Ренета Трифонова
Публикуваме изказването на протодякон Андрей Кураев след вчерашното участие на митрополит Иларион (Алфеев) в телевизионния канал „Россия 24“ и думите му, че Кураев може да бъде отлъчен от Църквата, ако продължи с публичната си дейност (тук).
Изказването на митрополит Иларион е прибързано, тъй като според Църковния устав, решението на Московския градски съд влиза в сила, когато бъде подписано и одобрено от местния архиерей или с решение на Св. Синод, а патриарх Кирил все още не е подписал това решение. Ето и коментара на отец Кураев:
„Първо – конкретно за правната култура на митрополит Иларион:
“Кураев имаше повече от достатъчно възможности да обжалва пред Общия църковен съд. Той имаше месеци, за да мисли за съдбата си.”
Всъщност „възможността да обжалвам пред общия църковен съд“ още не ми се е отворила, защото решението на долния, първоинстанционен (епархийски) съд все още не е одобрено от местния епископ, а съгласно чл. 51. в разпоредбата за църковния съд се казва: „Обжалванията срещу решенията на епархийските съдилища, съдържащи резолюция на епархийския архиерей, се приемат за разглеждане от Общия църковен съд на втора инстанция единствено по заповед на Московския и цяла Русия патриарх или на Светия Синод.“
Може би митрополит Иларион вече знае „резолюцията на епархийския архиерей“, тъй като се изказва толкова уверено, че „решението вече е взето“. Но аз не знам нищо за това.
А сега за по-сериозни неща.
Иларион няколко пъти каза, че мога да обжалвам „където искам”. Нека той сам да се обърне към “лигата за сексуални реформи”, тъй като точно тази възможност е в главата му. За мен е важен въпросът с обръщението към Вселенския патриарх. Може да се каже, че ръководителят на Отдела за външно-църковни връзки ми даде зелена светлина. Благодаря.
И най-важното.
Дяконството не е задължително за православния християнин и лишаването от него е неприятно, но преодолимо. Вече писах, че по принцип мога да се скрия и да водя изцяло домашен начин на живот. Но отлъчването е по-сериозна заплаха. И пред лицето й самозащитата е от съществено значение. Не знам дали е имало случаи, когато миряни, отлъчени от местния автокефален глава на Църквата са се обръщали към Вселенския патриарх, или това е опция, отворена само за клирици. Но за да не се впускаме в допълнителни канонични спорове, по-добре е да подам тази апелация преди московската анатема.
Това е съвсем очевидно и се оказва, че Иларион всъщност ме кара да побързам с този апел, подтиква ме да предприема тази стъпка възможно най-скоро. Отново благодаря.
И накрая, с оскърбителното уподобяване на Вселенския патриарх с „лига за сексуални реформи“, той дразни патриарх Вартоломей и го прави още по-склонен към приемането на моята апелация и нейния положителен отговор. Пак и пак благодаря.
Ето такова е качеството на църковната дипломация в съвременната Московска патриаршия.
