Ани Вълева
Анастасий (Янулатос), архиепископ на Тирана и цяла Албания
Мисията, която не поставя в центъра Кръста и Възкресението, се принизява до сянка, до театър на сенки. Както обикновените хора, така и по-успелите, които плуват в пари, комфорт и почести, в съдбоносен момент ще се изправят пред безмилостния, окончателен въпрос: какво става със смъртта? Спрямо този проблем, който измъчва всеки мислещ човек във всеки край на земята, Църквата има задачата да открие тайнството на Христовото слово: „Тази е волята на Оногова, Който ме е пратил: всякой, който види Сина и вярва в Него, да има живот вечен; и Аз ще го възкреся в последния ден“ (Йоан 6:40).
Спомням си за едно лично преживяване в далечна област на Западна Кения. Стигнахме през нощта в дом, който беше в траур. Малкото момиченце, смъртоносно поразено от малария, лежеше върху едно голямо легло и сякаш спеше спокойно. „Беше толкова добро дете. Първо ме поздравяваше“ – шепнеше смутено съкрушеният баща. Прочетохме кратка молитва за упокоение и казах няколко утешителни думи. Сам в стаята на ученическия пансион, където се бяхме приютили, в светлината на газената лампа, сред звуците от дъжда, който валеше върху банановите листа и ламаринения покрив, размишлявах за изминалия ден.
Далеч, в нощта, тъпан издаваше звуци. Той идваше от дома, който беше в траур. Уморен се запитах: защо сме тук? Дойдоха ми наум всички неща, които се говорят за мисията: проповед, любов, образование, култура, мир, развитие. Внезапно проблесна светлина и в мъглата на моя изморен ум тя изясни същността на въпроса: носите посланието, надеждата за Възкресението.
Всяка човешка личност има уникална ценност. Ще възкръсне! Тук се намира човешкото достойнство, чест и надежда. Христос възкръсна! Учете ги да празнуват Възкресението, научете ги на тайнството на Църквата. Да го предвкусват. Сякаш за миг видях малката африканска да ме поздравява първа, както беше свикнала, помагайки ми да отбележа по-точно центъра на християнската мисия: да насадиш в хората истината и надеждата за Възкресението! Да ги научиш да го празнуват! В Църквата.
Онова, за което копнеят нашите братя в усамотените ъгълчета на Африка и Азия или в пределите на нашите богати и големи градове, в тяхната обезсърченост и самота, не са неопределените утешителни слова, малкото материални блага или цивилизовани трохи. Те копнеят – тайнствено или съзнателно – за човешко достойнство, надежда и превъзмогване на смъртта. В крайна сметка те търсят живия Христос, съвършения Човек и Бог – Пътя, Истината и Живота. Всички хора, от всяка възраст, бедни и богати, незначими и значими, неуки и мъдри, дълбоко в себе си жадуват да празнуват Възкресението и „онебесняването“ на живота. Тук осъществяването на мисията „по стъпките на Христос“ достига върховата си точка.
––––
Източник: Анастасий архиепископ на Тирана и цяла Албания, „Мисията на Църквата по стъпките на Христос“, Двери, 2017 г.
Картина: Николета Златева
