нозете Ти“? Нали те всички са духове служебни, провиждани да служат на ония, които ще наследят спасение?“.Обаче трябва да се отбележи, че макар Христос по същност да не е ангел, а Бог, то той в един смисъл е и ангел. Но ангел не значи нищо повече освен „посланик“, защото ето че и св. Йоан Кръстител, който по същност е бил човек, а не ангел, е наречен от Бога ангел, според както е речено: Ето, Аз пращам пред лицето Ти Моя Ангел, който ще приготви Твоя път пред Тебе“. Самите духовни същества, които Бог нарича ангели, не се наричат никъде „Ангел на Бога“. Само един единствен образ е Ангел на Бога в Стария завет и той говори сякаш Бог говори. Ангелът на Бог е Иисус. „Ангели“ в множествено число не включват Ангела Господен.

Църквата винаги е учила, че Бог е създал всичко съществуващо, всички материални и духовни неща, в начало от нищото, тоест от ex nihilo.Е²⁴ В богословието се използва израза „от нищо“, за да се поясни, че Бог не е употребил каквато и да било първоначална субстанция. Много философи биха задали въпроса „какво е нищото?“, затова е необходимо да се поясни, че „нищото“ всъщност няма битие. Това означава, че винаги единственото нещо, което е съществувало, е Бог. Дори преди „началото“ е съществувал само и единствено Бог. Разбира се, след като сътворява материята, Бог по-нататък моделира растенията, животните и хората от нейните компоненти, т.е. от атомите на химичните елементи, съдържащи се в моретата и на сушата. Бог сътворява битието не по необходимост, а поради любовта си. Както една любяща майка ражда своята рожба, тъй като е желала да иска дете не по необходимост, а поради любов, така и Бог сътвори творението заради любовта. Бог е сътворил света чрез своето Слово, Логосът, Христос според както е писано: „В начало беше Словото, и Словото беше у Бога, и Бог беше Словото“ ( Йоан 1:1). Според свети Августин и свети Максим Изповедник „логосите“ (идеите, ейдосите) в Божия ум са архетипите (първообразите) на всеки детайл от всемира. Те именно са обективирани като „тропоси“, изразяващи творческия замисъл в природата на нещата, затова светлината, например, има корпускулярно-вълнов характер, поляризира се, движи се с определена скорост и т.н. Бог е призовал Вселената към съществуване от нищо и затова тя „виси“ всеки миг, като че ли, над бездната на небитието. Ако Бог би оттеглил Своето подкрепящо Слово, тогава всяко битие – духовно и материално – би се сгромолясало незабавно в нищото и би престанало да съществува.

И така, безспорно е, че Свещеното Писание ни учи, че Божият Син е роден от Отца и е Бог, затова св. Йоан Дамаскин казва: „Бог, Който винаги е и съществува съвършено, ще има съвършено и ипостасно и Своето Слово, винаги съществуващо, и живо, и имащо всичко, което Родителят има“. Също така, ако Синът е първото творение, което Бог е създал, както казват Свидетелите на Йехова, то тогава би излязло, че Писанието си противоречи, защото е писано за Луцифер, че „това е първото начало на Господнето създание“ (Книга на Иов според превода на седемдесетте).

3. Светият Дух: творение или Бог?

Учението на Църквата относно Светият Дух представлява неразделна част от нейното учение за тайната на Светата Троица. Затова св. Августин казва в „За Троицата“: „В никой друг предмет опасността от грешка не е толкова голяма, или вървенето напред толкова трудно, или пък плодът от внимателното изучаване толкова ценен.“. Съществените моменти на догмата могат да бъдат възобновени в следните предложения: Светият Дух е третото лице на Блажената Троица. Макар и наистина да се отличава като Личност от Отца и Сина, Той е съвместим с тях; бидейки Бог като тях, Той притежава с тях една и съща Божествена същност или природа. Той изхожда не чрез поколение, а чрез спирала от Отца чрез Сина, като от един-единствен принцип.

Макар че за християните от православната и католическата църква да няма никакво съмнение, че Светият Дух е Бог и третото лице на Светата Троица, за съжаление повечето християнски секти, които са се отцепили и от повечето протестантски учения, твърдят че Светият Дух не е Бог, а някои дори отричат, че Светият Дух е и личност, като заявяват че Духът е просто имперсонална, Божия енергия, присъствена животворяща сила на Бога. Такава мисъл е разбира се погрешна, небиблейска и дори богохулна.Това е именно учението, което е било осъдено от Църквата на Втория Вселенски събор, свикан заради Македоний.

В настоящата част ще разгледаме какво представлява Светият Дух както според Писанията, така и според Преданието на Църквата.

По-рано стана ясно, че творението подлежи на изменение, промяна. Обаче Духът не се мени. Следователно Светият Дух не може да е творение. Има два вида творения – безтелесни и телесни (тоест материални и нематериални). Св. Василий Велики казва: „И телата допускат превръщане в същността“, защото настоящият тленен свят ще се измени в нетление, а телата ни ще наследят безсмъртие според както е писано: „защото това тленното трябва да се облече в нетление, а това смъртното – да се облече в безсмъртие“ (1 Коринт. 15:53). Обаче безтелесните същества се изменят или в действителност, или във волята, защото също е писано: „Защото, ако Бог не пощади съгрешилите ангели, но като ги сгромоляса в ада и свърза с вериги на мрака, предаде ги да бъдат пазени за съд“ (2 Петър. 2:4). Ако Духът не подлежи на промяна, а творението да, било то по воля или действие, следва да заявим, че Духът няма как да е твар, ако се различава от него. Освен това, ако Светият Дух е твар, то това би означавало, че е имало период, в който Духът не е бил свят, защото „нищо сътворено не е свято по същност“ казва св. Василий. Никое творениене не може да бъде свято по същност. Следователно творението се нуждае от външна святост. Но Светият Дух е свят по същност, затова и няма нужда от святост.

Освен това творението служи на Бога – както ангели, така и хора според както е речено: „Според Твоите решения всичко стои досега, защото всичко на Тебе служи“ ( Псалм 118:91). Творението не е способно да дари свобода и осиновяване. Обаче Светият Дух дарява свобода и осиновяване, защото е писано: „А понеже вие сте синове, Бог изпрати в сърцата ви Духа на Своя Син, Който Дух вика: Авва, сиреч Отче!“ (Гал. 4:6-7). Също така щом творението служи на Бога, то следователно трябва и да го хвали: Хвалете Го, всички ангели Негови; Хвалете Го, всички войнства Негови. Хвалете Го, слънце и луно; Хвалете Го, вие висши небеса, И води, които сте над небесата. Нека хвалят името на Господа; Защото Той заповяда, и те се създадоха“. (Псалм. 148:2-5).

Според Светото Писание храм се посвещава единствено на Бога, а не на творенията, както е и писано: „Господ е в светия Свой храм“ (Псалм. 10:4). Обаче ако храм се дава само на Бога, а според антитринитаристите Светият Дух е творение, то тогава защо е речено от апостола следното: „Или не знаете, че тялото ви е храм на Духа Светаго?“ (1 Коринт. 6:19). Също така е писано и следното: „Нима не знаете, че телата ви са Христови членове?“ (Иоан 6:15). Апостол Павел ни казва, че телата ни са храм на Светия Дух, както и членове на Христовото тяло. Но как е възможно Христос да е Бог, а неговите членове да са храм на Светия Дух, ако вторият не е Бог, а творение? Но това не е единственият проблем, който се появява за отричащите божествеността на Духа. Във Второзаконие 6:13 е речено: „Бой се от Господа, твоя Бог, и само нему служи“. Но по логиката на антитринитаристите би излязло, че апостолите и всички християни винаги нарушаваме тази заповед и си противоречим, защото е речено: „Истинското обрязване сме ние, които служим на Духа Божий“ (Филип. 3:3). Заповядано е от Бога да служим само на него, но виждаме как ранните християни са се кланяли и на Духа. Обаче някои биха възразили като кажат, че в някои преводи е писано: „Духом служим Богу“, обаче в оригиналния гръцки текст е писано: „Служим на Духа Божи“.Следователно по необходимост Светият Дух трябва да е Бог, а не творение. В противен случай Писанието би си противоречало.

В Стария Завет е речено: „Аз съм Господ, който ви освещавам“ (Левит 22:9), което означава че единствено Бог може да освещава. Обаче в Новия Завет се казва: „Умихте се, осветихте се, оправдахте се в името на Господа нашего Иисуса Христа и чрез Духа на нашия Бог.“. (1 Коринт. 6:11); „Чрез освещение от Духа и чрез вяра в истината Бог ви избра отначало за спасение“ (2 Солун. 2:13). Следователно след като е писано, че Бог освещава, но същото действие принадлежи на Духа, следва че Светият Дух безспорно споделя една Божествена същност с Отца.

Освен това единствен Бог може да сътворява. Сътворяването е дело на Бога, обаче то е свързано със Светия Дух според реченото: „Пратиш Духа си – създават се“ (Псалм. 103:30); „Дух Божий ме е създал“ (Иов. 33:4). В Битие 1:2 пророк Мойсей казва: „И Дух Божий се носеше над водата“. Именно този дух е Светият Дух, който е участвал в сътворяванено на света редом с Отца и Сина. Св. Василий Велики казва, че според един сириец (мнозина смятат, че това е св. Ефрем Сирин) е казал, че езикът на сирийците е по-изразителен и понеже е сходен с еврейския, е някак си по-близък до смисъла на Писанията.²⁵ И така, сириецът казва, че сънародниците му разбират значението на израза „Носеше се“ като „съгряваше“ и „оживотворяваше“ естеството на водата. С други думи – когато се каже „Духът се носеше“, то ние трябва да разберем, че Духът подготвя природата на водата да роди думи, както казва и св. Василий. Следователно Светият Дух не е чужд на творческата дейност.

Светият също прониква навсякъде, дори и в дълбините Божии: „Духът прониква във всичко, дори и в дълбините Божии“ (1 Коринт. 2:10). Никое творение не може да разбере Божиите тайни, както е казано и от Христос: „Никой не познава Сина, освен Отца, и нито Отца познава някой, освен Сина“ (Мат. 11:27). А Господ чрез пророк Исая казва: „Тайната ми е моя“ (Исая 24:16). Излиза, че единствен Бог разбира Божиите тайни, обаче е казано, че и Светият Дух разбира тайните Божии. Следователно Духът е Бог.

Бог говори чрез пророците и апостолите според писаното: „Моите думи бяха изречени от Бога“(Притчи. 31:1 според превода на седемдесетте); както и: „вие търсите доказателства за Христа, Който говори в мене: Той не е безсилен спрямо вас, но е силен във вас“ (2 Коринт. 13:3); „И всички се изпълниха с Дух Светий, и наченаха да говорят на други езици, според както Духът им даваше да изговарят“ (Деян. 2:4). Христос също е рекъл на апостолите: „Защото не сте вие, които ще говорите, а Духът на Отца ви, Който говори във вас“ (Мат. 10:20). Пророк Моисей казва: „Но Моисей му рече: нима завиждаш заради мене? О, да бяха всички от народа Господен пророци, и да им пратеше Господ Своя Дух!“ (Числа. 11:29). А пророк Исая казва: „Чух гласа на Господа, Който казваше: кого да проводя? И кой ще отиде заради Нас? И аз казах: ето ме, проводи ме. Тогава Той рече: с уши ще чуете и не ще разумеете“ (Исая 6:8). Според апостолите именно това е гласът на Светия Дух, както е и казано: „Добре е рекъл Дух Светий на отците ни чрез пророк Исая, говорейки: иди и кажи на тоя народ: с уши ще чуете, и няма да разберете.“

Безспорно е от реченото, че апостолите наричат Духа Господ, правейки го Бог. Но още по-голямо доказателство, подкрепящо тезата, ще намерим в книга Числа: „Ако сред вас има пророк Господен, Аз ще му се откривам във видение, насън говоря с него“ (Числа 12:6); както и в псалмите: „Да послушам , какво ще каже Господ Бог“ (Псалм. 84:9). Безспорно Свети Дух е говорил на пророците, защото също е писано: „Трябваше да се изпълни написаното, що беше предрекъл Дух Светий чрез устата Давидови“ (Деян. 1:16); „Как Давид по вдъхновение Го нарича Господ, казвайки в Светия Дух: рече Господ Господу моему: седи от дясната ми страна?“ (Мат. 22:43). Апостол Петър казва следното: „Никога по човешка воля не е изречено пророчество, но от Дух Светий просветявани са говорили светите Божии човеци“ (2 Петър. 1:21). Вижда се, че според Светото Писание този, който говори чрез пророците, е Бог.

В Светото Писание също се казва, че откриването на тайните е собствено дело на Бога: „На небесата има Бог, Който открива тайни“ (Данаиил. 2:28). Откриването на тайни е показано и като дело на Светия Дух: Нам Бог откри това чрез Своя Дух“ (1 Коринт. 2:10); както и: „Защото, който говори на език непознат, той не говори на човеци, а на Бога; понеже никой го не разбира, а духом говори тайни“ (1 Коринт. 14:2). Освен това е и писано, че вътрешното познание се дава от Бога: „Оня, Който вразумява народите, Който учи човека на знание, нима няма да изобличи?“ (Псалм. 93:10); „Той променя времена и години, сваля царе и поставя царе, дава мъдрост на мъдри и знание на разумни“ (Данаиил. 2:21). Това е присъщо на Духа, защото е писано: „Утешителят, Дух Светий, Когото Отец ще изпрати в Мое име, Той ще ви научи на всичко“ (Иоан. 14:26). Следователно щом Бог дава познание, но също и Духът дава познание, то тогава безспорно Светият Дух притежава божествена природа.

Единствено Бог може да се поселва в умовете на праведните: „Вие сте храм на живия Бог, както е казал Бог: ще се поселя в тях“ (2 Коринт. 6:16). Апостол Павел обаче приписва това и на Светия Дух: „Не знаете ли, че вие сте храм Божий, и Духът Божий живее във вас?“ (1 Коринт. 3:16).

Освен това единствено Бог е навсякъде: „Не изпълням ли аз небе и земя?“ (Иеремия. 23:24). Същото се приписва и на Светия Дух, защото е речено в Премъдрост Соломонова 1:7: „Духът на Господа изпълня вселената“; както и в псалм 138:7: „Къде да отида от Твоя Дух, и от Твоето лице къде да побягна?“. Господ Иисус Христос в Деяния на апостолите 1:8 казва следното: „Ще приемете сила, кога слезе върху ви Дух Светий; и ще Ми бъдете свидетели в Иерусалим и в цяла Иудея и Самария, и дори до край-земя“. От казаното става ясно, че Светият Дух пребъдва навсякъде, а това е нещо, на което е способен единствено Бог.

Според Светото Писание единствено Бог опрощава грехове, както стана ясно по-рано. Пророк Исая казва: „Аз, аз Сам изглаждам твоите престъпления заради Самаго Мене и греховете ти не ще спомена“ (Исая. 43:25); както и: „Тогава дойдете – и ще отсъдим, казва Господ. Да бъдат греховете ви и като багрено, – като сняг ще избеля, да бъдат червени и като пурпур, – като вълна ще избеля“ (Исая. 1:18). Затова фарисеите заявили, че Христос богохулствам защото е рекъл: „Чедо, прощават ти се греховете“. Следователно единствен Бог е способен да опрощава грехове. Според Писанието Светият Дух опрощава грехове, защото е речено: „И като рече това, духна и им казва: Приемете Духа Светаго. На които простите греховете, тям ще се простят; на които задържите, ще се задържат“ (Иоан. 20:22-23). Следователно Светият Дух е Бог.

По-рано се показа, че Синът и Отца имат една природа, която е божествена. „Еднаквите по действието си неща трябва да са еднакви по действието си неща трябва да са еднакви по природа“ казва св. Тома в „Сума против езичниците“. Обаче Синът и Светият Дух имат едно и също действие, според както е речено: „Търсите доказателства за Христа, Който говори в мене“ (2 Коринт. 13:3); „Не сте вие, които ще говорите, а Духът на Отца ви, Който говори във вас“ (Мат. 10:20).

Св. Василий Велики казва: „Щом като в апостолите и пророците говори Духът, а всичкото Писание е боговдъхновено, то попитайте нечестивите: „Защо Светият Дух да не е Бог при положение, че писанието Му е боговдъхновено?“.

От казаното дотук следва да кажем, че Писанието е категорично – Светият Дух е единосъщен на Отца и Сина.

А за онези, които не само отхвърлят Божествената природа на Духа, а също така и неговата личност, като заявяват, че е някаква имперсонална, действена сила, трябва да им се каже, че грешат, защото е писано: „А Господ е Духът, дето пък е Духът Господен, там има свобода“ (2 Коринт. 3:17). А пророк Агав казва: „това казва Дух Светий“. ²⁶ Истинските признаци на личността са мисълта, чувството, волята, решителността, силата, душевната вътрешност и пр, а безспорно това са качества, които Духът притежава. Професор Николай Маджуров казва: „Всяко същество, способно да знае, да чувства и да желае, е личност, независимо от това дали то има тяло или няма“. Следователно Светият Дух е личност.

4. Разумността на Троицата

Още от късната античност чак до наши дни има отстъпници от правата вяра на Църквата, които отричат Светата Троица, правейки от нея или Двоица, или две, три божества, които са отделни една от друга ипостаси. Доктрината за Светата Троица бива отхвърляна от някои християнски секти поради убежденията, че тъй като в Библията не се споменава термина „Троица“, то следователно доктрината за Троицата е изфабрикувана от езичеството, където има божества с повече от една ипостас като римския бог Янус, който е с две лица, но тези хора, ако задълбаят и анализират подробно Янус и Троицата, ще видят, че християнската Троица няма нищо общо с което и да е езическо божество. Друга причина за отричането й е фактът, че тя е твърде неразбираема, необяснима за човешкия ум, както свидетелстват и светите отци в техните писания за Троицата. Как може Бог хем да е един, хем да е изявен в три ипостаса?

Днешно време квантовите физици доказаха, че квантовата механика работи отвъд човешките представи и логика, тоест тя е напълно необяснима, неразбираема, следователно в квантовата област нашият разум е напълно безсилен да проумее нещата. Във връзка с интерпретацията на тази „безумна” област от физиката – квантовата механика – Нилс Бор издига т. нар. принцип на допълнителността. В по-общ вид той може да се предаде така: „за възпроизвеждане на целостта на явлението е необходимо в познанието да се прилагат изключващи се класове от понятия като взаимнодопълващи се”. Принципът на допълнителността е в сила, когато опитно установените признаци на един обект имат вид на взаимноизключващи се, например корпускулярно-вълновите свойства на елементарните частици. Последните като че ли съчетават в себе си напълно противоречиви качества, понеже от една страна частиците са дискретни, а от друга – вълните се разпространяват безкрайно в пространството. Тоест някои аспекти на физическата реалност, макар да изглеждат като несъвместими, трябва да се приемат като взаимнодопълващи се, обуславящи единната същност на обектите и явленията. Светите отци много преди учените са стигнали до този постулат, още когато са формулирали основните догмати на християнската вяра – „Бог е един, но изявен в три Личности”; „Иисус Христос е всемогъщ Бог и истински Човек”. Ще дам книгата „Вещици в чужбина“ на Тери Пратчет като отличен пример, където споменава, че ако затвориш котка в кутия, то в тази ситуация котката е: или мъртва; или жива; или дяволски много ядосана. Това е положението според класическата физика, но в квантовата механика не е точно така. Квантовият свят, светът на микрочастиците, се отличава с неопределеност, а котката може да е „магически“ едновременно в няколко състояния. И е невъзможно да конкретизираш в какво точно състояние е. Когато се опиташ да измериш някоя характеристика на една частичка (да кажем положението й), друг неин параметър става безкрайно неопределен (напр. скоростта й).²⁷

Единствено при квантовите явления Бог превъзмогва логическите закони. Следователно Бог безпроблемно може да е една същност изявена в три ипостаси без да има противоречие. Догматите за Троицата и богочовешката природа на Христос не са само объркващи за някои християни, но остават неразбираеми и за другите религии, поради което християнството е упреквано в многобожие, езичество от юдаизма и исляма. Принципът на допълнителността на Нилс Бор показва, че е възможно да има обединение между противоречиви твърдения, а експерименталната база на квантовата механика доказва неговата правдивост. Понеже посочените догмати не могат да бъдат постигнати чрез обичайната човешка логика, която е разбира се ограничена, в тях е изявена мъдрост, която е над човешката логика и разум, която не се среща в никоя религия или древна философия.

Принципът на допълнителността на Нилс Бор показва, че е възможно да има обединение между противоречиви твърдения, а експерименталната база на квантовата механика доказва неговата правдивост. Понеже посочените догмати не могат да бъдат постигнати чрез обичайната човешка логика, която е разбира се ограничена, в тях е изявена мъдрост, която е над човешката логика и разум, която не се среща в никоя религия или древна философия. ²⁸ За уточнение бихме казали, че тези два догмата са основани изцяло върху Библията, а само правдивостта на логиката, по която те са изведени, се потвърждава от постиженията на квантовата механика.

1
Цочо Бояджиев.Историко-Философски изследвания. Том II. Изток Запад.
2
Тома Аквински. Сума на теологията. Том I. Изток Запад.
3
Хегел. История на философията. Том I. Наука и изкуство.
4
Йоан Дамаскин. Извор на знанието.Том II.. Изток Запад.
5
Джералд О‘Колинс, Марио Фаруджа. Католицизмът. Захарий Стоянов.
6
Justin Martyr.Second Apology. Ancient Road Publications.
7
Аристотел. Два трактата. Сонм.
8
Св. Августин. Изповеди. Изток-Запад.
9
Сенека. Диалози. Рива.
10
Попол Вух. Древните истории на Киче. Народна култура. 1987, стр. 22.
11
Бояджиев, Цочо. Сума на теологията. София. Изток-Запад. 2003.
12
Василий Велики. Творения. Том III. Света Гора, Атон.
13
Св. Йоан Дамаскин. Изворът на знанието. Том.I. София. Изток-Запад. 2020.
14
Св. Василий Велики. Творения – Том 3. Света гора, Атон. 2008. стр. 53.
15
James A. Kliest, The Epistles of St. Clement of Rome and St. Ignatius of Antioch, „To the Ephesians”. Paulist Press. 1978.
16
Justin Martyr. Second Apology. Ancient Road Publications.
17
Joseph P. Smith, St Irenaeus – Proof of the Apostolic Preching. Paulist Press, 1978.
18
Saint Irenaeus. Adversus Haereses.
19
Плиний Млади. Писма. София. Народна култура. 1984.
20
лики. Творения – Том 3. Света гора, Атон. 2008. стр.53.
21
Екатерина Сиенска. Молитва XV.
22
Св. Василий Велики. Творения – Том 3. Света гора, Атон. 2008. стр. 53.
23
Пак там.
24
то как тълкува първия стих на Библията „В началото Бог сътвори небето и земята“ един от най-добрите познавачи на библейския еврейски език в България проф. Боян Пиперов: „Творческата дейност на Бога авторът предава чрез еврейския глагол бара (сътвори). Характерното в употребата на този глагол е: 1) употребява се само по отношение на Божията дейност; 2) резултатът от тази дейност е нещо чудно, необикновено, ново, небивало (сравни Изх. 34: 10; Йер. 31: 22; Пс. 50: 12; Ам. 4: 13 и др., където в Масоретския текст стои все бара). Този глагол никъде не се употребява с т. нар. в еврейската граматика винителен падеж на материята (acc. materiae, т.е. правя нещо от нещо).“ Пиперов, Б., „Тълкуване на книгата Битие“, СИ, София, 1973. Изразът „от нищо“ се среща единствено в неканоничната втора книга Макавейска, където майката насърчава сина си с думите: „погледай небето и земята и, като видиш всичко, що е по тях, познай, че всичко това е сътворил Бог от нищо“ (II Макавеи 7:28).
25
Св. Василий Велики. Шестоднев. София. 1998 г.
26
Тук се придават личностни характеристики на Светия Дух, което показва че пророците не са мислели, че Духът е безличностна сила.
27
Котката на Шрьодингер. Интерпретации на квантовата неопределеност.
28
Всички идейни системи (философии, религии, политически идеологии и пр.) съдържат антагонистични противоречия, които не позволяват тяхното обединение. Според християнството, преди Второто, вече небесно, пришествие на Христос, над земните народи ще се издигне един политически и религиозен лидер, наречен Антихрист (понеже ще отрича спасението чрез Агнеца на кръста). Той е очакван в есхатологията на всички други религии като изключителна личност – от юдаизма като Месия, от исляма като имам Махди, от индуизма като Световен учител, от будизма като Буда Майтрея и т.н. Най-вероятно принципът на допълнителността ще бъде използван и от Антихриста с обяснението, че макар в религиите да се съдържат взаимноизключващи се твърдения, те могат „надразумно” да се обединят в единна система (виж още казаното по този въпрос в Богословския речник в края на книгата). Библията обаче категорично опровергава подобно схващане, защото Бог всякога, твърде рязко, се е разграничавал от боговете на другите племена и народи: „Аз съм Йеова твоят Бог. […] Да нямаш други богове освен Мене” (Изх. 20:2, 3).

Related

Приятели и съработници

Полезни връзки

За нас

Мета