Християнство.бгПреди три години – след като Русия започна пълномащабното си нахлуване в Украйна – три от най-големите украински правозащитни организации (Харковската група за правата на човека, Украинският хелзинкски съюз за правата на човека и Центърът за граждански свободи) стартираха инициатива, наречена „Трибунал за Путин“. Целта му е да документира събития, които имат характеристиките на военни престъпления съгласно международното право. Наскоро инициативата публикува резултатите от работата си – данни за десетки хиляди обстрели и загинали цивилни в Украйна. Те се предават на международни организации и ще бъдат разгледани от трибунал, създаден в Съвета на Европа за наказване на предполагаеми военни престъпления от руската армия в Украйна.
За три години работа базата данни на инициативата е събрала документални доказателства за повече от 85 хиляди епизода, които според международното хуманитарно право могат да се считат за военни престъпления. Това са основно обстрели на населени места в цяла Украйна, които са довели до смъртта или раняването на цивилни. Най-много такива атаки са регистрирани в района на Харков – около 17 хиляди за повече от три години война; йнтензивно се обстрелват и Запорожка област (почти 13 хиляди атаки) и Донецк (около 11 хиляди).
Освен това бяха регистрирани най-малко 3745 случая на унищожаване или увреждане на обекти на културна, религиозна и социална инфраструктура, по-специално исторически паметници, църкви, болници, образователни и научни институции. Повече от 17 хиляди атаки бяха насочени срещу цивилни цели: жилищни сгради, предприятия, училища, детски градини и други структури.
Украински правозащитници също събират информация за случаи на насилствени изчезвания. Те описват 585 от тях – някои хора впоследствие се озовават в затвори в окупираните територии на Украйна или в Русия. От 585 души 87 са в затвори в окупираните територии, 52 са в затвори в Русия, което се потвърждава от Международния комитет на Червения кръст. Не е установено местонахождението на 446 души. Повече от 50 случая на насилствени изчезвания са описани в доклад, публикуван от Центъра за граждански свободи, който е един от членовете на инициативната група „Трибунал за Путин“.
Случаи, описани в доклада за насилствени изчезвания
Историята на Игор Стеблевски, публикувана в доклад за изчезването на цивилни по време на войната (Гостомел, Киевска област)
На 22 март 2022 г. Людмила Шевченко, съпругата на Игор Стеблевски, попада под минометен обстрел и получава тежки наранявания на двата крака. Руските войници откарват жената в полева болница, Игор Стеблевски тръгва с нея, но на един от контролно-пропускателните пунктове по пътя е задържан и изпратен в т. нар. филтрационен лагер (руската армия организира такива лагери, за да проверява местните жители в окупираните територии – по правило освен документите се проверяват и данните на мобилния телефон). По-късно тялото на Людмила Шевченко е открито на десет километра от дома ѝ. Тя е погребана на 30 ноември 2022 г. Игор Стеблевски, според други освободени затворници от Киев, е бил държан и измъчван в следствения арест № 2 в Новозибков, Брянска област. В момента местонахождението му е неизвестно.
Историята на Сергей Удовиченко (село Байрак, Харковска област)
На 20 март 2022 г. Сергей Удовиченко е отвлечен от трима руски войници в двора на дома си в село Байрак близо до град Балаклея. Сергей е отведен за разпит. Оттогава няма информация къде се намира и дали е жив. Според някои съобщения Сергей може да бъде задържан в следствения арест № 3 в Белгород.
Авторите на базата данни за предполагаеми военни престъпления, извършени от руската армия в Украйна отбелязват, че международните съдилища работят изключително бавно, така че целта на инициативата е да се съберат възможно най-много доказателства сега, когато спомените на очевидците са свежи и подробностите не са забравени. Целта е също така да се помогне на правозащитниците да намерят справедливост за всеки човек, който е пострадал в резултат на войната, започната от Русия в Украйна. „Вярваме, че злото, което Русия извършва днес, е следствие от липсата на осъждане на злото от миналото“, се казва на уебсайта на инициативата „Трибунал за Путин“ .
Украйна е принудена да търси справедливост в международни съдилища, тъй като украинското законодателство не съдържа разпоредби, позволяващи наказателно преследване за престъпления срещу човечеството. Освен това Украйна не може да съди руското ръководство, защото има имунитет на ниво национално законодателство. Друг проблем за Украйна е давността на военните престъпления – те са предвидени в украинското законодателство, но ги няма в международното право.
„Много е важно престъпленията срещу човечеството, поне засега, да се разследват от МНС. Тогава ще бъде възможно да се докаже системният характер на такива престъпления, както и фактът, че тези случаи са били координирани на най-високо ниво, а не на ниво отделни извършители“, каза в интервю Тетяна Печончик от Украинския център за правата на човека.
Създаване на трибунал за наказване на престъплението агресия
„Създаването на специален трибунал за престъплението агресия ще ни позволи да използваме нашия опит и знания в областта на защитата на правата на човека“.
В началото на февруари тази година страните, участващи в коалицията за наказване на престъплението агресия (наричано още престъпление срещу мира), се договориха за правилата, по които ще работи бъдещият специален трибунал за престъплението агресия. Основната група за създаването му включва 41 държави, Европейската комисия, Европейската служба за външна дейност и Съвета на Европа.
На 4 февруари генералният секретар на Съвета на Европа Ален Берсе обяви , че ще бъде създаден специален трибунал за престъплението агресия в рамките на Съвета на Европа въз основа на двустранно споразумение , подписано с Украйна. Руската федерация беше изключена от Съвета на Европа с единодушно решение на Парламентарната асамблея заради започналата мащабна война срещу Украйна на 24 февруари 2022 г.
„Създаването на специален трибунал за престъплението агресия в рамките на Съвета на Европа ще позволи на нашите международни партньори – Украйна и Европейския съюз – да използват пълноценно нашия опит и експертиза в областта на правата на човека и върховенството на закона на целия континент“, казва Ален Берсе на брифинг в Брюксел.
Механизмът, разработен от коалицията от държави, който позволява създаването на трибунал и му дава правомощия да извършва всички необходими процесуални действия, беше продиктуван, наред с други неща, от правни сложности. Факт е, че Международният наказателен съд (МНС), който има правомощието да разследва и наказва престъплението агресия, може да започне такава работа само ако държавата-агресор е признала своята юрисдикция над такова престъпление или след когато Съветът за сигурност на ООН е прехвърлил правомощията да се разглежда такъв случай на МНС.
Русия оттегли подписа си от Римския статут през 2016 г. след анексирането на Крим и следователно не е страна в МНС и не е под неговата юрисдикция. Москва също има право на вето върху решенията в Съвета за сигурност на ООН. В същото време МНС има правомощието да повдигне обвинение срещу Владимир Путин за действия срещу Украйна, тъй като Киев ратифицира Римския статут през август миналата година. Малко след началото на войната в Украйна Путин и комисарят по правата на човека Мария Лвова-Белова бяха обвинени от Международния наказателен съд в незаконно депортиране на украински деца от окупираните територии в Русия и беше издадена заповед за арест.
Предложени са няколко метода за преодоляване на правото на вето на Русия в Съвета за сигурност на ООН. Първоначално е разглеждан вариантът за вземане на решение на ниво Общо събрание на ООН. Въпреки това беше решено да се откаже и от тази идея: само трибунал може да позволи наказването на висшето руско ръководство, тоест президента, министър-председателя и министъра на външните работи. Съгласно действащото международно право високопоставени служители могат да бъдат осъдени за престъплението агресия само ако вече не са на длъжност, въпреки че техните решения обикновено водят до избухването на войни и следователно тези решения могат потенциално да представляват извършване на престъплението агресия.
Следователно прокурорът на Трибунала няма да може да прилага принудителни мерки (като арест) срещу заподозрени във военни престъпления, докато те заемат поста. Това се отнася както за руския президент Владимир Путин, така и за неговите заместници и членове на правителството. В същото време прокурорът на трибунала ще може да разследва действията им и да повдига обвинения.
Първите случаи, които ще бъдат разгледани от специалния трибунал, ще бъдат предадени на прокурора от Международния център за наказателно преследване на престъплението агресия срещу Украйна (ICPA), който започна своята работа през юли 2023 г. в помещенията на Агенцията на ЕС за наказателно правосъдие (Eurojust). Центърът обединява прокурори от участващите държави за ефективен обмен и анализ на доказателства и постигане на съгласие относно обща стратегия за разследване на предполагаеми военни престъпления. Участници в Центъра са Украйна и 5 страни членки на Съвместния екип за разследване (JIT) – Литва, Латвия, Естония, Полша и Румъния.
През февруари тази година стана известно, че създаването на специален трибунал е към завършване и се очаква неговата рамка да бъде окончателно определена до края на пролетта. В началото на април Парламентарната асамблея на Съвета на Европа прие резолюция , в която се посочва, че юрисдикцията на специалния трибунал на Съвета на Европа за престъпленията на агресия срещу Украйна, в допълнение към Русия и Северна Корея, „трябва да се разпростре върху потенциални престъпления на агресия, извършени от беларуското ръководство“. Резолюцията призовава Москва и Минск да бъдат подведени под отговорност „за системното използване на изтезания и други форми на жестоко отношение, на които са претърпели и търпят украински военнопленници, украински цивилни и политически затворници в Русия и временно окупираните територии на Украйна, както и политически затворници в Беларус“.
––––––––––––––––––––
Източник: Радио Свобода
